Член 1

Предмет и обхват

Настоящата директива определя мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или намаляване на образуването на отпадъци, както и на неблагоприятните последици от образуването и управлението на отпадъците, и посредством ограничаване на цялостното въздействие от използването на ресурсите и повишаване на ефективността от това използване, което е от изключително значение за прехода към кръгова икономика и за гарантиране на дългосрочната конкурентоспособност на Съюза.

Член 2

Изключване от обхвата

1. От обхвата на настоящата директива се изключват:

а) отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух, и въглероден диоксид, улавян и пренасян с цел съхранение в геоложки формации, и съхраняван в геоложки формации в съответствие с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ; б) земя (in situ), включително неизкопана замърсена почва и трайно свързани със земята сгради;

в) незамърсена почва и други материали в естествено състояние, изкопани по време на строителни дейности, когато е сигурно, че материалът ще бъде използван за целите на строителството в естественото си състояние на площадката, от която е изкопан;

г) радиоактивни отпадъци;

д) извадени от употреба експлозиви;

е) фекална материя, ако не попада в обхвата на параграф 2, буква б), слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, които се използват в земеделието, лесовъдството или за производството на енергия от такава биомаса посредством процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве;

2. От обхвата на настоящата директива се изключват следните отпадъци, доколкото попадат в приложното поле на други законодателни актове на Общността:

а) отпадъчни води;

б) странични животински продукти, включително преработени продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1774/2002, с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост;

в) трупове на умрели, но не заклани животни, включително такива, които са убити, за да се прекрати разпространението на епизоотични болести, и които се обезвреждат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002;

г) отпадъци, получени от проучването, добива, обработката и съхранението на минерални суровини и при експлоатацията на кариери, попадащи в обхвата на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии ; д) вещества, които са предназначени за употреба като фуражни суровини, съгласно определението в член 3, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 767/2009 на Европейския парламент и на Съвета и които не се състоят от или съдържат странични животински продукти.

3. Без да се засяга спазването на задълженията, произтичащи от други приложими законодателни актове на Общността, седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на водите и водните пътища или предотвратяване на наводнения, смекчаване на последствията от наводнения и суша или култивация на земята, се изключват от обхвата на настоящата директива, ако е доказано, че седиментите са безопасни.

4. Чрез отделни директиви могат да се установят специфични правила за конкретни случаи, или правила, допълващи тези на настоящата директива, които да се прилагат за управление на определени категории отпадъци.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.„отпадък“ e всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи;

2.„опасни отпадъци“ са отпадъци, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в приложение III;

2а.„неопасни отпадъци“ са отпадъци, които не попадат в приложното поле на точка 2;

2б.„битови отпадъци“ са:

а)смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от домакинства, включително хартия и картон, стъкло, метали, пластмаса, биологични отпадъци, дървесина, текстил, опаковки, отпадъци от електрическо и електронно оборудване, отпадъци от батерии и акумулатори, както и обемни отпадъци, включително дюшеци и мебели;

б)смесени отпадъци или разделно събирани отпадъци от други източници, когато тези отпадъци са сходни по естество и състав с отпадъците от домакинства;

2в.„отпадъци от строителство и разрушаване“ означава отпадъци, образувани в резултат на дейности по строителство и разрушаване;

3.„отработени масла“ са всички смазочни или индустриални масла на минерална или синтетична основа, негодни за употреба по първоначалното им предназначение, като отработени моторни и трансмисионни масла, смазочни масла, турбинни и хидравлични масла;

4.„биологични отпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, офисите, ресторантите, търговията на едро, столовете, заведенията за обществено хранене и търговските обекти за търговия на дребно, както и подобните отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост;

4а.„хранителни отпадъци“ са всички храни, съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета , които са се превърнали в отпадъци;

4б.„производител на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв“, означава производител, вносител или дистрибутор или друго физическо или юридическо лице, което независимо от използваната техника на продажба, включително чрез договори от разстояние съгласно определението за тях в член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета : а)е установено в държава членка и произвежда текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, под свое име или търговска марка, или организира тяхното проектиране или производство и ги доставя за първи път под свое име или търговска марка на територията на тази държава членка;

б)е установено в държава членка и препродава на територията на тази държава членка, под свое име или търговска марка, текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, произведени от други икономически оператори, върху които не фигурира името, марката или търговската марка на такива други икономически оператори;

в)е установено в държава членка и доставя за първи път на нейна територия на професионална основа текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, от друга държава членка или от трета държава; или

г)продава чрез договори от разстояние текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, директно на крайни ползватели, независимо дали са частни домакинства, в дадена държава членка, а е установено в друга държава членка или в трета държава.

4в.„предоставяне на пазара“ означава всяка доставка на текстилно изделие, свързан с текстил продукт или обувки, изброени в приложение IVв, за разпространение или употреба на пазара на държава членка в процеса на търговска дейност срещу заплащане или безплатно;

4г.„организация, компетентна в областта на отговорността на производителя“ означава юридическо лице, което финансово — или финансово и оперативно — организира изпълнението на задължения за разширена отговорност на производителя от името на производители;

4д.„онлайн платформа“ означава онлайн платформа съгласно определението в член 3, буква и) от Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета ; 4е.„доставчик на услуги за обработка на поръчки“ означава доставчик на услуги за обработка на поръчки съгласно определението в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020 на Европейския парламент и на Съвета ; 4ж.„потребител“ означава всяко физическо лице, извършващо действия за цели, които са извън неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия;

4з.„краен ползвател“ означава краен ползвател съгласно определението в член 3, точка 21 от Регламент (ЕС) 2019/1020;

4и.„субект на социалната икономика“ означава частноправен субект, който предоставя стоки или услуги и извършва дейност в съответствие със следните принципи:

а)предимство на хората, както и на социалните или екологичните цели пред печалбата;

б)реинвестиране на всички или на по-голямата част от печалбите и излишъците с цел по-нататъшно преследване на своите социални или екологични цели и извършване на дейности в интерес на своите членове или ползватели, или на обществото като цяло; и

в)демократично управление или управление с пряко участие на гражданите;

4й.„непродаден потребителски продукт“ означава непродаден потребителски продукт съгласно определението в член 2, точка 37 от Регламент (ЕС) 2024/1781 на Европейския парламент и на Съвета ; 5.„причинител на отпадъци“ е лице, чиято дейност води до образуването на отпадъци (първичен причинител на отпадъци), или лице, което осъществява предварителна обработка, смесване или други действия, водещи до промяна на естеството или състава на отпадъка;

6.„притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците;

7.„търговец“ е всяко предприятие, което действа от свое име като принципал при закупуването и последващата продажба на отпадъците, включително тези търговци, които физически не притежават отпадъците;

8.„брокер“ е всяко предприятие, което организира оползотворяването или обезвреждането на отпадъците от името на други лица, включително тези брокери, които физически не притежават отпадъците;

9.„управление на отпадъци“ означава събирането, превозването, оползотворяването (включително сортирането), и обезвреждането на отпадъци, включително надзора върху тези дейности и следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер;

10.„събиране“ е натрупването на отпадъци, включително предварителното им сортиране и предварителното съхраняване с цел превозването им до съоръжение за третиране на отпадъци;

11.„разделно събиране“ е събирането, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфична обработка;

12.„предотвратяване“ означава мерките, взети преди веществото, материалът или продуктът да стане отпадък, с което се намалява:

а)количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл;

б)вредното въздействие от образуваните отпадъци върху околната среда и човешкото здраве, или

в)съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите;

13.„повторна употреба“ означава всяка дейност, посредством която продуктите или компонентите, които не са отпадъци, се използват отново за целта, за която са били предназначени;

14.„третиране“ означава дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяването или обезвреждането;

15.„оползотворяване“ означава всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение II съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване;

15а.„оползотворяване на материали“ е всяка дейност по оползотворяване, с изключение на оползотворяването на енергия и преработването в материали, които ще се използват като горива или други средства за получаване на енергия. То включва, наред с другото, подготовката за повторна употреба, рециклирането и насипването;

16.„подготовка за повторна употреба“ означава дейности по оползотворяване, представляващи проверка, почистване или ремонт, посредством които продуктите или компонентите на продукти, които са станали отпадък, се подготвят, за да могат да бъдат използвани повторно без каквато и да е друга предварителна обработка;

17.„рециклиране“ означава всяка дейност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в продукти, материали или вещества, за първоначалната им цел или за други цели. То включва преработването на органични материали, но не включва оползотворяване за получаване на енергия и преработване в материали, които ще се използват като горива или за насипни дейности;

17б.„насипване“ е дейност по оползотворяване, при която подходящи неопасни отпадъци се използват за целите на възстановяване в изкопните зони или за инженерни цели в ландшафтното устройство. Отпадъците, използвани за насипване, трябва да заместват неотпадъчни материали, да са подходящи за гореспоменатите цели и да се ограничават до количеството, което е абсолютно необходимо за постигане на тези цели;

18.„регенериране на отработени масла“ означава всеки процес на рециклиране, чрез който могат да се произведат базисни масла чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисление и добавките, съдържащи се в тези масла;

19.„обезвреждане“ означава всяка дейност, която не е оползотворяване, дори когато дейността има като вторична последица възстановяването на вещества или енергия. Приложение I съдържа неизчерпателен списък на дейностите по обезвреждане;

20.„най-добри налични техники“ означава най-добрите налични техники, определени в член 2, параграф 11 от Директива 96/61/ЕО;

21.„схема за разширена отговорност на производителя“ означава набор от мерки, предприети от държавите членки, с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък.

Член 4

Йерархия на отпадъците

1. В законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците се прилага като приоритетен ред следната йерархия на отпадъците:

а) предотвратяване;

б) подготовка за повторна употреба;

в) рециклиране;

г) друго оползотворяване, например оползотворяване за получаване на енергия; и

д) обезвреждане.

2. При прилагането на посочената в параграф 1 йерархия на отпадъците, държавите-членки предприемат мерки за насърчаване на вариантите, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло. Това може да наложи специфични потоци от отпадъци да се отклонят от йерархията, когато това се основава на съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците, във връзка с цялостното въздействие на образуването и управлението на такива отпадъци.

Държавите-членки гарантират, че разработването на законодателство и политика по отношение на отпадъците е напълно прозрачен процес, като съблюдават съществуващите национални правила за консултациите и ангажирането на гражданите и заинтересованите лица.

Държавите-членки вземат предвид общите принципи за опазване на околната среда - на предпазни мерки и на устойчивост, техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазването на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономиката и обществото, в съответствие с членове 1 и 13.

3. Държавите членки използват икономически инструменти и други мерки, за да предоставят стимули за прилагането на йерархията на отпадъците, като например посочените в приложение IVa или други подходящи инструменти и мерки.

Член 5

Странични продукти

1. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че вещество или предмет, които са резултат от производствен процес, чиято основна цел не е производството на това вещество или предмет, не се считат за отпадъци, а за странични продукти, ако са спазени следните условия:

а) по-нататъшната употреба на веществото или предмета е ясно определена;

б) веществото или предметът могат да се използват пряко без по-нататъшна обработка, различна от обичайната промишлена практика;

в) веществото или предметът са произведени като неразделна част от производствен процес; и

г) по-нататъшната употреба е законна, т.е. веществото или предметът отговарят на всички съответни продуктови, екологични и свързани със защитата на човешкото здраве изисквания, съобразени с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

2. Комисията може да приема актове за изпълнение, за да определя подробни критерии относно единното прилагане на условията, установени в параграф 1 по отношение на конкретни вещества или предмети.

Тези подробни критерии гарантират високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве и улесняват разумното и рационално използване на природните ресурси.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2. При приемането на тези актове за изпълнение Комисията се базира на най-строгите и екологосъобразни критерии, приети от държавите членки в съответствие с параграф 3 от настоящия член, и отдава приоритет на възпроизводимите практики на промишлена симбиоза при разработването на подробните критерии.

3. Когато не са определени критерии на равнището на Съюза по параграф 2, държавите членки могат да определят подробни критерии за прилагането на предвидените в параграф 1 условия по отношение на конкретни вещества или предмети.

Държавите членки нотифицират Комисията за тези подробни критерии, приети по силата на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета , когато това се изисква от разпоредбите на посочената директива.

Член 6

Статус за край на отпадъка

1. Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че отпадъците, които са подложени на рециклиране или на друга дейност по оползотворяване, престават да се считат за отпадъци, ако отговарят на следните условия:

а) веществото или предметът трябва да се използва за специфични цели;

б) за това вещество или предмет съществува пазар или търсене;

в) веществото или предметът отговарят на техническите изисквания за специфичните цели, и са в съответствие със съществуващите закони и стандарти, приложими към продуктите; и

г) употребата на веществото или предмета няма да доведе до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

2. Комисията следи изготвянето на националните критерии за отпадъци, които са престанали да бъдат такива в държавите членки и прави оценка на необходимостта от разработване на общоевропейски критерии на Съюза на тази основа. За тази цел и когато е уместно, Комисията приема актове за изпълнение, за да определя подробни критерии относно единното прилагане на условията по параграф 1 по отношение на някои видове отпадъци.

Тези подробни критерии гарантират високо ниво на защита на околната среда и човешкото здраве и улесняват разумното и рационално използване на природните ресурси. Те включват:

а)допустими отпадъци, използвани като суровини за дейностите по оползотворяване;

б)разрешени процеси и техники на обработка;

в)критерии за качество на престаналите да бъдат отпадъци материали, получени от дейности по оползотворяване, в съответствие с приложимите стандарти за продуктите, включително пределно допустими стойности за замърсителите, когато това е необходимо;

г)изисквания по отношение на системите за управление за доказване на съответствие с критериите за край на отпадъка, включително за контрола на качеството, самонаблюдението и акредитацията, когато е уместно; и

д)изискване за декларация за съответствие.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

При приемането на тези актове за изпълнение Комисията взема предвид относимите критерии, установени от държавите членки в съответствие с параграф 3, и се базира на най-строгите и екологосъобразни критерии.

3. Когато не са определени критерии на равнището на Съюза съгласно параграф 2, държавите членки могат да установят подробни критерии за прилагането на условията, предвидени в параграф 1, по отношение на някои видове отпадъци. Тези подробни критерии вземат предвид евентуалните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, произтичащи от веществото или предмета, и отговарят на изискванията, установени в параграф 2, букви а) – д).

Държавите членки нотифицират Комисията за тези критерии, приети по силата на Директива (ЕС) 2015/1535, когато това се изисква от разпоредбите на посочената директива.

4. Когато на равнището на Съюза или на национално равнище не са определени критерии по параграф 2 или 3 съответно, дадена държава членка може да взема решение за всеки конкретен случай или да предприема подходящи мерки за проверка дали определени отпадъци са престанали да се считат за отпадъци въз основа на условията, предвидени в параграф 1 и, когато е необходимо, да отчита изискванията, установени в параграф 2, букви а) – д) и да взема под внимание пределно допустимите стойности за замърсителите и вероятните вредни въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Не се изисква такива решения за всеки конкретен случай да се нотифицират на Комисията в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535.

Държавите членки могат да публикуват по електронен път информацията за решенията за всеки конкретен случай, както и за резултатите от проверката на компетентните органи.

5. Всяко физическо или юридическо лице, което:

а) употребява за пръв път материал, който е престанал да бъде отпадък и не е бил пуснат на пазара; или

б) пуска материал на пазара за пръв път, след като той е престанал да бъде отпадък,

гарантира, че материалът отговаря на съответните изисквания съгласно приложимото законодателство относно химичните вещества и продукти. Условията по параграф 1 трябва да бъдат изпълнени, преди законодателството относно химичните вещества и продукти да е станало приложимо по отношение на материала, който е престанал да бъде отпадък.

Член 7

Списък на отпадъците

►M4 1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да допълва настоящата директива чрез изготвяне и преразглеждане в съответствие с параграфи 2 и 3 от настоящия член на списък на отпадъците. ◄Списъкът на отпадъците включва опасни отпадъци и отчита произхода и състава на отпадъците, както, когато това е необходимо, пределните допустими стойности за концентрация на опасни вещества,. Списъкът на отпадъците е задължителен по отношение на определянето на отпадъците, които трябва да бъдат считани като опасни. Включването на вещество или предмет в списъка не означава, че е отпадък при всички обстоятелства. Вещество или предмет се счита за отпадък, само когато отговаря на определението по член 3, точка 1.

2. Държава членка може да счита даден отпадък за опасен, дори и той да не е включен като опасен в списъка на отпадъците, в случаите, когато проявява едно или повече от посочените в приложение III свойства. Държавата членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай и предоставя на Комисията цялата относима информация. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.

3. Когато държава-членка разполага с доказателство, че даден отпадък, който е включен в списъка за опасни отпадъци, не проявява никое от изброените в приложение III свойства, тя може да разглежда този отпадък като неопасен отпадък. Държавата-членка незабавно нотифицира Комисията за всеки такъв случай и предоставя на Комисията необходимите доказателства. Списъкът се преразглежда, като се вземат предвид получените нотификации, за да се вземе решение относно неговото адаптиране.

4. Прекласификацията на опасните отпадъци като неопасни отпадъци не може да се извършва чрез разреждане или смесване на отпадъците с цел намаляване на началните концентрации на опасни вещества до нива под праговете, определящи отпадъците като опасни.

6. Държавите-членки могат да разглеждат отпадъците като неопасни отпадъци в съответствие със списъка на отпадъците, посочен в параграф 1.

7. Комисията гарантира, че списъкът на отпадъците, както и всички негови преразгледани варианти, спазват по целесъобразност принципите на яснота, понятност и достъпност по отношение на потребителите и най-вече на малките и средни предприятия (МСП).

Член 8

Разширена отговорност на производителя

1. За да се засили повторната употреба, предотвратяването на отпадъците, рециклирането и друг вид оползотворяване на отпадъците, държавите-членки могат да предприемат законодателни или незаконодателни мерки, за да гарантират, че всяко физическо или юридическо лице, което по занятие разработва, произвежда, обработва, третира, продава или внася продукти (производител на продукта) носи разширена отговорност на производител.

Тези мерки могат да включват приемането на върнати продукти и на отпадъците, останали след употребата на тези продукти, както и последващото управление на отпадъците и финансовата отговорност за тези дейности. Тези мерки могат да включват задължението да се предостави информация на обществеността за това в каква степен продуктът може да бъде употребен повторно и рециклиран.

Когато тези мерки включват създаването на схеми за разширена отговорност на производителя, се прилагат общите минимални изисквания, установени в член 8а.

Държавите членки могат да вземат решение, че производителите на продукти, които по своя инициатива поемат финансови или финансови и организационни задължения във връзка с управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък, следва да прилагат някои или всички общи минимални изисквания, установени в член 8а.

2. Държавите членки могат да предприемат подходящи мерки за насърчаване на разработването на продукти и компоненти на продукти, за да се намали въздействието им върху околната среда и образуването на отпадъци в процеса на производство и последваща употреба на продуктите, както и за да се гарантира, че оползотворяването и обезвреждането на продуктите, които са се превърнали в отпадъци, се извършват в съответствие с членове 4 и 13.

С тези мерки може да се насърчават, наред с другото, разработването, производството и предлагането на пазара на продукти и компоненти на продукти, които са подходящи за многократна употреба, съдържат рециклирани материали, са устойчиви от техническа гледна точка и могат лесно да бъдат ремонтирани и които, след като са станали отпадъци, са подходящи за подготовка за повторна употреба и рециклиране, за да се улесни доброто прилагане на йерархията на отпадъците. При тези мерки се отчита въздействието на продуктите през целия им жизнен цикъл, йерархията на отпадъците и, когато е целесъобразно, потенциалът за многократно рециклиране.

3. При прилагане на разширената отговорност на производителя държавите-членки вземат предвид техническата осъществимост и икономическата приложимост, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве и въздействието в социален аспект, като вземат предвид необходимостта от гарантиране на доброто функциониране на вътрешния пазар.

4. Засилената отговорност на производителя се прилага, без да се засяга отговорността за управление на отпадъците, предвидена в член 15, параграф 1, и без да се засягат разпоредбите на съществуващото специфично законодателство в областта на потоците от отпадъци и на продуктите.

5. Комисията организира обмен на информация между държавите членки и лицата, участващи в схеми за разширена отговорност на производителя, относно практическото прилагане на общите минимални изисквания, установени в член 8а. Това включва, наред с другото, обмен на информация относно най-добрите практики за осигуряване на подходящо управление, трансгранично сътрудничество в областта на схемите за разширена отговорност на производителя и гладко функциониране на вътрешния пазар, относно организационните характеристики и мониторинга на организациите, изпълняващи задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя от името на производителите на продукти, относно модулацията на финансовите вноски, относно подбора на операторите по управление на отпадъците и относно предотвратяването на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Комисията публикува резултатите от обмена на информация и може да предоставя насоки относно тези или други приложими аспекти.

В консултация с държавите членки Комисията публикува насоки относно трансграничното сътрудничество във връзка със схемите за разширена отговорност на производителя и относно модулацията на финансовите вноски, посочени в член 8а, параграф 4, буква б).

Когато е необходимо, за да се избегне изкривяване на вътрешния пазар, Комисията може да приема актове за изпълнение, за да въведе критерии с оглед на единното прилагане на член 8а, параграф 4, буква б), с изключение на конкретното определяне на размера на вноските. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

Член 8а

Общи минимални изисквания по отношение на схемите за разширена отговорност на производителя

1. Когато са въведени схеми за разширена отговорност на производителя в съответствие с член 8, параграф 1, включително в съответствие с други законодателни актове на Съюза, държавите членки:

а) дефинират ясно ролите и отговорностите на всички заинтересовани участници, в това число производителите на продукти, които пускат продукти на пазара на държавата членка, на организациите, изпълняващи задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя от тяхно име, на частните или публични оператори, действащи в областта на отпадъците, на местните органи и когато е целесъобразно, на операторите, осъществяващи повторна употреба и подготовка за повторна употреба, както и на предприятията от социалната икономика;

б) в съответствие с йерархията на отпадъците поставят цели за управлението на отпадъците, с които се цели постигането най-малко на количествените цели, относими за схемата за разширена отговорност на производителя, съгласно установеното в настоящата директива, в Директива 94/62/ЕО, Директива 2000/53/ЕО, Директива 2006/66/ЕО и Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (

10 ), и поставят други количествени и/или качествени цели, които се считат за относими за схемата за разширена отговорност на производителя;

в) гарантират, че е въведена система за докладване, за да се събират данни за продуктите, пускани на пазара на държавата членка от производителите на продукти, които подлежат на разширена отговорност на производителя, и данните относно събирането и третирането на отпадъците от тези продукти, като се уточняват, когато е целесъобразно, потоците от отпадъчни материали, както и други данни, които са относими за целите на буква б);

г) гарантират еднакво третиране на производителите на продукти, независимо от техния произход или размер, без да се създава непропорционална регулаторна тежест за производителите, включително малките и средните предприятия, произвеждащи малки количества продукти.

2. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че притежателите на отпадъци, за които се отнасят схемите за разширена отговорност на производителя, въведени в съответствие с член 8, параграф 1, са информирани за мерките за предотвратяване на отпадъци, центровете за повторна употреба и подготовка за повторна употреба, системите за обратно изкупуване и за събиране на отпадъци и предотвратяването на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Държавите членки предприемат също така необходимите мерки, за да създадат стимули за притежателите на отпадъци на отпадъци да поемат отговорност за предаването на техните отпадъци на системи за разделно събиране, по-специално чрез икономически стимули или нормативни разпоредби, когато е уместно.

3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки производител на продукти или всяка организация, изпълняваща задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя от името на производителите на продукти:

а) има ясно дефиниран обхват на дейността от географска гледна точка и от гледна точка на продуктите и материалите, без тези области да се ограничават до тези, в които събирането и управлението на отпадъци е най-рентабилно;

б) осигурява подходяща наличност на системи за събиране на отпадъци в районите, посочени в параграф 3, буква а);

в) разполага с необходимите финансови средства или финансови и организационни средства, за да изпълнява своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя;

г) въвежда подходящ механизъм за самоконтрол, подкрепен, когато е относимо, от редовни независими одити, за оценяване на:

i) неговото финансово управление, включително спазването на изискванията, посочени в параграф 4, букви а) и б);

ii) качеството на данните, събирани и съобщавани в съответствие с параграф 1, буква в) от настоящия член и с изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006;

д) прави публично достояние информация относно постигането на целите за управление на отпадъците, посочени в параграф 1, буква б), както и, в случай на колективно изпълнение на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителите, информация относно:

i) режима на собственост и членството,

ii) финансовите вноски, плащани от производителите за продадена единица или за тон продукти, пуснати на пазара,

iii)

процедурата по подбор на операторите по управление на отпадъците.

4. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че финансовите вноски, плащани от производителя на продукта за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя:

а) покриват следните разходи по управлението на отпадъците от продуктите, които производителят пуска на пазара в съответната държава членка:

— разходите във връзка с дейностите по разделно събиране на отпадъци и тяхното последващо превозване и третиране, включително третирането, което се изисква с оглед постигането на целите на Съюза за управлението на отпадъците, както и разходите, които се изискват с оглед постигането на посочените в параграф 1, буква б) цели, при отчитане на приходите от повторната употреба, от продажбата на вторичните суровини от тези продукти и от непотърсени депозитни такси,

— разходите по предоставянето на подходяща информация на притежателите на отпадъци в съответствие с параграф 2,

— разходите по събирането на информация и докладването на данни в съответствие с параграф 1, буква в).

Настоящата буква не се прилага към схемите за разширена отговорност на производителя, въведени съгласно директиви 2000/53/ЕО, 2006/66/ЕО или 2012/19/ЕС;

б) в случай на колективно изпълнение на задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, са модулирани, по възможност, по отношение на отделните продукти или групи от сходни продукти, по-специално като се отчита тяхната устойчивост, пригодност за ремонтиране, пригодност за повторна употреба и рециклиране, както и наличието на опасни вещества, като така се възприема подход, основан на жизнения цикъл и в съответствие с изискванията, установени от относимото законодателство на Съюза, и въз основа на хармонизирани критерии, при наличието на такива, за да се осигури гладко функциониране на вътрешния пазар; и

в) не надвишават разходите, необходими за предоставяне на услугите по управление на отпадъците по разходно-ефективен начин. Тези разходи се определят по прозрачен начин между всички заинтересовани лица.

Когато това е обосновано от необходимостта за осигуряване на правилно управление на отпадъците и на икономическата жизнеспособност на схемата за разширена отговорност на производителя, държавите членки могат да се отклоняват от разпределението на финансовите отговорности, предвидени в буква а), при условие че:

i)в случай на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени за постигането на целите за управление на отпадъците и на целите, определени съгласно законодателните актове на Съюза, производителите на продукти поемат най-малко 80 % от необходимите разходи;

ii)в случай на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени на или след 4 юли 2018 г. за постигането на целите за управление на отпадъците и на целите, определени единствено в законодателството на дадена държава членка, производителите на продукти поемат най-малко 80 % от необходимите разходи;

iii)в случай на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени преди 4 юли 2018 г. за постигането на целите за управление на отпадъците и на целите, определени единствено в законодателството на дадена държава членка, производителите на продукти поемат най-малко 50 % от необходимите разходи;

и при условие че останалите разходи се поемат от първоначалните производители или дистрибутори на отпадъците.

Настоящата дерогация не може да се използва за намаляване на дела на разходите, поемани от производителите на продукти по силата на схеми за разширена отговорност на производителя, въведени преди 4 юли 2018 г.

5. Държавите членки създават подходяща нормативна уредба за мониторинг и правоприлагане, за да се гарантира, че производителите на продукти, както и организациите, изпълняващи от тяхно име задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, изпълняват своите задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, включително при продажби от разстояние, че финансовите средства са правилно използвани и че всички действащи лица, участващи в изпълнението на схемите за разширена отговорност на производителя, докладват надеждни данни.

Когато на територията на държава членка няколко организации изпълняват от името на производителите на продукти задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя, въпросната държава членка определя най-малко един независим от частни интереси орган или предоставя мандат на публичен орган, който да осъществява надзор над изпълнението на задълженията, произтичащи от разширената отговорност на производителя.

Всяка държава членка разрешава на производителите на продукти, установени в друга държава членка, които пускат продукти на пазара на нейна територия, да назначат юридическо или физическо лице, установено на нейна територия, в качеството му на упълномощен представител за целите на изпълнението на задълженията на производителите, произтичащи от схемите за разширена отговорност на производителя, приложими на нейна територия.

За целите на наблюдението и проверката за спазване на задълженията на производителите на продукти, произтичащи от схемата за разширена отговорност на производителя, държавите членки могат да въвеждат изисквания, като например за регистрация, предоставяне на информация и докладване, на които да отговаря юридическото или физическото лице, за да може да бъде назначено за упълномощен представител на тяхна територия.

6. Държавите членки гарантират провеждането на редовен диалог между заинтересованите страни, участващи в изпълнението на схемите за разширената отговорност на производителя, включително производителите и дистрибуторите, частните или публичните оператори, действащи в областта на отпадъците, местните органи, организациите на гражданското общество и ако е приложимо, организациите, развиващи дейност в социалната икономика, мрежите за повторна употреба и за ремонт, както и операторите, осъществяващи подготовка за повторна употреба.

7. Държавите членки предприемат мерки, за да осигурят схемите за разширена отговорност на производителя, установени преди 4 юли 2018 г., да съответстват на настоящия член до 5 януари 2023 г.

►C3 По отношение на батериите съгласно определението в член 3, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) 2023/1542 на Европейския парламент и на Съвета (

11 ), ◄държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че до 18 август 2025 г. е постигнато съответствието с настоящия член на схемите за разширена отговорност на производителя, създадени преди 4 юли 2018 г.

8. Предоставянето на информация на обществеността съгласно настоящия член не засяга запазването на поверителността на чувствителната в търговско отношение информация, в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и национално законодателство.

Член 9

Предотвратяване на отпадъците

1. Държавите членки предприемат мерки за предотвратяване образуването на отпадъци. С тези мерки най-малко:

а) се насърчават и подпомагат устойчивите модели на производство и потребление;

б) се насърчават проектирането, производството и използването на продукти, които позволяват ефективно използване на ресурсите и които са трайни (включително по отношение на жизнения цикъл и липсата на планирано остаряване), могат да бъдат ремонтирани, повторно употребявани и актуализирани;

в) се набелязват продукти, съдържащи суровини с критично значение, така че да се предотврати превръщането на тези материали в отпадъци;

г) се насърчава повторната употреба на продукти и създаването на системи за популяризиране на дейностите по ремонт и повторна употреба, включително и по-специално на електрическо и електронно оборудване, текстил, мебели, опаковки, както и строителни материали и продукти;

д) се насърчава, когато е целесъобразно, и без да се засягат правата върху интелектуалната собственост, наличността на резервни части, инструкции за използване, техническа информация или други инструменти, оборудване или софтуер, даващи възможност за ремонт и повторна употреба на продуктите, без да се излагат на риск качеството и безопасността им;

е) се намалява образуването на отпадъци при процеси, свързани с промишленото производство, добива на минерали, производството, строителството и разрушаването, като се отчитат най-добрите налични техники;

—————

и) се насърчава намаляването на съдържанието на опасни вещества в материалите и продуктите, без да се засягат хармонизираните законови изисквания във връзка с тези материали и продукти, определени на равнището на Съюза, и се гарантира, че всеки доставчик на изделие съгласно определението в член 3, точка 33 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (

12 ), предоставя на Европейската агенция по химикали информацията по член 33, параграф 1 от посочения регламент, считано от 5 януари 2021 г.;

й) се намалява образуването на отпадъци, по-специално на такива, които не са пригодни за подготовка за повторна употреба или рециклиране;

к) се идентифицират продуктите, които са основни източници на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, по-специално в природната и морската среда, и се предприемат подходящи мерки за предотвратяване и намаляване на изхвърлянето на такива продукти; когато държавите членки решат да изпълнят това задължение чрез пазарни ограничения, те гарантират, че тези ограничения са пропорционални и недискриминационни;

л) се цели спиране на образуването на морски отпадъци като принос към Целта за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации за предотвратяване и значително намаляване на всякакъв вид замърсяване на морската среда; и

м) се разработват и подпомагат информационни кампании за повишаване на осведомеността относно предотвратяването и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.

2. Европейската агенция по химикали създава база данни за данните, които ѝ се предоставят по силата на параграф 1, буква и) до 5 януари 2020 г. и я поддържа. Европейската агенция по химикали предоставя достъп до тази база данни на операторите, осъществяващи третиране на отпадъци. При поискване тя предоставя достъп до тази база данни и на потребителите.

3. Държавите членки упражняват мониторинг и оценяват прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци. За тази цел те трябва да използват подходящи качествени или количествени показатели и цели, и по-точно относно количеството образувани отпадъци.

4. Държавите членки упражняват мониторинг и оценяват прилагането на своите мерки относно повторната употреба на отпадъците, като я измерват въз основа на обща методика, въведена с акта за изпълнение, посочен в параграф 7, считано от първата пълна календарна година след приемането на посочения акт за изпълнение.

7. Комисията приема актове за изпълнение за определяне на показатели за измерване на общия напредък в прилагането на мерките за предотвратяване на отпадъци и до 31 март 2019 г. приема акт за изпълнение за въвеждането на обща методика за докладване относно повторната употреба на продуктите. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

9. До 31 декември 2024 г. Комисията проучва данните за повторната употреба, предоставени от държавите членки в съответствие с член 37, параграф 3, с цел да прецени дали могат да се приложат мерки за насърчаване на повторната употреба на продукти, включително определянето на количествени цели. Комисията следва също така да проучи дали могат да бъдат въведени други мерки за предотвратяване на отпадъците, включително цели за намаляване на отпадъците. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

Член 9а

Предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци

1. Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци по цялата верига на доставки на храни, в първичното производство, преработването и промишленото производство, при търговията на дребно и разпространението на храни по друг начин, в ресторантите и заведенията за обществено хранене, както и в домакинствата. Тези мерки включват най-малкото:

а) разработване и подкрепа на интервенции за промяна на поведението с цел намаляване на хранителните отпадъци, както и на информационни кампании за повишаване на осведомеността относно предотвратяването на хранителните отпадъци;

б) установяване и преодоляване на неефективността във функционирането на веригата за доставки на храни и подпомагане на сътрудничеството между всички участници, като същевременно се гарантира справедливо разпределение на разходите и ползите от мерките за предотвратяване, което може да включва справяне с пазарните практики, причиняващи хранителни отпадъци, и подкрепа за предлагането на пазара и използването на продукти, за които е предоставена дерогация от член 76 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета (

13 ) съгласно параграф 4 от същия член, само при условията, ако има такива, при които е била предоставена тази дерогация;

в) насърчаване на даряването на храни и други форми на преразпределение на продукти за консумация от човека, като се гарантира, че употребата от човека е с приоритет пред употребата за хранене на животни и преработката в нехранителни продукти;

г) подкрепа за обучение и развитие на умения, както и улесняване на достъпа до възможности за финансиране, по-специално за малките и средните предприятия и субектите на социалната икономика;

д) насърчаване и утвърждаване на иновациите и технологичните решения, които допринасят за предотвратяването на хранителните отпадъци, без да се засяга Регламент (ЕС) 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета (

14 ), и по-специално член 6 от него.

Държавите членки гарантират, че всички съответни участници във веригата на доставки на храни участват пропорционално на своя капацитет и роля в предотвратяването на образуването на хранителни отпадъци по тази верига на доставки, със специален акцент върху предотвратяването на непропорционалното въздействие върху малките и средните предприятия. Държавите членки, след консултация с хранителните банки и други организации за преразпределяне на храни, вземат мерки, когато е подходящо, въз основа на съществуваща национална система за даряване на храни, за да гарантират, че икономическите оператори, определени от държавите членки като имащи значителна роля в предотвратяването и образуването на хранителни отпадъци, предлагат на хранителните банки и другите организации за преразпределяне на храни споразумения за даряване, така че да се улесни даряването на непродадени храни, които са безопасни за консумация от човека, и при разумни разходи за икономическите оператори.

2. Държавите членки извършват мониторинг и оценяват прилагането на своите мерки за предотвратяване на хранителните отпадъци, включително съответствието с целите за намаляване на хранителните отпадъци, посочени в параграф 4, като измерват количествата на хранителните отпадъци въз основа на методиката, въведена в съответствие с параграф 3.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да допълва настоящата директива по отношение на определянето на обща методика и минимални изисквания за качество за еднаквото измерване на нивата на хранителните отпадъци.

4. Държавите членки вземат необходимите и подходящи мерки, за да постигнат до 31 декември 2030 г. следните цели за намаляване на хранителните отпадъци на национално равнище:

а) намаляване на образуването на хранителни отпадъци при преработката и производството с 10 % в сравнение с количеството хранителни отпадъци, образувано средно годишно в периода между 2021 и 2023 г.;

б) намаляване на образуването на хранителни отпадъци на глава от населението — общо при търговията на дребно и разпространението на храни по друг начин, в ресторантите и заведенията за обществено хранене, както и в домакинствата, с 30 % в сравнение с количеството хранителни отпадъци, образувано средно годишно в периода между 2021 и 2023 г.

5. Когато във връзка с целите за намаляване на хранителните отпадъци дадена държава членка е в състояние да предостави данни за година, предхождаща 2021 г., които са събрани по методите, определени в Делегирано решение (ЕС) 2019/1597 на Комисията (

15 ), или данни за години преди 2020 г., събрани чрез използване на методи, сравними с методиката и минималните изисквания за качество за еднаквото измерване на нивата на хранителни отпадъци, както е посочено в същото делегирано решение, въпросната държава членка може да използва като референтен период по-ранна година. До 17 април 2027 година държавата членка уведомява Комисията и другите държави членки за своето намерение да използва по-ранна година като, когато става дума за година, предхождаща 2020 г., предоставя на Комисията данните и методите за измерване, използвани за тяхното събиране, и оповестява публично тези данни и методи за измерване.

6. За да помогне на държавите членки да постигнат целта за намаляване на хранителните отпадъци, предвидена в параграф 4, буква б), Комисията приема до 17 октомври 2027 година актове за изпълнение за определяне на корекционен коефициент, чрез който да се взема под внимание увеличаването или намаляването на туризма спрямо референтния период за определянето на целта за намаляване на хранителните отпадъци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

7. Когато Комисията прецени, че данните, отнасящи се до година преди 2020 г., не отговарят на условията, посочени в параграф 5, в срок от шест месеца от получаването на уведомление, направено в съответствие с посочения параграф, тя приема решение, с което изисква от държавата членка да използва като референтен период средната годишна стойност за периода между 2021 г. и 2023 г., 2020 г., или година преди 2020 г., различна от предложената от държавата членка.

8. До 31 декември 2027 г. Комисията преразглежда предвидените в параграф 4 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., с оглед, ако е подходящо, да ги промени и/или да разшири обхвата им до други етапи от веригата за доставки на храни, както и да обмисли поставянето на нови цели за периода след 2030 г.

Прегледът по първа алинея, включва:

а)оценка на мащабите и причините за хранителните отпадъци и загубите на храни в първичното производство и определяне и оценка на осъществимостта на подходящите начини за намаляване на тези отпадъци и загуби;

б)оценка на възможността за въвеждане на правно обвързващи цели по отношение на параграф 4, букви а) и б), които да бъдат постигнати до 2035 г.; и

в)оценка на въздействието на промените в равнищата на производство върху постижимостта на целта за намаляване на хранителните отпадъци по отношение на параграф 4, буква а).

Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

9. Държавите членки координират действията си за предотвратяване на хранителните отпадъци и споделят най-добри практики, включително чрез Платформата на ЕС по въпросите на загубата и разхищението на храни.

Член 10

Оползотворяване

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците преминават през дейности по подготовка за повторна употреба, рециклиране или други дейности по оползотворяване в съответствие с членове 4 и 13.

2. Когато е необходимо за спазването на параграф 1 и за да се улесни или подобри подготовката за повторна употреба, рециклирането или други дейности по оползотворяване, отпадъците се събират разделно и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства.

3. Държавите членки могат да разрешават дерогации от параграф 2, при условие че е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а) съвместното събиране на някои видове отпадъци не засяга техния потенциал да бъдат подложени на подготовка за повторна употреба, рециклиране или други дейности по оползотворяване в съответствие с член 4 и след приключване на тези дейности води до резултати с подобно качество на това, което се постига при разделното събиране;

б) разделното събиране на отпадъци не дава най-благоприятните за околната среда резултати, като се има предвид цялостното въздействие върху околната среда от управлението на съответните потоци от отпадъци;

в) разделното събиране не е технически осъществимо, като се имат предвид добрите практики при събирането на отпадъците;

г) разделното събиране би довело до несъразмерни икономически разходи, като се имат предвид: разходите във връзка с вредните въздействия върху околната среда и човешкото здраве вследствие на смесеното събиране и третиране на отпадъците; потенциалът за подобрения на ефикасността при събирането и третирането на отпадъците; приходите от продажбата на вторични суровини; както и прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и разширената отговорност на производителя.

Държавите членки преразглеждат редовно дерогациите съгласно настоящия параграф, като вземат предвид добрите практики при разделното събиране на отпадъците и други развития в управлението на отпадъците.

4. Държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че отпадъците, които се събират разделно с цел тяхната подготовка за повторна употреба и рециклиране съгласно член 11, параграф 1 и член 22, не се изгарят, с изключение на отпадъците от последващите действия по третирането на разделно събраните отпадъци, за които изгарянето дава най-благоприятни за околната среда резултати в съответствие с член 4.

5. Когато е необходимо за спазването на параграф 1 от настоящия член и за да се улесни или подобри оползотворяването, държавите членки предприемат преди или по време на оползотворяването на отпадъците необходимите мерки за премахване на опасните вещества, смеси и компоненти от опасни отпадъци с оглед на тяхното третиране в съответствие с членове 4 и 13.

6. До 31 декември 2021 г. държавите членки представят на Комисията доклад относно прилагането на настоящия член по отношение на битовите отпадъци и биологичните отпадъците, включително обхвата на разделното събиране от гледна точка на материалите и от географска гледна точка и евентуалните дерогации по параграф 3.

Член 11

Подготовка за повторна употреба и рециклиране

1. Държавите членки предприемат мерки за популяризиране на дейности по подготовка за повторна употреба, по-специално чрез насърчаване създаването на мрежи за подготовка за повторна употреба и ремонт и оказването на подкрепа за такива мрежи, чрез улесняване, когато е съвместимо с правилното управление на отпадъците, на техния достъп до отпадъци, съхранявани в схеми или инсталации за събиране, които са пригодни за подготовка за повторна употреба, но не са предназначени за подготовка за повторна употреба в тези схеми или инсталации, и чрез популяризиране използването на икономически инструменти, критерии за обществени поръчки, количествени цели или други мерки.

Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на висококачествено рециклиране и за тази цел, при спазване на член 10, параграфи 2 и 3, въвеждат разделно събиране на отпадъци.

При спазване на член 10, параграфи 2 и 3, държавите членки въвеждат разделно събиране най-малкото за хартия, метал, пластмаса и стъкло, а от 1 януари 2025 г. и за текстил.

За да изпълнят целите на настоящия член, държавите членки гарантират, че е налице необходимата инфраструктура за разделно събиране на отпадъци, включително достатъчно материално и териториално покритие на пунктовете за разделно събиране в съответствие с член 28, параграф 3, буква вб).

Държавите членки предприемат мерки за насърчаване на селективно разрушаване, за да се създаде възможност за отделянето и безопасното третиране на опасните вещества и да се улесни повторната употреба и висококачественото рециклиране чрез избирателното отстраняване на материали, както и да се гарантира създаването на системи за сортиране за отпадъците от строителство и разрушаване и най-малко за дървесина, минерални съставки (бетон, тухли, плочки и керамични изделия, камъни), метали, стъкло, пластмаса и гипс.

2. За постигане на съответствие с целите на настоящата директива и за преминаването към европейска кръгова икономика с високо ниво на ресурсна ефективност, държавите членки предприемат необходимите мерки, насочени към постигането на следните цели:

а) до 2020 г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото тези потоци от отпадъци наподобяват домакинските отпадъци, следва да се увеличи най-малко до 50 % от общото тегло;

б) до 2020 г. подготовката за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на материали, включително насипни дейности с използване на отпадъци за заместване на други материали, на неопасни отпадъци от строителство и разрушаване, с изключение на материали в естествено състояние, определени в категория 17 05 04 в списъка на отпадъците, следва да се увеличи най-малко до 70 % от теглото;

в) до 2025 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 55 % от теглото;

г) до 2030 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 60 % от теглото;

д) до 2035 г. подготовката за повторна употреба и рециклирането на битови отпадъци следва да се увеличат най-малко до 65 % от теглото.

3. Държава членка може да отложи сроковете за постигане на целите, посочени в параграф 2, букви в), г) и д) до пет години, при условие че съответната държава членка:

а) е подготвила за повторна употреба и е рециклирала по-малко от 20 % или е депонирала повече от 60 % от своите битови отпадъци, генерирани през 2013 г. съгласно докладваното в съответствие със съвместния въпросник на ОИСР и Евростат; и

б) най-късно 24 месеца преди съответния срок, установен в параграф 2, буква в), буква г) или буква д), нотифицира Комисията за намерението си да отложи съответния срок и представи план за прилагане в съответствие с приложение IVб.

4. В срок от три месеца от получаването на плана за изпълнение, представен съгласно параграф 3, буква б), Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа този план, ако Комисията счете, че планът не отговаря на изискванията, установени в приложение IVб. Съответната държава членка представя преразгледан план в срок от три месеца от датата на получаване на искането на Комисията.

5. В случай на отлагане на постигането на целите в съответствие с параграф 3 съответната държава членка предприема необходимите мерки, за да се увеличат подготовката за повторна употреба и рециклирането на битовите отпадъци:

а) най-малко до 50 % до 2025 в случай на отлагане на срока за постигане на целта по параграф 2, буква в);

б) най-малко 55 % до 2030 г. в случай на отлагане на срока за постигане на целта по параграф 2, буква г);

в) най-малко 60 % до 2035 г. в случай на отлагане на срока за постигане на целта по параграф 2, буква д).

6. До 31 декември 2024 г. Комисията разглежда възможността за определянето на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъците от строителство и разрушаване и техните фракции от специфични материали, текстилните отпадъци, отпадъците от търговски дейности, неопасните промишлени отпадъци и други потоци от отпадъци, както и на цели за подготовката за повторна употреба на битовите отпадъци и цели за рециклиране на битовите биологични отпадъци. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

7. До 31 декември 2028 г. Комисията извършва преглед на целта по параграф 2, буква д). За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

Комисията оценява технологията за едновременна преработка, която дава възможност за включването на минерали в процеса на съвместно изгаряне на битовите отпадъци. В случай че може да бъде намерена надеждна методика, в рамките на този преглед Комисията разглежда въпроса дали тези минерали могат да бъдат отчетени при изпълнението на целите за рециклиране.

Член 11а

Правила относно изчисляването на степента на постигане на целите

1. За целите на изчисляването на това дали са постигнати целите по член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3:

а) държавите членки изчисляват теглото на образуваните битови отпадъци, които са подготвени за повторна употреба или са рециклирани през дадена календарна година;

б) теглото на подготвените за повторна употреба битови отпадъци се изчислява като теглото на продуктите или компонентите на продукти, които са се превърнали в битови отпадъци и са били подложени на всички необходими дейности по проверка, почистване или ремонт, така че повторната им употреба да е възможна без допълнително сортиране или предварителна обработка;

в) теглото на рециклираните битови отпадъци се изчислява като теглото на отпадъците, които, след като са били подложени на всички необходими дейности по проверка, сортиране и други предварителни дейности по отстраняване на отпадъчни материали, които не са обект на по-нататъшно преработване, и за да се гарантира висококачествено рециклиране, се включват в процес на рециклиране, при което отпадъчните материали фактически се преработват в продукти, материали или вещества.

2. За целите на параграф 1, буква в), теглото на рециклираните битови отпадъци се измерва при включването на отпадъците в процеса на рециклиране.

Чрез дерогация от първа алинея теглото на рециклираните битови отпадъци може да бъде измерено при изходните материали от каквато и да е дейност по сортиране, при условие че:

а)тези изходни отпадъци са рециклирани впоследствие;

б)теглото на материалите или веществата, които са отстранени от процесите по други дейности, предхождащи дейността по рециклиране, и не са рециклирани впоследствие, не се включва в теглото на отпадъците, отчитани като рециклирани.

3. Държавите членки създават ефективна система за качествен контрол и проследимост на битовите отпадъци, за да се гарантира спазването на условията, установени в параграф 1, буква в) от настоящия член и параграф 2 от настоящия член. За да се гарантират надеждността и точността на събраните данни относно рециклираните отпадъци, системата може да се състои в електронни регистри, създадени съгласно член 35, параграф 4, в технически спецификации за изискванията относно качеството на сортираните отпадъци или в процент на средни загуби при сортирането на отпадъците, който варира съответно за различните видове отпадъци и различните практики по управление на отпадъците. Процентът на средни загуби се прилага само когато надеждни данни не могат да бъдат получени по друг начин и се изчислява въз основа на правилата за изчисляване, които са определени в делегирания акт, приет съгласно параграф 10 от настоящия член.

4. За изчисляването на това дали са постигнати целите по член 11, параграф 2, букви в) и г) и д) и член 11, параграф 3, количеството биоразградими битови отпадъци, подложени на аеробно или анаеробно третиране, може да се отчита като рециклирано, когато от това третиране се образуват компост, ферментационни продукти или други изходни материали, с подобно количество рециклирано съдържание спрямо входящите отпадъци, и които предстои да бъдат използвани като рециклиран продукт, материал или вещество. Когато изходните материали се използват върху земна повърхност, държавите членки могат да ги считат за рециклирани само ако от тях произтичат ползи за селското стопанство или подобряване на екологичното състояние.

Считано от 1 януари 2027 г., държавите членки могат да отчитат като рециклирани битовите биологичните отпадъци, включвани в процес на аеробно или анаеробно третиране, само ако в съответствие с член 22 се събират разделно или се разделят при източника.

5. За изчисляването на това дали са постигнати целите, посочени в член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и в член 11, параграф 3, количеството на отпадъчните материали, които са престанали да бъдат отпадъци в резултат на подготвителни дейности, преди да бъдат преработени, може да се отчита като рециклирано, стига тези материали да са предназначени за последваща преработка в продукти, материали или вещества, които да бъдат използвани за първоначалната им цел или за други цели. Въпреки това престаналите да бъдат отпадъци материали, предназначени да бъдат използвани като гориво или други средства за получаване на енергия или за изгаряне, насипване или депониране, не се отчитат за постигане на целите на рециклирането.

6. За изчисляване на това дали са постигнати целите по член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3, държавите членки може да вземат предвид рециклирането на метали, отделени след изгаряне на битови отпадъци, при условие че рециклираните метали отговарят на определени критерии за качество, приети в акта за изпълнение, посочен в параграф 9 на настоящия член.

7. Отпадъците, изпращани към друга държава членка за целите на подготовка за повторна употреба, рециклиране или насипване във въпросната друга държава членка, се вземат предвид с оглед на постигането на целите по член 11, параграфи 2 и 3 само от страна на държавата членка, в която отпадъците са събрани.

8. Отпадъците, изнасяни извън Съюза за подготовка за повторна употреба или рециклиране, се вземат предвид с оглед на постигането на целите по член 11, параграфи 2 и 3 от настоящата директива страна на държавата членка, в която отпадъците са събрани, само ако са изпълнени изискванията по параграф 4 от настоящия член и ако, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1013/2006, износителят може да докаже, че при превоза на отпадъците са спазени изискванията на посочения регламент и че третирането на отпадъците извън Съюза е било извършено при условия, които са приблизително равностойни на изискванията на съответното законодателство на Съюза в областта на околната среда.

9. За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия член, до 31 март 2019 г., Комисията приема актове за изпълнение за установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни, по-конкретно относно:

а) обща методика за изчисляването на теглото на металите, рециклирани в съответствие с параграф 6, включително критерии за качество за рециклираните метали, и

б) биологични отпадъци, разделени и рециклирани при източника.

Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

10. До 31 март 2019 г. Комисията приема делегиран акт в съответствие с член 38а, за да допълни настоящата директива чрез установяване на правила за изчисляване, проверка и докладване на данни за теглото на материалите или веществата, които са отстранени след дейности по сортиране и които не са рециклирани впоследствие, въз основа на средните проценти на загуба за сортираните отпадъци.

Член 11б

Доклад за ранно предупреждение

1. Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за околна среда, изготвя доклади относно напредъка във връзка с постигането на целите по член 9а, параграф 4, член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и член 11, параграф 3 не по-късно от три години преди изтичането на всеки от посочените в тези разпоредби срокове.

2. Докладите по параграф 1 включват:

а) оценка на постигането на целите от всяка държава членка;

б) списък на държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите в рамките на съответните срокове, като този списък се придружава от подходящи препоръки към съответните държави членки;

в) примери за най-добри практики, които се използват в целия Съюз, които биха могли да дадат насоки за стъпките към постигане на целите.

Член 12

Обезвреждане

1. Държавите членки гарантират, че когато не е предприето оползотворяване на отпадъците в съответствие с член 10, параграф 1, отпадъците преминават през дейности по безопасно обезвреждане в съответствие с разпоредбите на член 13 относно опазването на човешкото здраве и околната среда.

2. До 31 декември 2024 г. Комисията следва да извърши оценка на дейностите по обезвреждане, изброени в приложение I, по-специално с оглед на член 13, и да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение, с оглед регулирането на дейностите по обезвреждане, включително чрез възможни ограничения, както и отчитането на целта за намаляване на обезвреждането, за да се гарантира екологосъобразно управление.

Член 13

Защита на човешкото здраве и на околната среда

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че управлението на отпадъците се извършва, без да се застрашава човешкото здраве, без да се вреди на околната среда, и по-конкретно:

а)без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или животните;

б)без да се предизвиква неудобство чрез шум или миризми; и

в)без да се въздейства отрицателно върху природната среда или местата, които са обект на специален интерес.

Член 14

Разходи

1. В съответствие с принципа „замърсителят плаща“, разходите за управление на отпадъците, включително за необходимата инфраструктура и за нейното функциониране, се поемат от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците.

2. Без да се засягат член 8 и член 8а, държавите членки могат да решат, че разходите за управление на отпадъците ще се поемат частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да поделят помежду си тези разходи.

Член 15

Отговорност за управлението на отпадъците

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки първоначален причинител на отпадъци или друг притежател извършва самостоятелно третирането на отпадъците или поверява третирането на търговец, организация или предприятие, извършващи дейности по третиране на отпадъци, или третирането се организира от частна или обществена организация за събиране на отпадъци, в съответствие с членове 4 и 13.

2. Когато отпадъците са прехвърлени от първоначалния причинител или притежател към едно от посочените в параграф 1 физически или юридически лица за предварително третиране, не отпада отговорността за извършване на цялостно оползотворяване или обезвреждане като общо правило.

Без да се засяга прилагането на Регламент (ЕО) № 1013/2006, държавите-членки могат да определят условията за носене на отговорност и да решат в какви случаи първоначалният причинител носи отговорността по цялата верига на третиране или в кои случаи отговорността на причинителя и на притежателя може да бъде поделена или прехвърлена между лицата, участващи във веригата за третиране.

3. Държавите-членки могат да решат, в съответствие с член 8, че отговорността за организирането на управлението на отпадъците се поема частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да споделят тази отговорност.

4. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че на тяхната територия организациите или предприятията, които събират или превозват отпадъци по занятие, доставят събраните и превозени отпадъци до подходящи инсталации за третиране, като спазват разпоредбите на член 13.

Член 16

Принципи на самодостатъчност и близост

1. Държавите-членки вземат подходящи мерки, в сътрудничество с други държави-членки, когато това е необходимо или препоръчително, за създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, събрани от частни домакинства, включително когато това събиране обхваща такива отпадъци от други причинители, като се вземат предвид най-добрите налични техники.

Чрез дерогация от Регламент (ЕО) № 1013/2006, държавите-членки могат, с оглед защита на мрежата си от инсталации, да ограничат влизащите в страната пратки от отпадъци, предназначени за инсталациите за изгаряне, категоризирани като инсталации за оползотворяване, когато се установи, че такива пратки ще доведат до необходимост от обезвреждане на национални отпадъци или от третиране на тези отпадъци по начин, който не е в съответствие с техните планове за управление на отпадъците. Държавите-членки нотифицират Комисията за всяко такова решение. По екологични съображения държавите-членки могат също да ограничат излизащите от страната пратки с отпадъци, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1013/2006.

2. Мрежата се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло да постигне самодостатъчност в обезвреждането на отпадъците, както и в оползотворяването на отпадъците, посочени в параграф 1, а на държавите-членки - да напредват към тази цел индивидуално, като отчитат географските условия или необходимостта от специализирани инсталации за определени видове отпадъци.

3. Мрежата позволява отпадъците да бъдат обезвреждани или отпадъците, посочени в параграф 1, да бъдат оползотворявани в една от най-близките подходящи инсталации посредством най-подходящите методи и технологии, за да се осигури високо ниво на защита на околната среда и на общественото здраве.

4. Принципите на близост и самодостатъчност не означават, че всяка държава-членка трябва да притежава на своя територия пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване.

Член 17

Контрол на опасни отпадъци

Държавите-членки предприемат необходимите действия, за да гарантират, че производството, събирането и превозът на опасни отпадъци, както и тяхното съхранение и обработка се извършват при условия, осигуряващи защита за околната среда и човешкото здраве, с цел спазване на разпоредбите на член 13, включително действия за осигуряване на проследяване от производството до крайната цел и контрол на опасните отпадъци, с цел изпълнение на изискванията на членове 35 и 36.

Член 18

Забрана за смесване на опасни отпадъци

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че опасните отпадъци не се смесват нито с други опасни отпадъци, нито с други отпадъци, вещества или материали. Смесването включва разреждането на опасни вещества.

2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да позволяват смесване, при условие че:

а) дейността по смесване се извършва от организация или предприятие, което е получило разрешение в съответствие с член 23;

б) разпоредбите на член 13 са изпълнени и не се увеличава вредното въздействие на управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда; и

в) дейността по смесване отговаря на най-добрите налични техники.

3. Когато опасни отпадъци са смесени по незаконен начин, в нарушение на настоящия член, държавите членки гарантират, без да се засягат разпоредбите на член 36, че се извършва разделяне на отпадъците, когато това е технически възможно и необходимо за спазване на член 13.

Когато съгласно първа алинея от настоящия параграф разделянето не е необходимо, държавите членки гарантират, че смесените отпадъци се третират в съоръжение, което е получило разрешение в съответствие с член 23 за третиране на такава смес.

Член 19

Етикетиране на опасни отпадъци

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че в процеса на събиране, превозване и временно съхраняване, опасните отпадъци са опаковани и етикетирани в съответствие с действащите международни и общностни стандарти.

2. При пренос на опасни вещества в границите на държава-членка, те се придружават от идентификационен документ, който може да е в електронен формат, съдържащ съответните данни, определени в приложение IБ към Регламент (ЕО) № 1013/2006.

Член 20

Опасни отпадъци, образувани от домакинствата

1. До 1 януари 2015 г. държавите членки въвеждат разделно събиране за фракциите от опасните отпадъци, образувани от домакинствата, за да гарантират, че те се третират в съответствие с член 4 и член 13 и не замърсяват други потоци от битови отпадъци;

2. Членове 17, 18, 19 и 35 не се прилагат за смесени отпадъци, образувани от домакинства.

3. Членове 19 и 35 не се прилагат за отделни фракции от опасни отпадъци, образувани от домакинства, до приемането им за събиране, обезвреждане или оползотворяване от организация или предприятие, което е получило разрешение или е регистрирано съгласно членове 23 или 26.

4. До 5 януари 2020 г. Комисията изготвя насоки за подпомагане и улесняване на държавите членки при разделното събиране на фракциите от опасни отпадъци, образувани от домакинствата.

Член 21

Отработени масла

1. Без да се засягат установените в членове 18 и 19 задължения във връзка с управлението на опасни отпадъци, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а) отработените масла се събират отделно, освен ако разделното събиране не е технически осъществимо, като се вземат предвид добрите практики;

б) отработените масла се третират, като се дава приоритет на регенерирането или като алтернатива на други дейности по рециклиране, чрез които се постига равностоен или по-добър цялостен резултат за околната среда от регенерирането, в съответствие с членове 4 и 13;

в) не се смесват отработени масла с различни характеристики и отработени масла не се смесват с други видове отпадъци или вещества, ако такова смесване затруднява регенерирането им или друга дейност по рециклиране, чрез която се постига равностоен или по-добър цялостен резултат за околната среда от регенерирането.

2. За целите на разделното събиране на отработени масла и правилното им третиране, държавите-членки могат, според националните си условия, да прилагат допълнителни мерки като технически изисквания, отговорност на производителя, икономически инструменти или доброволни споразумения.

3. Ако съгласно националното законодателство за отработените масла съществуват изисквания за регенериране, държавите-членки могат да предвидят изискване за регенерирането на тези отработени масла, ако това е технически изпълнимо, и, чрез прилагане на членове 11 или 12 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, могат да ограничат трансграничните превози на отработени масла от техните територии до инсталациите за изгаряне или за съвместно изгаряне, за да дадат приоритет на регенерирането на отработени масла.

4. До 31 декември 2022 г. Комисията следва да проучи данните относно отработените масла, предоставени от държавите членки в съответствие с член 37, параграф 4, с цел разглеждане на възможностите за приемането на мерки за третиране на отработените масла, включително количествени цели за регенерирането на отработените масла и всякакви допълнителни мерки за насърчаване на регенерирането на отработени масла. За тази цел Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, ако е целесъобразно, от законодателно предложение.

Член 22

Биологични отпадъци

1. Държавите членки гарантират, че, до 31 декември 2023 г. и при спазване на член 10, параграфи 2 и 3, биологичните отпадъци се разделят и рециклират при източника, или се събират разделно и не се смесват с други видове отпадъци.

Държавите членки могат да разрешат отпадъци със сходни свойства по отношение на биоразградимост и компостируемост, които съответстват на приложимите европейски стандарти, както и на равностойните им национални стандарти за опаковките, подлежащи на рециклиране чрез компостиране и биологично разграждане, да се събират заедно с биологичните отпадъци.

2. Държавите членки предприемат мерки съгласно членове 4 и 13, за да:

а) насърчават рециклирането, включително компостиране, и разграждането на биологичните отпадъци по начин, който осигурява високо равнище на опазване на околната среда и води до резултати, отговарящи на съответните стандарти за високо качество;

б) насърчават домашното компостиране; и

в) насърчават използването на безопасни материали, произведени от биологични отпадъци.

3. До 31 декември 2018 г. Комисията отправя искане към европейските организации по стандартизация да разработят европейски стандарти за биологичните отпадъци, включвани в процесите на органично рециклиране, за компоста и ферментационните продукти, въз основа на най-добрите налични практики.

Член 22а

Схеми за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия

1. Държавите членки гарантират, че производителите носят разширена отговорност на производителя за текстилните изделия, свързаните с текстил продукти или обувките, изброени в приложение IVв, които те предоставят на пазара за първи път, в съответствие с членове 8 и 8а.

2. Държавите членки могат да създадат схема за разширена отговорност на производителя за производителите на матраци в съответствие с членове 8 и 8а.

3. Държавите членки гарантират, че всеки производител съгласно определението в член 3, параграф 4б, буква г), установен в друга държава членка, който предоставя за първи път на тяхна територия текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, определя чрез писмено пълномощно юридическо или физическо лице, установено на тяхна територия, като свой упълномощен представител за целта на изпълнението на задълженията на производителя във връзка със схемата за разширена отговорност на производителя на тяхна територия.

Държавите членки могат да предвидят, че производител съгласно определението в член 3, параграф 4б, буква г), установен в трета държава, който предоставя за първи път на тяхна територия текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, трябва да определи с писмено пълномощно юридическо или физическо лице, установено на тяхна територия, като свой упълномощен представител за целта на изпълнението на задълженията на производителя във връзка със схемата за разширена отговорност на производителя на тяхна територия.

4. Държавите членки гарантират, че ако производител съгласно определението в член 3, параграф 4б, буква г), желае, задълженията по параграф 3 от настоящия член, ако има такива, могат да бъдат изпълнени от името на производителя от организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, определена с писмено пълномощно. Когато такъв производител е определил организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, задълженията съгласно настоящия член се изпълняват от посочената организация mutatis mutandis, освен ако държавата членка е предвидила друго.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да изменя приложение IVв към настоящата директива с цел да се приведат кодовете по Комбинираната номенклатура (КН), изброени в него, в съответствие с кодовете по КН, изброени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета (

16 ). 6. Държавите членки ясно определят ролите и отговорностите на съответните участници в прилагането, мониторинга и проверката на схемата за разширена отговорност на производителя, посочена в параграф 1 от настоящия член, в съответствие с член 8а, параграф 1, буква а).

7. Държавите членки гарантират, в съответствие с член 8а, параграф 6, че съответните участници се включват в изпълнението на схемата за разширена отговорност на производителя. Тези съответни участници включват най-малкото:

а) производителите, които предоставят продукти на пазара;

б) организациите, изпълняващи задължения, произтичащи от разширената отговорност на производителя, от името на производители, които предоставят продукти на пазара;

в) частните или публичните оператори в областта на отпадъците;

г) местните органи;

д) операторите, осъществяващи повторна употреба и подготовка за повторна употреба;

е) субектите на социалната икономика, включително местните социални предприятия.

8. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, покриват разходите за:

а) събирането на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и последващото управление на отпадъците, което е свързано със следното:

i) събирането на посочените използвани продукти с цел повторна употреба и разделното събиране на отпадъчните продукти с цел подготовка за повторна употреба и с цел рециклиране в съответствие с членове 22в и 22 г.,

ii) транспортиране на събраните използвани и отпадъчни продукти, посочени в точка i), за последващо сортиране за повторна употреба, за подготовка за повторна употреба, както и за дейности по рециклиране в съответствие с член 22 г.,

iii)

сортиране, подготовка за повторна употреба, рециклиране и други дейности по оползотворяване и обезвреждане на събраните използвани и отпадъчни продукти, посочени в точка i),

iv) събиране, транспортиране и третиране на отпадъци, образувани вследствие на дейностите, посочени в точки i), ii) и iii), от субекти на социалната икономика и други участници, които са част от системата за събиране, посочена в член 22в, параграфи 8 и 11;

б) извършването на проучвания на състава на събраните смесени битови отпадъци в съответствие с член 22 г., параграф 6;

в) предоставянето на информация, включително посредством подходящи информационни кампании, за устойчивото потребление, предотвратяването на отпадъци, повторната употреба, подготовката за повторна употреба, включително поправка, рециклирането, друго оползотворяване и обезвреждане на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, в съответствие с член 22в, параграфи 14, 15 и 18;

г) събирането на данни и докладването на компетентните органи в съответствие с член 37;

д) подкрепата за научноизследователска и развойна дейност, с цел подобряване на проектирането на продуктите по отношение на аспектите на продуктите, изброени в член 5 от Регламент (ЕС) 2024/1781, и за операции по предотвратяване и управление на отпадъците в съответствие с йерархията на отпадъците, с цел увеличаване на рециклирането „от влакно до влакно“, без да се засягат правилата на Съюза за държавната помощ.

9. Държавите членки могат да решат, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, трябва да покриват частично или изцяло разходите, посочени в параграф 8, буква а) от настоящия член, за отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, които попадат в смесените битови отпадъци.

10. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, покриват разходите, посочени в параграф 8 от настоящия член, във връзка с използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, които са депозирани в пунктове за събиране, създадени в съответствие с член 22в, параграфи 8 и 11, когато тези продукти, включително всички използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които може да са събрани чрез частни схеми за обратно приемане и по-късно обединени с текстилни изделия, събрани съгласно член 22в, параграф 8, са предоставени на пазара за първи път от 16 октомври 2025 година нататък, ако към тази дата във въпросната държава членка вече е създадена схема за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, в съответствие с членове 8 и 8а.

11. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, покриват посочените в параграф 8 от настоящия член разходи във връзка с използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, които са депозирани в пунктове за събиране, създадени в съответствие с член 22в, параграфи 8 и 11, за продукти, включително всички използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които може да са събрани чрез частни схеми за обратно приемане и по-късно обединени с текстилни изделия, събрани съгласно член 22в, параграф 8, които са предоставени на пазара за първи път:

а) на или след датата, на която в тази държава членка са въведени в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за съобразяване с Директива (ЕС) 2025/1892 на Европейския парламент и на Съвета (

17 ), съгласно член 2, параграф 1 от посочената директива; или

б) най-късно от 17 април 2028 година нататък, ако от 16 октомври 2025 година във въпросната държава членка е създадена схема за разширена отговорност на производителя по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, в съответствие с параграф 1 от настоящия член.

12. Разходите по параграф 8, които подлежат на покриване, не надвишават разходите, необходими за икономически ефективното предоставяне на посочените в същия параграф услуги, и се определят по прозрачен начин между съответните участници, определени в съответствие с параграф 7.

13. За целите на спазването на член 30, параграф 1, букви г) и д) от Регламент (ЕС) 2022/2065 държавите членки гарантират, че доставчиците на онлайн платформи, по отношение на които се прилага глава III, раздел 4 от посочения регламент, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители, които предлагат текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, на потребители, намиращи се в Съюза, получават следната информация от производителите, преди да им позволят да ползват техните услуги:

а) информация за регистрацията в регистъра на производителите по член 22б в държавата членка, в която се намира потребителят, и регистрационния номер или номера на производителя в този регистър;

б) декларация от страна на производителя, с която той се задължава да предлага само текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, по отношение на които в държавата членка, в която се намира потребителят, са спазени изискванията за разширена отговорност на производителя по параграфи 1 и 8 от настоящия член и по член 22в, параграф 1.

14. Държавите членки гарантират, че схемите за разширена отговорност на производителя, предвидени в параграф 1 от настоящия член, са създадени до 17 април 2028 година в съответствие с членове 8, 8а и 22а—22 г.

15. Държавите членки приемат мерки, за да гарантират, че производителите, които предлагат текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, на крайни ползватели, намиращи се в Съюза, предоставят на доставчиците на услуги за обработка на поръчки информацията, посочена в параграф 13, в момента на сключване на договора между доставчика на услуги за обработка на поръчки и производителя за която и да е от услугите, посочени в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020.

16. Държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги за обработка на поръчки, при получаване на информацията, посочена в параграф 15, и в момента на сключване на договора между доставчика на услуги за обработка и производителя за която и да е от услугите, посочени в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020, като използва всяка свободно достъпна официална онлайн база данни или онлайн интерфейс, предоставени от държава членка или от Съюза, или чрез искания до производителя да предостави подкрепящи документи от надеждни източници, полага всички усилия, за да прецени дали информацията, посочена в параграф 15 от настоящия член, е надеждна и пълна. За целите на настоящата директива производителите носят отговорност за точността на предоставената информация.

Държавите членки гарантират, че:

а)когато доставчикът на услуги за обработка на поръчки получи достатъчно данни или има основание да счита, че информацията, посочена в параграф 15, получена от съответния производител, е неточна, непълна или неактуална, този доставчик на услуги за обработка на поръчки изисква от производителя да коригира, допълни или актуализира информацията незабавно или в рамките на срока, определен от правото на Съюза и националното право, и

б)когато производителят не коригира, не допълни или не актуализира тази информация, доставчикът на услуги за обработка на поръчки бързо спира предоставянето на своята услуга на този производител във връзка с предлагането на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, на крайни ползватели, намиращи се в Съюза, до пълното изпълнение на искането; доставчикът на услуги за обработка на поръчки съобщава на производителя причините за спирането на предоставянето на услугата.

17. Без да се засяга член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1150 на Европейския парламент и на Съвета (

18 ), ако доставчик на услуги за обработка на поръчки спре предоставянето на своята услуга съгласно параграф 16 от настоящия член, държавите членки гарантират, че съответният производител има право да оспори спирането на предоставянето на услугата от страна на доставчика на услуги за обработка на поръчки пред съд на някоя от държавите членки, в които е установен доставчикът на услуги за обработка на поръчки.

Член 22б

Регистър на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки

1. Държавите членки създават регистър на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, („регистър на производителите“), за да извършват мониторинг на спазването от тези производители на член 22а и член 22в, параграф 1.

Комисията създава уебсайт с връзки към всички национални регистри на производителите, за да улесни регистрацията на производителите във всички държави членки. Държавите членки информират Комисията за връзката към своите национални регистри на производителите в срок от 30 дни от стартирането на регистрите. Информацията във всеки регистър на производителите е лесно и публично достъпна, безплатна, машинночетима, с възможност за сортиране и търсене и е съобразена с отворените стандарти за използване от трети лица. Предоставянето на информация съгласно настоящия параграф не засяга спазването на търговската и промишлената тайна на чувствителната информация в съответствие с приложимото законодателство на Съюза и национално законодателство.

2. Държавите членки гарантират, че от производителите се изисква да се регистрират в регистъра на производителите. За тази цел държавите членки изискват от производителите да подадат заявление за регистрация във всяка държава членка, в която предоставят на пазара за първи път текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв.

3. Държавите членки разрешават на производителите да предоставят на пазара за първи път текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, само когато производителите или, в случай на упълномощаване, техните упълномощени представители за целите на разширената отговорност на производителя са регистрирани в съответната държава членка.

4. В заявлението за регистрация се посочва следната информация:

а) име, търговска марка и марки, когато има такива, под които производителят извършва дейност в съответната държава членка, и адрес на производителя, включително пощенски код и място, улица и номер, държава, телефонен номер, ако има такъв, интернет адрес и имейл адрес, и единно звено за контакт;

б) национален идентификационен код на производителя, включително номера му в търговския регистър или еквивалентен официален регистрационен номер и данъчен идентификационен номер на Съюза или национален данъчен идентификационен номер;

в) кодовете по КН на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, които производителят възнамерява да предостави на пазара за първи път;

г) име, пощенски код, място, улица и номер, държава, телефонен номер, ако има такъв, интернет адрес, имейл адрес и национален идентификационен код на организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, номер в търговския регистър или еквивалентен официален регистрационен номер, данъчен идентификационен номер на Съюза или национален данъчен идентификационен номер на организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, и пълномощното от представлявания производител;

д) декларация от производителя или, когато е приложимо, от упълномощения представител за целите на разширената отговорност на производителя или от организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, в която се заявява, че предоставената информация е вярна.

5. Държавите членки гарантират, че задълженията по настоящия член могат да бъдат изпълнени от името на производителя от организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, въз основа на писмено пълномощно.

Когато даден производител е упълномощил организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, задълженията съгласно настоящия член се изпълняват от посочената организация mutatis mutandis, освен ако държавата членка е предвидила друго.

6. Държавите членки правят необходимото компетентният орган:

а) да приема заявленията за регистрация на производителите, посочени в параграф 2, чрез електронна система за обработка на данни, за която се предоставя подробна информация на уебсайта на компетентния орган;

б) да извършва регистрации и да предоставя регистрационен номер в срок от най-много 12 седмици от датата на получаване на информацията, посочена в параграф 4;

в) да може да въвежда подробни правила по отношение на изискванията и процеса на регистрация, без да добавя съществени изисквания към вече посочените в параграф 4;

г) да може да начислява на производителите основани на разходите и пропорционални такси за обработката на заявленията, посочени в параграф 2.

7. Компетентният орган може да откаже да регистрира производител или да прекрати регистрацията му, когато информацията, посочена в параграф 4, и свързаните с нея документни доказателства не са предоставени или не са достатъчни, или когато производителят вече не отговаря на изискванията, определени в параграф 4, буква г).

8. Държавите членки изискват от производителя или, когато е приложимо, от упълномощения представител за целите на разширената отговорност на производителя или от организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, да уведомява компетентния орган без неоправдано забавяне за всички промени в информацията, съдържаща се в регистрацията в съответствие с параграф 4, буква г), и за всяко окончателно прекратяване по отношение на предоставянето на пазара за първи път на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти или обувките, посочени в регистрацията. Производителят се изключва от регистъра на производителите, ако престане да съществува.

9. Когато информацията в регистъра на производителите не е публично достъпна, държавите членки гарантират, че на доставчиците на онлайн платформи, позволяващи на потребителите да сключват договори от разстояние с производители и доставчици на услуги за обработка на поръчки, сключващи договори за която и да е от услугите, посочени в член 3, точка 11 от Регламент (ЕС) 2019/1020, с производители, които предлагат на крайните ползватели текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, се предоставя безплатен достъп до регистъра на производителите.

10. До 17 април 2027 година Комисията приема актове за изпълнение за установяване на хармонизирания формат за регистрация в регистъра на производителите въз основа на изискванията за предоставяне на информация, посочени в параграф 4 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

Член 22в

Организации, компетентни в областта на отговорността на производителя по отношение на текстилните изделия

1. Държавите членки гарантират, че производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, възлагат на организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, да изпълнява от тяхно име задълженията им за разширена отговорност на производителя, посочени в член 22а.

2. Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, които възнамеряват да изпълняват задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производителите в съответствие с член 8а, параграф 3, член 22а, член 22б, член 22 г. и настоящия член, да получат разрешение от компетентен орган.

3. Държавите членки определят критерии относно квалификациите, които трябва да притежават организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, за да им бъде възложено да изпълняват задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производителите. По-специално държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, да докажат необходимата експертиза в управлението на отпадъците и устойчивостта.

4. Държавите членки могат да ползват дерогация от задължението по параграф 3, при условие че до 16 октомври 2025 година вече са определили критерии, с които се гарантира, че на организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, може да бъде възложено да изпълнява задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите само когато тя докаже своя експертен опит в областта на управлението на отпадъците, и тези критерии гарантират, че организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, ще управлява отпадъците по устойчив начин и ще ограничи въздействието на управлението на отпадъците върху околната среда.

5. Без да се засяга член 8а, параграф 4, държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, да гарантират, че финансовият принос, който им плащат производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв:

а) се основава на теглото и когато е подходящо, на количеството на съответните продукти и, когато става въпрос за текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, се модулира въз основа на изискванията за екопроектиране, приети съгласно Регламент (ЕС) 2024/1781, които са най-подходящи за предотвратяването на отпадъци, образувани от текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки и за тяхното третиране в съответствие с йерархията на отпадъците, посочена в член 4, параграф 1 от настоящата директива („йерархия на отпадъците“) и на съответните методики за измерване за тези критерии, приети в съответствие с посочения регламент или въз основа на друг акт на Съюза за установяване на хармонизирани критерии за устойчивост и методи за измерване по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, и с които се гарантират увеличаването на екологичната устойчивост и кръговостта на тези продукти;

б) отчита приходите на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, от повторна употреба, от подготовка за повторна употреба или от стойността на вторичните суровини от рециклирани текстилни отпадъци;

в) осигурява еднакво третиране на производителите, независимо от техния произход или размер, без да се създават непропорционални тежести за производителите, включително за малките и средните предприятия, произвеждащи малки количества текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв.

6. Когато е целесъобразно да се обърне внимание на практиките за свръхбърза и бърза мода и свързаното с тях прекомерно образуване на отпадъци от текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, държавите членки могат да изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, да модулират финансовия принос въз основа на практиките на производителите по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, въз основа на продължителността на употреба на продуктите, произтичаща от тези практики, продължителността на полезния живот на тези продукти след първия ползвател и приноса за затваряне на цикъла на тези продукти чрез превръщането на текстилните отпадъци в суровини за нови производствени вериги.

7. Когато е необходимо, за да се избегне изкривяване на вътрешния пазар и да се осигури съгласуваност с изискванията за екопроектиране, приети съгласно член 4 във връзка с член 5 от Регламент (ЕС) 2024/1781, Комисията приема актове за изпълнение, в които се определят критериите за модулация на таксите за прилагането на параграф 5, буква а) и параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение, които не се отнасят до точното определяне на равнището на приноса, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива.

8. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, създават система за разделно събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, независимо от тяхното естество, състава на техните материали, тяхното състояние, наименование, марка, търговска марка или произход, на територията на държавата членка, където те предоставят тези продукти на пазара за първи път. Системата за разделно събиране:

а) предлага на участниците, посочени в параграф 9, буква а), възможност за събиране на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки и осигурява практическите мерки, необходими за събирането и транспортирането на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, включително безплатното предоставяне на подходящи контейнери за събиране и транспортиране до пунктовете за събиране, които са част от системата за събиране на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя;

б) осигурява безплатното събиране на такива използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, събирани чрез пунктовете за събиране, които са част от системата за събиране на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, с честота, която е съобразена с обхваната площ и обема на тези използвани и отпадъчни текстилни изделия, текстилни продукти и обувки, които обикновено се събират чрез тези пунктове за събиране;

в) осигурява безплатното събиране на образуваните от субекти на социалната икономика и от други участници отпадъци от такива текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, събрани чрез пунктове за събиране, които са част от системата за събиране на организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, по начин, координиран между организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, и субектите на социалната икономика и съответните други участници.

По отношение на всяко координиране между организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, продължава да се прилага законодателството на Съюза в областта на конкуренцията.

9. Държавите членки гарантират, че системата за събиране по параграф 8:

а) се състои от пунктове за събиране, създадени от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, и от операторите по управление на отпадъците от тяхно име в сътрудничество с един или повече от следните участници: субекти на социалната икономика, търговци на дребно, публични органи или трети лица, които извършват от името на тези органи събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, и оператори на пунктове за доброволно събиране;

б) обхваща цялата територия на държавата членка, като се вземат предвид числеността и гъстотата на населението, очакваният обем на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, достъпността и близостта до крайните ползватели, без да се ограничава до области, където събирането и последващото управление на тези продукти носи печалба;

в) поддържа трайно и технически осъществимо увеличаване на разделното събиране и съответно намаляване на събирането на смесени битови отпадъци от използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, въз основа на наличните добри практики.

10. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, нямат право да отказват на местните публични органи, субектите на социалната икономика или на други оператори, осъществяващи повторна употреба, да участват в системата за разделно събиране, създадена съгласно параграф 8.

11. Без да се засягат параграф 8, букви а) и б) и параграф 9, буква а), държавите членки гарантират, че на субектите на социалната икономика е позволено да поддържат и управляват свои собствени отделни пунктове за събиране и че им се предоставя равно или преференциално третиране на мястото на пунктовете за разделно събиране. Държавите членки гарантират, че субектите на социалната икономика, които са част от системата за събиране в съответствие с параграф 9, буква а), не са задължени да предават събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, на организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя.

12. Държавите членки гарантират, че субектите на социалната икономика, които управляват свои собствени пунктове за разделно събиране в съответствие с параграф 11, подават поне веднъж годишно до компетентния орган информация за тегловното количество на разделно събраните използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, като уточняват:

а) тегловното количество, оценено като годно за повторна употреба, като се посочва, когато е възможно, изнесеното тегловно количество;

б) тегловното количество, предназначено за подготовка за повторна употреба и рециклиране, като когато има налична информация се посочва отделно рециклирането „от влакно до влакно“, и като се посочва, когато е възможно, изнесеното тегловно количество; и

в) тегловното количество, предназначено за друго оползотворяване или обезвреждане.

13. Чрез дерогация от параграф 12 държавите членки могат да освободят, частично или изцяло, субектите на социалната икономика от задължението да представят информацията по параграф 12, когато изпълнението на тези задължения за докладване би довело до непропорционална административна тежест за тези субекти.

14. Държавите членки гарантират, че в допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 2, организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, предоставят на крайните ползватели следната информация относно устойчивото потребление, включително вариантите за втора употреба, повторната употреба и управлението след излизането от употреба на текстилните изделия и обувките по отношение на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, изброени в приложение IVв, които производителите предоставят на пазара за първи път:

а) ролята на крайните ползватели за приноса за предотвратяване на отпадъците, включително всички най-добри практики, по-специално чрез популяризиране на устойчиви модели на потребление и насърчаване на добрата грижа за продуктите по време на употреба;

б) наличните договорености за повторна употреба и поправка на текстилни изделия и обувки;

в) местоположението на пунктовете за събиране;

г) ролята на крайните ползватели за коректния принос към разделното събиране на използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, включително чрез даряване;

д) въздействието върху околната среда, човешкото здраве, както и върху социалните права и правата на човека на производството на текстилни изделия, по-специално на практиките на бързата мода и свързаното с нея потребление, на рециклирането и другото оползотворяване и обезвреждане, на неподходящото изхвърляне на отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, като нерегламентираното изхвърляне или изхвърляне в смесените битови отпадъци, както и стъпките, предприети за смекчаване на въздействието върху околната среда и човешкото здраве.

15. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, редовно предоставят информацията, посочена в параграф 14, както и че информацията е актуална и се предоставя чрез:

а) уебсайт или друго средство за електронна комуникация;

б) съобщения на обществено достъпни места и в пункта за събиране;

в) образователни програми, кампании за повишаване на осведомеността и дейности за ангажиране на общността;

г) поставяне на указателни табели на лесноразбираем език или езици за ползвателите и потребителите.

16. Когато в дадена държава членка на множество организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, е възложено да изпълняват задължения за разширена отговорност на производителя от името на производителите, държавите членки гарантират, че тези организации, компетентни в областта на отговорността на производителя, покриват цялата територия на държавата членка с цел да предоставят еднородно качество на обслужване от системата за разделно събиране на цялата територия за използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв.

Държавите членки определят компетентния орган или възлагат на независимо трето лице да наблюдава дали организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, изпълняват задълженията си по координиран начин и в съответствие с правото на Съюза в областта на конкуренцията. Държавите членки, в които само една организация, компетентна в областта на отговорността на производителя, е упълномощена да изпълнява задълженията за разширена отговорност на производителя от името на производителите, могат да определят компетентния орган или да възложат на независимо трето лице да наблюдава дали организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя, изпълнява задълженията си в съответствие с правото на Съюза в областта на конкуренцията.

17. Държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, да гарантират поверителността на данните, с които разполагат, по отношение на информацията, представляваща изключителна собственост на отделни производители, или на информацията, пряко свързана с отделни производители или с техни упълномощени представители.

18. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, публикуват на своите уебсайтове в допълнение към информацията, посочена в член 8а, параграф 3, буква д):

а) поне веднъж годишно, при спазване на търговската и промишлената тайна, информация относно:

i) количеството, включително тегловното количество, на продуктите, предоставени на пазара за първи път;

ii) тегловното количество на разделното събираните използвани и отпадъчни текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, като отделно се посочват такива непродадени продукти;

iii)

процентите на повторната употреба, подготовката за повторна употреба и рециклирането, като се уточнява отделно процентът на рециклиране „от влакно до влакно“, постигнати от организацията, компетентна в областта на отговорността на производителя;

iv) процентите на друго оползотворяване и обезвреждане; и

v) процентите на износа на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, оценени като годни за повторна употреба, и износа на отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв;

б) информация относно процедурата за подбор на операторите по управление на отпадъците, избрани в съответствие с параграф 19.

19. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, предвиждат прозрачна и недискриминационна процедура за подбор на операторите по управление на отпадъците въз основа на прозрачни критерии за възлагане, без да се създава непропорционална тежест за малките и средните предприятия, за да се осигурят:

а) услуги по управление на отпадъците от оператори по управление на отпадъците, посочени в параграф 9, буква а), и

б) последващо третиране на отпадъците.

20. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, предоставят на годишна основа на компетентните органи информацията, посочена в параграф 18, букви а) и б), включително съответната информация, посочена в параграф 18, буква а), която се изисква на годишна основа от производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, предоставени за първи път на пазара. Държавите членки гарантират, че организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, посочват тегловното количество, когато се касае за информацията, посочена в параграф 18, буква а), точки iii), iv) и v).

Чрез дерогация от първата алинея на настоящия параграф държавите членки изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, по отношение на производители, които са предприятия, в които работят по-малко от 10 души и чиито годишен оборот и годишен счетоводен баланс не надвишават 2 милиона евро, да изискват от тези предприятия да представят на годишна основа само информацията, посочена в параграф 18, буква а), точка i).

Комисията изменя решения за изпълнение (ЕС) 2019/1004 (

19 ) и (ЕС) 2021/19 (

20 ) на Комисията, за да включи, в съответствие с член 37, параграф 7 от настоящата директива, информацията, посочена в първата алинея. Изменените актове за изпълнение се отнасят до:

а)информацията относно графиците за докладване;

б)спецификациите относно структурата и формàта на докладването на данни, за да се осигури за организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, еднородност, последователност и лесно консолидиране на данните.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

Член 22г

Управление на текстилните отпадъци

1. Държавите членки гарантират, че инфраструктурата за събиране, товарене и разтоварване, транспортиране и складиране, както и другите дейности, включващи преработка на използвани текстилни изделия и на текстилни отпадъци, и последващите процеси по сортиране и третиране, са защитени от неблагоприятни метеорологични условия и потенциални източници на замърсяване, за да се предотвратят увреждането и кръстосаното замърсяване на събраните използвани текстилни изделия и текстилни отпадъци. Разделно събраните използвани текстилни изделия и текстилни отпадъци подлежат на професионална проверка в пункта за разделно събиране или в съоръжението за сортиране, за да се открият и отстранят нецелевите артикули или материали или вещества, които са потенциални източници на замърсяване.

2. Държавите членки гарантират, че използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно, включително в съответствие с член 22в, параграфи 8 и 11, се считат за отпадъци при събирането.

По отношение на текстилните изделия, различни от продуктите, изброени в приложение IVв, както и на изхвърлени непродадени текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, държавите членки гарантират, че различните фракции текстилни материали и текстилни артикули се съхраняват отделно в точката на образуване на отпадъци, когато такова разделяне улеснява последващата повторна употреба, подготовката за повторна употреба или рециклирането, включително рециклирането „от влакно до влакно“, когато технологичният напредък позволява това. Това разделяне се извършва по икономически ефективен начин, за да се увеличат максимално оползотворяването на ресурсите и ползите за околната среда.

3. Чрез дерогация от параграф 2, използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се предават пряко от крайните ползватели и пряко се оценяват професионално като годни за повторна употреба в пункта за събиране от оператора, осъществяващ повторна употреба, или от субектите на социалната икономика, не се считат за отпадъци при събирането.

4. Държавите членки гарантират, че използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно, включително в съответствие с член 22в, параграфи 8 и 11, се подлагат на дейности по сортиране, за да се осигури третирането им в съответствие с йерархията на отпадъците.

5. Държавите членки гарантират, че дейностите по сортиране на използваните и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, които се събират разделно, включително в съответствие с член 22в, параграфи 8 и 11, отговарят на следните изисквания:

а) дейността по сортиране е за получаване на текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки за повторна употреба и подготовка за повторна употреба, като се дава приоритет на местното сортиране, ако е целесъобразно, както и на местната повторна употреба;

б) при дейностите по сортиране за повторна употреба текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките се сортират с подходяща степен на детайлност, позволяваща сортиране изделие по изделие, при което фракциите, годни за директна повторна употреба, се разделят от тези, които трябва да бъдат подложени на допълнителна подготовка за повторна употреба, и се насочват към конкретен пазар за повторна употреба, като се прилагат актуални критерии за сортиране, относими за приемащия пазар;

в) изделията, които се оценяват като неподходящи за повторна употреба, се сортират за вторично производство и рециклиране, включително, когато технологичният напредък позволява — за рециклиране „от влакно до влакно“, с цел да се даде приоритет на вторичното производство пред рециклирането;

г) крайният продукт от дейностите по сортиране и последващо оползотворяване, предназначен за повторна употреба, отговаря на критериите, съгласно които престава да се смята за отпадък, както е посочено в член 6.

6. До 1 януари 2026 г. и на всеки пет години след това държавите членки извършват проучване на състава на събраните смесени битови отпадъци, за да определят дела на отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, ако е подходящо, в съответствие с кодовете по КН, посочени в приложение IVв. Държавите членки гарантират, че въз основа на получената информация компетентните органи могат да изискват от организациите, компетентни в областта на отговорността на производителя, да предприемат коригиращи действия за увеличаване на мрежата си от пунктове за събиране и да провеждат информационни кампании в съответствие с член 22в, параграфи 14 и 15. Държавите членки гарантират, че резултатите от тези проучвания са публично достъпни.

7. Държавите членки гарантират, че с цел разграничаване между използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба, и отпадъчните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, превозваните използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба, за които се подозира, че са отпадъци, могат да бъдат проверявани от компетентните органи на държавите членки за съответствие с минималните изисквания, посочени в параграфи 8 и 9, за превозите на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба и наблюдавани съответно.

8. Държавите членки гарантират, че организираните на професионална основа превози на използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба, отговарят на минималните изисквания за водене на документация, посочени в параграф 9, и са придружени най-малко от следната информация:

а) копие на фактурата и договора, свързани с продажбата или прехвърлянето на собствеността на текстилните изделия, свързаните с текстил продукти и обувките, в които се посочва, че те са предназначени за директна повторна употреба и че са годни за директна повторна употреба;

б) доказателства за предварително извършена дейност по сортиране или пряка професионална оценка за годност за повторна употреба, в съответствие с настоящия член, и когато има такива, критериите, приети съгласно член 6, параграф 2, под формата на копие от документацията за всяка бала от пратката и протокол, съдържащ цялата информация с документацията съгласно параграф 9 от настоящия член;

в) декларация от физическото или юридическото лице, което е във владение на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, оценени като годни за повторна употреба, и организира на професионална основа транспортирането на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба, че нито един от материалите в пратката не представлява отпадък съгласно определението в член 3, параграф 1.

Държавите членки гарантират, че превозите, посочени в първата алинея от настоящия параграф, са защитени по подходящ начин от вреди по време на транспортиране, товарене и разтоварване, по-специално чрез достатъчно опаковане и подходящо подреждане на товара, като по този начин се запазят целостта и качеството на текстилните изделия за повторна употреба по време на целия транспортен процес.

9. Държавите членки гарантират, че превозите на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба, отговарят на следните минимални изисквания за водене на документация:

а) документацията за дейностите по сортиране, за пряката професионална оценка като годни за повторна употреба или за подготовката за повторна употреба е прикрепена надеждно, но не за постоянно върху опаковката;

б) документацията съдържа следната информация:

i) описание на артикула или артикулите, включени в балата, в което е отразена най-подробната детайлност на сортиране, на която текстилните артикули са били подложени по време на дейностите по сортиране или подготовка за повторна употреба, като тип дрехи, размер, цвят, пол, състав на материалите, както и всякакви други имащи отношение характеристики, допринасящи за ефикасна повторна употреба;

ii) името и адреса на дружеството, което отговаря за окончателното сортиране или подготовка за повторна употреба.

10. Държавите членки гарантират, че когато компетентните органи или органите, участващи в инспекциите, заподозрат, че предвидена пратка с използвани текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, оценени като годни за повторна употреба, представлява отпадъци, разходите за подходящите анализи, проверки и съхранение на използваните текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, оценени като годни за повторна употреба, за които се подозира, че са отпадъци, могат да бъдат начислявани на производителите на текстилни изделия, свързани с текстил продукти или обувки, изброени в приложение IVв, на трети страни, действащи от тяхно име, или на други лица, организиращи превоза.

Член 23

Издаване на разрешения

1. Държавите-членки изискват от всички организации или предприятия, които възнамеряват да извършват третиране на отпадъци, да получат разрешение от компетентния орган.

Тези разрешения определят най-малко следното:

а)видовете и количествата отпадъци, които могат да бъдат третирани;

б)за всеки вид разрешена дейност, техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглеждания обект;

в)мерките за безопасност и превантивните мерки, които трябва да бъдат предприети;

г)методът, който трябва да се използва за всеки вид дейност;

д)дейности за наблюдение и контрол, при необходимост;

е)разпоредби за закриване и за следексплоатационни дейности, при необходимост.

2. Разрешения могат да се издават за определен период и да бъдат подновявани.

3. Когато компетентният орган счете, че предвиденият метод за третиране е неприемлив от гледна точка на защитата на околната среда, и по-специално, когато методът не отговаря на изискванията по член 13, той отказва да издаде разрешението.

4. Високата степен на енергийна ефективност при оползотворяването за получаване на енергия е условие за издаването на всяко разрешение за изгаряне или за съвместно изгаряне, придружавано с оползотворяване за получаване на енергия.

5. При условие че отговаря на изискванията на настоящия член, всяко разрешение, издадено съгласно друго национално или общностно законодателство, може да бъде комбинирано с разрешението, което се изисква по параграф 1, за да се получи едно разрешение, когато по този начин се избягва ненужното дублиране на информация и двойната работата на оператора или компетентния орган.

Член 24

Освобождаване от изисквания за разрешение

Държавите-членки могат да освободят организациите или предприятията от посоченото в член 23, параграф 1 изискване за следните дейности:

а)обезвреждане на техните собствени неопасни отпадъци на мястото на производство; или

б)оползотворяване на отпадъци.

Член 25

Условия за освобождаване

1. Когато държава-членка желае да позволи освобождаване от изискванията за разрешение, както е предвидено в член 24, тя приема за всеки вид дейност общи правила, които определят видовете и количествата отпадъци, които могат да бъдат обхванати от освобождаване, както и метода на третиране, който трябва да се използва.

Тези правила се определят, за да се гарантира, че отпадъците се третират в съответствие с член 13. При дейности по обезвреждане, посочени в член 24, буква а), тези правила следва да са съобразени с най-добрите налични техники.

2. Освен предвидените в параграф 1 общи правила, държавите-членки определят специфични условия за освобождаване от изискванията за разрешение, свързани с опасни отпадъци, включително видовете дейност, както и всякакви други необходими изисквания за осъществяването на различни форми на оползотворяване, и, когато това е целесъобразно, пределно допустимите стойности за съдържание на опасни вещества в отпадъците, както и пределно допустимите стойности за емисии.

3. Държавите-членки информират Комисията за общите правила, установени съгласно параграфи 1 и 2.

Член 26

Регистрация

Когато следните лица не подлежат на изисквания за разрешение, държавите-членки гарантират, че компетентният орган води регистър на:

а)организации или предприятия, които събират или превозват отпадъци по занятие;

б)търговци или брокери; и

в)организации или предприятия, които съгласно член 24 подлежат на освобождаване от изискванията за разрешение.

Когато това е възможно, съществуващата документация, с която разполагат компетентните органи, се използва за придобиването на необходимата при регистрирането информация, за да се намалят административните затруднения.

Член 27

Минимални стандарти

1. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 38а за допълване на настоящата директива чрез определяне на минималните технически стандарти за дейностите по третиране, включително за сортиране и рециклиране на отпадъците, за които се които изисква разрешение съгласно член 23, когато е установено, че такива минимални стандарти ще са от полза за опазването на човешкото здраве и на околната среда.

2. Тези минимални стандарти обхващат само онези дейности за третиране на отпадъци, които не са в приложното поле на Директива 96/61/ЕО или не са годни да бъдат включени в обхвата на посочената директива.

3. Тези минимални стандарти:

а) са насочени към основните въздействия върху околната среда на дейността за третиране на отпадъците;

б) гарантират, че отпадъците се третират в съответствие с член 13,

в) вземат предвид най-добрите налични техники, и

г) по целесъобразност, включват елементи, свързани с качеството на третирането и технологичните изисквания.

4. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 38а за допълване на настоящата директива чрез определяне на минималните стандарти за дейностите, за които се които изисква регистрация съгласно член 26, букви а) и б), когато е установено, че такива минимални стандарти ще са от полза за опазването на човешкото здраве и на околната среда или за предотвратяването на сътресения на вътрешния пазар.

Член 28

Планове за управление на отпадъците

1. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи ще разработят, в съответствие с членове 1, 4, 13 и 16, един или повече планове за управление на отпадъците.

Тези планове, поотделно или в комбинация, обхващат цялата географска територия на въпросната държава-членка.

2. Плановете за управление на отпадъците съдържат анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в съответния географски регион, мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на съобразената с околната среда подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, както и оценка на начина, по който планът ще подпомогне изпълнението на целите и прилагането на разпоредбите на настоящата директива.

3. Плановете за управление на отпадъците съдържат, по целесъобразност, и като се отчита географското ниво и обхвата на района за планиране, най-малко за следното:

а) вида, количеството и източника на отпадъците, образувани в границите на територията, отпадъците, които е вероятно да бъдат превозени от или до националната територия, както и оценка на образуването на потоци от отпадъци в бъдеще;

б) съществуващите основни инсталации за обезвреждане и оползотворяване, включително всякакви специални разпоредби за отработени масла, опасни отпадъци, отпадъци, съдържащи значително количество критични суровини, или потоци от отпадъци, уредени със специфично законодателство на Съюза;

в) оценка на необходимостта от закриване на съществуващи инсталации и за изграждане на допълнителна инфраструктура от инсталации за отпадъци в съответствие с член 16.

Държавите членки осигуряват извършването на оценка на инвестициите и други финансови средства, включително по отношение на местните органи, от които се изисква да удовлетворят тези потребностите. Тази оценка се включва в съответните планове за управление на отпадъците или в други стратегически документи, обхващащи цялата територия на съответната държава членка;

ва) информация относно мерките за постигането на целите, установени в член 5, параграф 3а на Директива 1999/31/ЕО или в други стратегически документи, обхващащи цялата територия на съответната държава членка;

вб) оценка на съществуващите схеми за събиране на отпадъци, включително материалното и териториалното покритие на разделното събиране и мерки за подобряване на неговото функциониране, на всички предоставени дерогации в съответствие с член 10, параграф 3, и на необходимостта от нови схеми за събиране;

г) достатъчно информация за критериите за местоположение при определяне на обекта, както и за капацитета за бъдещото обезвреждане или за основните инсталации за оползотворяване, ако е необходимо;

д) общи политики за управление на отпадъците, включително предвидени технологии и методи за управление на отпадъците или политики за отпадъци, които предизвикват специфични проблеми във връзка с управлението на отпадъците;

е) мерки за борба с и предотвратяване на всички форми на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и за почистване на всички видове нерегламентирано изхвърлени отпадъци;

ж) подходящи качествени или количествени показатели и цели, включително относно количеството образувани отпадъци и тяхното третиране и относно битовите отпадъци, обезвредени или подложени на оползотворяване на енергия.

4. Като се имат предвид географското ниво и обхвата на района за планиране, планът за управление на отпадъците може да съдържа следното:

а) организационни аспекти, свързани с управлението на отпадъци, включително описание на разпределението на отговорностите между обществените и частните участници, които осъществяват управлението на отпадъците;

б) оценка на ползата и целесъобразността от използването на икономически и други инструменти за решаване на различни проблеми в областта на отпадъците, като се взима предвид необходимостта от поддържане на гладкото функциониране на вътрешния пазар;

в) използване на разяснителни кампании и предоставяне на информация, насочена към широката общественост като цяло или към специфични групи от потребители;

г) замърсени в миналото площадки за обезвреждане на отпадъци и мерки за тяхното възстановяване.

5. Плановете за управление на отпадъците трябва да са в съответствие с изискванията към планирането на отпадъците по член 14 от Директива 94/62/ЕО, с целите по член 11, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и с изискванията, установени член 5 от Директива 1999/31/ЕО, а за целите на предотвратяване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци – с изискванията, установени в член 13 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (

21 ) и на член 11 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (

22 ).

Член 29

Програми за предотвратяване на отпадъци

1. Държавите членки разработват програми за предотвратяване на отпадъци, в които определят най-малкото мерките за предотвратяване на отпадъците, предвидени в член 9, параграф 1 в съответствие с членове 1 и 4.

Такива програми се включват, по целесъобразност, или в изискваните съгласно член 28 планове за управление на отпадъците, или в други програми по политиката в областта на околната среда, или функционират като отделни програми. Ако такава програма бъде включена в плана за управление на отпадъците или в тези други програми, целите и мерките за предотвратяване на отпадъците следва да бъдат ясно определени.

2. При създаването на такива програми държавите членки, когато е относимо, описват приноса на инструментите и мерките, изброени в приложение IVа, за предотвратяването на отпадъци и правят оценка на ползата от посочените в приложение IV примерни мерки или от други подходящи мерки. В програмите се описват също съществуващите мерки за предотвратяване на отпадъците и техния принос за предотвратяване на отпадъците.

Целта на такива цели и мерки е да се прекъсне връзката между икономическия растеж и въздействието върху околната среда, свързано с образуването на отпадъци.

2а. Държавите членки приемат специални програми за предотвратяване на хранителните отпадъци, които могат да бъдат представени като част от техните програми за предотвратяване на отпадъците.

5. Комисията създава система за обмен на информация относно най-добрите практики по отношение на предотвратяването на отпадъци и разработва насоки за подкрепа на държавите-членки при изготвянето на програмите.

Член 29а

Програми за предотвратяване на хранителните отпадъци

1. Държавите членки оценяват и адаптират своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци с оглед постигане на целите, предвидени в член 9а, параграф 4. Тези програми съдържат най-малко мерките, посочени в член 9, параграф 1 и член 9а, параграф 1, и когато е приложимо, мерките, изброени в приложения IV и IVa, и се съобщават на Комисията до 17 октомври 2027 година.

2. Всяка държава членка определя компетентните органи, отговарящи за координирането на мерките за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци, посочени в член 9а, параграф 1, прилагани с цел постигане на целите, посочени в член 9а, параграф 4, и съответно информира Комисията до 17 януари 2026 година. Впоследствие Комисията публикува тази информация на съответния уебсайт.

Член 30

Оценка и преразглеждане на плановете и програмите

1. Държавите-членки гарантират, че плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване на отпадъци се оценяват най-малко на всеки шест години и се ревизират, когато това е необходимо и, по целесъобразност, в съответствие с членове 9 и 11.

2. Веднъж на всеки две години Европейската агенция за околна среда публикува доклад, съдържащ преглед на постигнатия напредък по изпълнението и прилагането на програмите за предотвратяване на отпадъците, включително оценка на напредъка по отношение на предотвратяването на образуването на отпадъци за всяка държава членка и за Съюза като цяло, както и по отношение на прекъсването на връзката между образуването на отпадъци и икономическия растеж и във връзка с прехода към кръгова икономика.

Член 31

Участие на обществеността

Държавите-членки гарантират, че съответните заинтересовани страни и органи, както и широката общественост, имат възможността да участват в разработването на плановете за управление на отпадъци и на програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци, и имат достъп до тях след разработването им, в съответствие с Директива 2003/35/ЕО или, ако е уместно, с Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (

23 ). Те предоставят плановете и програмите на общодостъпна интернет страница.

Член 32

Сътрудничество

Държавите-членки си сътрудничат при необходимост с другите заинтересовани държави-членки и с Комисията в разработването на плановете за управление на отпадъците и програмите за предотвратяване образуването на отпадъци в съответствие с членове 28 и 29.

Член 33

Информация, която се предоставя на Комисията

1. Държавите-членки информират Комисията за посочените в членове 28 и 29 планове за управление на отпадъците и програми за предотвратяване образуването на отпадъци, след тяхното приемане, както и за всички съществени ревизии на плановете и програмите.

2. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта за нотифициране на информацията относно приемането и съществените изменения на плановете за управление на отпадъците и на програмите за предотвратяване на образуването на отпадъци. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

Член 34

Проверки

1. Организации или предприятия, които извършват дейности по третиране на отпадъци, организации или предприятия, които събират или превозват отпадъци по занятие, търговци и брокери, както и организации или предприятия, които образуват опасни отпадъци, подлежат на съответни периодични проверки от компетентните органи.

2. Проверките на дейностите по събиране и превоз обхващат произхода, естеството, количеството и местоназначението на събраните и превозваните отпадъци.

3. Държавите-членки могат да вземат предвид регистрациите, получени по схемата на Общността по управление на околната среда и одитиране (EMAS), по-специално що се отнася до периодичността и интензивността на проверките.

Член 35

Документация

1. Организациите и предприятията, посочени в член 23, параграф 1, причинителите на опасни отпадъци и организациите и предприятията, които по занятие събират или превозват опасни отпадъци или извършват дейност като търговци и брокери на опасни отпадъци, водят документация с хронологична информация за:

а) количеството, естеството и произхода на тези отпадъци и количеството на продуктите и материалите, получени от подготовката за повторна употреба, рециклирането или други дейности по оползотворяване; и

б) когато е целесъобразно, предназначението, периодичността на събиране, начина на превоз и предвидените методи за третиране на отпадъците.

Те предоставят тези данни на разположение на компетентните органи чрез електронен регистър (или регистри), който следва да се създаде съгласно параграф 4 от настоящия член.

2. Документацията за опасни отпадъци се съхранява за срок от най-малко три години, с изключение на организации и предприятия, транспортиращи опасни отпадъци, които трябва да съхраняват тази документация за период от най-малко 12 месеца.

Документни доказателства, че дейностите по управление на отпадъците са извършени, се предоставят при поискване на компетентните органи или на предишен притежател.

3. Държавите-членки могат да изискат от причинителите на неопасни отпадъци да спазват разпоредбите на параграфи 1 и 2.

4. Държавите членки създават електронен регистър или свързани регистри за документиране на данните за опасните отпадъци, посочени в параграф 1, като се обхваща цялата географска територия на съответната държава членка. Държавите членки може да създават такива регистри за други потоци от отпадъци, по-специално за тези потоци от отпадъци, за които са определени цели в законодателните актове на Съюза. Държавите членки използват данните относно отпадъците, които са съобщени от промишлените оператори в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (

24 ). 5. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на минимални условия за дейността на такива регистри. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2.

Член 36

Привеждане в изпълнение и санкции

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да забранят изоставянето, изхвърлянето или неконтролираното управление на отпадъци, включително нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.

2. Държавите-членки приемат разпоредби относно санкциите, приложими при нарушаване на разпоредбите на настоящата директива, и предприемат всички необходими мерки за гарантиране на изпълнението им. Санкциите трябва да са ефективни, съразмерни и с възпиращ ефект.

Член 37

Докладване

1. Държавите членки докладват на Комисията данните относно изпълнението на член 11, параграф 2, букви а) — д) и член 11, параграф 3, за всяка календарна година.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца, считано от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

Първият период на докладване започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

2. За целите на проверката на спазването на член 11, параграф 2, буква б) държавите членки отчитат количеството отпадъци, използвани за насипване и за други операции по оползотворяване на материали отделно от количеството отпадъци, подготвени за повторна употреба или рециклирани. Държавите членки отчитат преработването на отпадъци в материали, които ще бъдат използвани за дейности по насипване като насипване.

За целите на проверката на спазването на член 11, параграф 2, букви в), г) и д) и на член 11, параграф 3, държавите членки отчитат количеството отпадъци, подготвени за повторна употреба, отделно от количеството рециклирани отпадъци.

3. ►M6 Всяка година държавите членки съобщават на Европейската агенция за околната среда данните относно изпълнението на член 9, параграф 4 и данните, посочени в член 22в, параграф 12, член 22в, параграф 18, буква а) и член 22в, параграф 20. Всяка година държавите членки съобщават на Комисията данните относно изпълнението на член 9а, параграф 2. ◄

Те съобщават тези данни по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се съобщават във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

Първият период на докладване на данни започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

4. Държавите членки докладват на Комисията данните за всяка календарна година относно минерални или синтетични смазочни или промишлени масла, пуснати на пазара, и относно разделно събираните и третирани отработени масла.

Те докладват данните по електронен път в рамките на 18 месеца от края на годината на докладване, за която се събират данните. Данните се докладват във формàта, определен от Комисията в съответствие с параграф 7.

Първият период на докладване на данни започва през първата пълна календарна година след приемането на акта за изпълнение, с който се установява формàтът за докладване в съответствие с параграф 7.

5. Данните, докладвани от държавите членки съгласно настоящия член, се придружават от доклад за проверка на качеството и доклад относно мерките, предприети съгласно член 11а, параграфи 3 и 8, включително подробна информация относно процента на средни загуби, когато е приложимо. Тази информация се докладва във формàта за докладване, определен от Комисията в съответствие с параграф 7 от настоящия член.

5а. Държавите членки оповестяват публично докладите за проверка на качеството, свързани с член 9а, параграф 2, след като преценят дали оповестяването би засегнало защитата на поверителна търговска информация.

6. Комисията подлага на преглед данните, докладвани в съответствие с настоящия член, и публикува доклад относно резултатите от направения преглед. Докладът включва оценка на организацията на събирането на данните, на източниците на данните и на методиката, използвана в държавите членки, както и на пълнотата, надеждността, навременността и последователността на тези данни. В оценката може да се съдържат специфични препоръки с цел подобрение. Докладът се изготвя слез първото докладване на данните от държавите членки и след това на всеки четири години.

7. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формàта, в който се докладват данните, посочени в параграфи 1, 3, 4 и 5 от настоящия член. За целите на докладването на данни относно прилагането на член 11, параграф 2, букви а) и б) държавите членки използват формàта, установен в Решение за изпълнение на Комисията от 18 април 2012 г. относно въпросника към докладите на държавите членки за прилагането на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците. За целите на докладването на данни относно хранителните отпадъци, при разработването на формàта за докладване на данни се взема предвид методиката, разработена в съответствие с член 9а, параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 39, параграф 2 от настоящата директива.

Член 38

Обмен на информация и споделяне на най-добри практики, тълкуване и адаптиране към техническия прогрес

1. Комисията организира редовен обмен на информация и споделяне на най-добри практики между държавите членки, включително, когато е целесъобразно, с регионалните и местните органи, относно практическото прилагане и изпълнението на изискванията на настоящата директива, в това число относно:

а) прилагането на правилата за изчисляване, посочени в член 11а, както и разработването на мерки и системи за проследяване на потоците от битови отпадъци от сортирането до рециклирането;

б) подходящото управление, изпълнение, трансгранично сътрудничество;

в) иновациите в областта на управлението на отпадъците;

г) националните критерии за страничен продукт и за край на отпадъка, съгласно член 5, параграф 3 и в член 6, параграфи 3 и 44, улеснени чрез електронен регистър за целия Съюз, който следва да бъде създаден от Комисията;

д) икономическите инструменти и другите мерки, използвани в съответствие с член 4, параграф 3, за да се ускори постигането на целите, установени в посочения член;

е) мерките, установени в член 8, параграфи 1 и 2;

ж) предотвратяването на отпадъците и създаването на системи, насърчаващи дейностите по повторна употреба и удължаване на живота на продуктите;

з) изпълнението на задълженията по отношение на разделното събиране;

и) инструментите и стимулите за постигане на целите, установени в член 11, параграф 2, букви в), г)и д);

Комисията предоставя публичен достъп до резултатите от обмена на информация и споделяне на най-добри практики.

2. Комисията може да разработи насоки за тълкуване на изискванията, посочени в настоящата директива, включително относно определението за отпадъците, предотвратяването, повторната употреба, подготовката за повторна употреба, оползотворяването, рециклирането, обезвреждането, както и относно прилагането на правилата за изчисляване, посочени в член 11а.

Комисията разработва насоки относно определенията за битови отпадъци и дейност по насипване.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а за изменение на настоящата директива, за да се уточни прилагането на формулата за инсталациите за изгаряне, посочена в точка R1 от приложение II. Могат да се вземат предвид местните климатични условия, като например интензитета на студа и необходимостта от отопление, доколкото те оказват отражение върху количеството енергия, което може да се използва технически или да се произведе под формата на електричество, отопление, охлаждане или технологична пара. Местните условия в най-отдалечените региони съгласно член 349, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и в териториите, посочени в член 25 от Акта за присъединяване от 1985 г., могат също да се вземат предвид.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 38а, за да изменя приложения IV и V с оглед на научно-техническия прогрес.

Член 38а

Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 27, параграфи 1 и 4 и член 38, параграфи 2 и 3, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 4 юли 2018 г. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 22а, параграф 5, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 17 април 2027 година. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 22а, параграф 5, член 27, параграфи 1 и 4 и член 38, параграфи 2 и 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (

25 ). 5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 7, параграф 1, член 9а, параграф 3, член 11а, параграф 10, член 22а, параграф 5, член 27, параграфи 1 и 4 и член 38, параграфи 2 и 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 39

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (

26 ). 2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, алинея 3 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 40

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за спазване на настоящата директива, в срок до 12 декември 2010 г.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или се придружават от това позоваване в случай на тяхното официално публикуване. Условията и редът за това позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки предават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, което приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 41

Отмяна и преходни разпоредби

Директиви 75/439/ЕИО, 91/689/ЕИО и 2006/12/ЕО се отменят, считано от 12 декември 2010 г.

Въпреки това, считано от 12 декември 2008 г., се прилага следното:

а)Член 10, параграф 4 от Директива 75/439/ЕИО се заменя със следното:

а) „4. Референтният метод на измерване за определяне на съдържанието на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили (ПХБ/ПХТ) в отработени масла се определя от Комисията. Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (

*1 ). б)Директива 91/689/ЕИО се изменя, както следва:

i)Член 1, параграф 4 се заменя със следното:

i) „4. За целите на настоящата директива „опасни отпадъци“ означава:

— отпадъци, които са класифицирани като опасни отпадъци и фигурират в списъка, определен в Решение 2000/532/ЕО (

*2 ) на Комисията въз основа на приложения I и II към настоящата директива. Тези отпадъци трябва да притежават едно или няколко от свойствата, изброени в приложение III. Списъкът взема предвид произхода и състава на отпадъците и, при необходимост, граничните стойности на концентрация. Списъкът периодично се преразглежда и, при необходимост, се ревизира. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (

*3 ). — всички други отпадъци, за които дадена държава-членка счита, че притежават някое от свойствата, които са изброени в приложение III. Комисията се уведомява за подобни случаи и ги разглежда с цел адаптиране на списъка. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването й, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4 от Директива 2006/12/ЕО.

ii)Член 9 се заменя със следното:

ii)Мерките, необходими за адаптиране на приложенията на настоящата директива към научно-техническия прогрес и за преразглеждане на списъка на отпадъците, посочен в член 1, параграф 4, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като наред с друго я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4 от Директива 2006/12/ЕО.“

в)Директива 2006/12/ЕО се изменя, както следва:

i)Член 1, параграф 2 се заменя със следното:

i) „2. За целите на параграф 1, буква а) се прилага Решение 2000/532/ЕО на Комисията (

*4 ), в което се съдържа списък на отпадъците, принадлежащи към категориите, изброени в приложение I към настоящата директива. Списъкът периодично се преразглежда и, при необходимост, се ревизира. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването й, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4.

ii)Член 17 се заменя със следното:

ii)Мерките, необходими за адаптиране на приложенията към научно-техническия прогрес, и предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 4.“

iii)Член 18, параграф 4 се заменя със следното:

iii)

„4. При позоваване на настоящия параграф, се прилага член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.“

Позоваванията на отменените директиви се тълкуват като позовавания на настоящата директива и се разбират в съответствие с таблица на съответствието, установена в приложение V.

От 17 април 2029 година членове 22а, 22б, 22в и 22 г. се прилагат за предприятията, в които работят по-малко от 10 души и чиито годишен оборот и годишен счетоводен баланс не надвишават 2 милиона евро.

Член 41а

Преглед

До 31 декември 2029 г. Комисията извършва оценка на настоящата директива и на Директива 1999/31/ЕО. В оценката, inter alia, се оценяват също:

а)ефективността на финансовата и организационната отговорност на схемите за разширена отговорност на производителя за текстилни изделия, свързани с текстил продукти и обувки, изброени в приложение IVв, установени съгласно настоящата директива за покриване на разходите, произтичащи от прилагането на изискванията, определени в настоящата директива, включително оценка на възможността за изискване на финансов принос от операторите, извършващи повторна употреба с търговска цел, по-специално от по-големите оператори;

б)възможността за определяне на цели за предотвратяване, събиране, подготовка за повторна употреба и рециклиране на текстилни отпадъци;

в)възможността за въвеждане на предварително сортиране на смесените битови отпадъци, за да се предотврати това отпадъците, които могат да бъдат оползотворени за подготовка за повторна употреба или рециклиране, да бъдат изпратени за изгаряне или обезвреждане в депа за отпадъци.

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад с констатациите от оценката. Когато е целесъобразно, докладът се придружава от законодателно предложение.

Член 42

Влизане в сила

Настоящата директива влиза сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 43

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.