Член 1

Предмет

1.Настоящата директива установява рамка, в границите на която държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се постигне и поддържа добро състояние на околната среда в морската среда най-късно до 2020 г.

2.За целта се разработват и прилагат морски стратегии с цел да се:

а)защитава и съхранява морската среда, да се предотвратява нейното влошаване или, когато е практически възможно, да се възстановяват морските екосистеми в територии, които са били неблагоприятно засегнати;

б)предотвратява и намалява вливането в морската среда с цел поетапно премахване на замърсяването, както е определено в член 3, параграф 8, така че да се гарантира липсата на съществено въздействие или опасност за морското биологично разнообразие, морските екосистеми, човешкото здраве или законосъобразното използване на морето.

3.Морските стратегии прилагат екосистемен подход при управлението на човешките дейности, като гарантират, че общият натиск на тези дейности е в границите, съвместими с постигането на добро състояние на околната среда, и че не е застрашена способността на морските екосистеми да се справят с предизвиканите от човека промени, като в същото време позволяват устойчивото използване на морските продукти и услуги от сегашното и от бъдещите поколения.

4.Настоящата директива спомага за съгласуваността между различните политики, споразумения и законодателни мерки, които въздействат върху морската среда, и се стреми да гарантира интегрирането на грижата за околната среда в тях.

Член 2

Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага спрямо всички морски води, както те са дефинирани в член 3, параграф 1, и отчита трансграничните последици върху качеството на морската среда в трети държави в същия морски регион или подрегион.

2.Настоящата директива не се прилага спрямо дейности, чиято единствена цел е отбрана или национална сигурност. Държавите-членки въпреки това полагат усилия да гарантират, че такива дейности се извършват по начин, съвместим, доколкото това е уместно и практически осъществимо, с целите на настоящата директива.

Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.„морски води“ означава: а)водите, морското дъно и геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия, по която се измерва протежението на териториалните води, до най-крайната зона, в която дадена държава-членка има и/или упражнява права на юрисдикция в съответствие с UNCLOS, с изключение на водите, съседни на страните и териториите, посочени в приложение II към Договора, и френските отвъдморски департаменти и територии; и б)крайбрежните води, както са определени в Директива 2000/60/ЕО, тяхното морско дъно и геоложка основа, доколкото определени аспекти от състоянието на морската околна среда вече не са разгледани в посочената директива или в други законодателни актове на Общността;

2.„морски регион“ означава регион от морето съгласно определението от член 4. Морските региони и техните подрегиони се определят с цел да се улесни прилагането на настоящата директива и се определят, като се отчитат хидроложките, океанографските и биогеографските характеристики;

3.„морска стратегия“ означава стратегията, която да бъде разработена и прилагана по отношение на всеки морски регион или подрегион, както е посочено в член 5;

4.„състояние на околната среда“ означава общото състояние на околната среда в морските води, като се отчитат структурата, функциите и процесите в съставляващите я морски екосистеми, заедно с естествените физиографски, географски, биологични, геоложки и климатични фактори, както и физическите, акустичните и химическите условия, включително и условията, произтичащи от човешки дейности във или извън съответната зона;

5.„добро състояние на околната среда“ означава състояние на околната среда в морски води, когато те осигуряват екологично разнообразни и динамични океани и морета, които са чисти, здравословни и продуктивни в рамките на присъщите за тях условия и при които използването на морската среда е на устойчиво ниво, като по този начин се запазва потенциалът за използване и за дейности от сегашните и бъдещите поколения, т.е.: а)структурата, функциите и процесите в съставните морски екосистеми, заедно със съответните физиографски, географски, геоложки и климатични фактори позволяват на екосистемите да функционират пълноценно и да поддържат своето равновесие спрямо причинените от човека промени в околната среда. Морските видове и местообитания са защитени, предотвратено е намаляването на биологичното разнообразие вследствие на човешки дейности, а разнообразните биологични компоненти функционират в равновесие; б)хидроморфологичните, физичните и химичните свойства на екосистемите, включително тези, произтичащи от човешки дейности в съответната зона, поддържат екосистемите във вида, описан по-горе. Веществата и енергията, включително шумът, въведени в морската среда от човека, не причиняват ефекти на замърсяване. Доброто състояние на околната среда се определя на равнището на морския регион или подрегион, посочени в член 4, въз основа на качествените дескриптори, посочени в приложение I. С цел достигане добро състояние на околната среда се използва адаптивно управление въз основа на базиран на екосистемите подход;

6.„критерии“ означава ясно определени технически характеристики, които са тясно свързани с качествените дескриптори;

7.„екологична цел“ означава качествено или количествено описание на желаното състояние на различните компоненти на морските води за всеки морски регион или подрегион, както и натиска и въздействията върху тях. Екологичните цели се дефинират съгласно член 10;

8.„замърсяване“ означава пряко или непряко въвеждане в морската среда, като резултат от човешки дейности, на вещества или енергия, в това число предизвикан от човека морски подводен шум, което причинява или може да причини вредни последствия, като увреждане на живите ресурси и морските екосистеми, включително загуба на биологично разнообразие, опасност за здравето на човека, пречки за извършване на морски дейности, в това число риболов, туризъм и отдих, както и други законосъобразни начини за използване на морето, влошаване на качествата на морската вода и ограничаване на свързаните с това възможности за отдих, или общо казано, влошаване на възможностите за устойчиво използване на морските продукти и услуги;

9.„регионално сътрудничество“ означава сътрудничество и координиране на дейностите на държавите-членки, а когато това е възможно — и на трети държави, които са част от същия морски регион или подрегион, с цел развитие и прилагане на морски стратегии;

10.„регионална морска конвенция“ означава всяка една от международните конвенции или споразумения заедно с техните управляващи органи, създадени с цел опазване на морската среда в морските региони, както е посочено в член 4, като например Конвенцията за защита на морската среда в зоната на Балтийско море, Конвенцията за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан и Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване.

Член 4

Морски региони и подрегиони

1.При изпълнението на своите задължения по настоящата директива държавите-членки отчитат факта, че морските води под техен суверенитет или юрисдикция представляват неделима част от следните морски региони:

а)Балтийско море;

б)Североизточния Атлантически океан;

в)Средиземно море;

г)Черно море.

2.За да бъде отчетена спецификата на конкретна зона, държавите-членки могат да прилагат настоящата директива по отношение на подразделения на подходящо ниво на морските води, посочени в параграф 1, при условие че такива подразделения се определят по начин, съвместим със следните морски подрегиони:

а)в Североизточния Атлантически океан: i)Северно море в широки граници, в това число Категат и проливът Ламанш; ii)Келтско море; iii)Бискайският залив и Иберийското крайбрежие; iv)в Атлантическия океан — биогеографският район Макронезия, определен от водите около Азорските острови, остров Мадейра и Канарските острови;

б)в Средиземно море: i)западната част на Средиземно море; ii)Адриатическо море; iii)Йонийско море и централната част на Средиземно море; iv)Егейско море и Леванта.

Държавите-членки информират Комисията за всички подразделения към датата, посочена в член 26, параграф 1, първа алинея, като могат да ги преразгледат след като приключи първоначалната оценка, предвидена в член 5, параграф 2, буква а), подточка i).

Член 5

Морски стратегии

1.Всяка държава-членка разработва морска стратегия за своите морски води, за всеки морски регион или подрегион, в съответствие с плана за действие, установен в параграф 2, букви а) и б).

2.Държавите-членки, които имат общ морски регион или подрегион, си сътрудничат, за да гарантират, в рамките на всеки морски регион или подрегион, че мерките, необходими за постигане на целите на настоящата директива, и по-специално че различните елементи на морските стратегии, посочени в букви а) и б), са последователни и координирани за целия морски регион или подрегион съобразно следния план за действие, към който съответните държави-членки се стремят да прилагат общ подход:

а)подготовка: i)първоначална оценка на текущото състояние на околната среда на съответните води и на въздействието на човешката дейност върху околната среда, в съответствие с член 8, която да бъде завършена до 15 юли 2012 г.; ii)определяне на доброто състояние на околната среда в съответните води, в съответствие с член 9, параграф 1, което да бъде извършено до 15 юли 2012 г.; iii)определяне на поредица от екологични цели и свързани с тях индикатори, в съответствие с член 10, параграф 1, до 15 юли 2012 г.; iv)определяне и изпълнение на програма за мониторинг на текущите оценки и редовно актуализиране на целите в съответствие с член 11, параграф 1, до 15 юли 2014 г., освен в случаите, когато съответното законодателство на Общността предвижда друго;

б)програма от мерки: i)разработване, най-късно до 2015 г., на програма от мерки, предназначени да постигнат или поддържат добро състояние на околната среда, в съответствие с член 13, параграфи 1, 2 и 3; ii)въвеждане в действие на програмата, предвидена в подточка i), най-късно до 2016 г., в съответствие с член 13, параграф 10.

3.Държавите-членки, които имат граници в един и същ морски регион или подрегион, попадащ в приложното поле на настоящата директива, където състоянието на морето е така критично, че налага спешни действия, разработват план за действие в съответствие с параграф 1, който предвижда по-ранно влизане в сила на програмата от мерки, както и възможност за по-строги защитни мерки, стига това да не пречи за постигането или поддържането на добро състояние на морската среда в друг морски регион или подрегион. В тези случаи:

а)съответните държави-членки информират Комисията за променения график и действат според него;

б)Комисията се приканва да обмисли оказването на съдействие на държавите-членки в сериозните им усилия да подобрят морската среда, като превърне съответния район в пилотен проект.

Член 6

Регионално сътрудничество

1.За да се постигне координацията съгласно член 5, параграф 2, държавите-членки използват, когато това е практически осъществимо и уместно, съществуващите регионални институционални структури за сътрудничество, включително структурите, създадени по силата на регионалните морски конвенции, в чийто обхват попада съответният морски регион или подрегион.

2.С цел изработване и прилагане на морските стратегии държавите-членки, в рамките на всеки морски регион или подрегион, полагат всички възможни усилия, като използват съответните международни форуми, включително механизмите и структурите на регионалните морски конвенции, за да координират действията си с трети страни, които имат суверенитет или юрисдикция върху води в същия морски регион или подрегион.

В този контекст държавите-членки надграждат, доколкото това е възможно, върху съответните съществуващи програми и дейности, разработени в рамката на структури, създадени по силата на международни споразумения, като например регионалните морски конвенции.

Когато е уместно, координацията и сътрудничеството обхващат всички държави-членки във водосборните басейни от даден морски регион или подрегион, в това число и държави без излаз на море, за да се даде възможност на държавите-членки в съответния морски регион или подрегион да изпълнят своите задължения по настоящата директива, като използват съществуващи структури за сътрудничество, предписани в настоящата директива или в Директива 2000/60/ЕО.

Член 7

Компетентни органи

1.До 15 юли 2010 г. държавите-членки определят за всеки морски регион или подрегион съответния орган или органи, компетентни за прилагане на настоящата директива по отношение на техните морски води.

До 15 януари 2011 г. държавите-членки представят на Комисията списък на определените компетентни органи заедно с данните, посочени в приложение II.

Едновременно с това държавите-членки изпращат на Комисията списък на своите компетентни органи в онези международни структури, в които те участват и които имат отношение за изпълнението на настоящата директива.

Държавите-членки, чиято територия е в рамките на водосборния басейн на всеки морски регион или подрегион, също определят орган или органи, компетентни за сътрудничество и координация, както е посочено в член 6.

2.Държавите-членки информират Комисията за всички промени в информацията, предоставена съгласно параграф 1, в срок шест месеца след влизане в сила на съответната промяна.

Член 8

Оценка

1.За всеки морски регион или подрегион държавите-членки правят първоначална оценка на своите морски води, като отчитат наличните данни, където има такива, и в която включват следното:

а)анализ на основните специфични и общи характеристики и текущото състояние на околната среда в тези води въз основа на примерния списък от елементи, установен в таблица 1 от приложение III, който обхваща физикохимичните характеристики и типовете местообитания, биологичните компоненти и хидроморфологията;

б)анализ на преобладаващите видове натиск и въздействия, в това число и произтичащите от човешката дейност, върху състоянието на околната среда в тези води, който: i)е изготвен въз основа на примерните списъци от елементи, съдържащи се в таблица 2 от приложение III, и обхваща комбинирания качествен и количествен смесен ефект на различните видове натиск, както и очертаващи се тенденции; ii)обхваща главните кумулативни и синергични въздействия; и iii)отчита относимите оценки, изготвени въз основа на действащото законодателство на Общността;

в)икономически и социален анализ на използването на тези води и на разходите, свързани с увреждането на морската среда.

2.Анализите, посочени в параграф 1, отчитат елементите, отнасящи се до крайбрежните, преходните и териториалните води, попадащи в обхвата на съответните разпоредби на съществуващото законодателство на Общността, в частност на Директива 2000/60/ЕО. Също така анализите отчитат или използват като база други валидни оценки, като тези, изготвени съвместно в рамките на регионални морски конвенции, с цел да се направи всеобхватна оценка на състоянието на морската среда.

3.При изготвянето на предвидените в параграф 1 оценки държавите-членки се стараят, като координират действията си съгласно членове 5 и 6, да гарантират:

а)последователност в методите за оценяване на държавите-членки от един и същ регион или подрегион;

б)отчитане на трансграничните въздействия и характеристики.

Член 9

Определяне на добро състояние на околната среда

1.Като се опират на първоначалната оценка, направена съгласно член 8, параграф 1, държавите-членки определят, за всеки морски регион или подрегион, набор от характеристики за добро състояние на околната среда на базата на качествените дескриптори, изброени в приложение I.

Държавите-членки отчитат примерните списъци с елементи, съдържащи се в таблица 1 от приложение III, и по-специално физичните и химичните характеристики, типовете местообитания, биологичните белези и хидроморфологията.

Държавите-членки също така отчитат натиска или въздействията на човешката дейност във всеки морски регион или подрегион, като се вземат предвид примерните списъци в таблица 2 от приложение III.

2.Държавите-членки нотифицират на Комисията оценките, направени съгласно член 8, параграф 1, и определенията, формулирани съгласно параграф 1 от настоящия член, не по-късно от три месеца след приключване на последните.

3.Критериите и методологичните стандарти, които да бъдат използвани от държавите-членки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат въз основа на приложения I и III, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3, до 15 юли 2010 г., по начин, гарантиращ последователност и позволяващ да се правят сравнения между морските региони и подрегиони по отношение на степента, в която е постигнато добро състояние на околната среда. Преди да предложи такива критерии и стандарти, Комисията се консултира с всички заинтересовани страни, включително с регионалните морски конвенции.

Член 10

Определяне на екологични цели

1.Въз основа на първоначалната оценка, извършена съгласно член 8, параграф 1, държавите-членки определят, по отношение на всеки морски регион или подрегион, подробен набор от екологични цели и свързани с тях индикатори, които да насочват развитието към постигане на добро състояние на морската околната среда, като се имат предвид примерните списъци за натиск и въздействия в таблица 2 от приложение III и списъкът от характеристики, съдържащ се в приложение IV.

При разработването на тези цели и индикатори държавите-членки вземат предвид продължаващото прилагане на действащите екологични цели по отношение на същите води, поставени на национално, общностно или международно равнище, като гарантират, че тези цели са взаимно съвместими и че също така се отчитат, доколкото е възможно, съответните трансгранични въздействия и характеристики.

2.Държавите-членки нотифицират Комисията за определените от тях екологични цели до три месеца след определянето им.

Член 11

Програми за мониторинг

1.Въз основа на първоначалната оценка, изготвена съгласно член 8, параграф 1, държавите-членки разработват и прилагат координирани програми за мониторинг на текущата оценка на състоянието на околната среда на своите морски води въз основа на примерни списъци с елементи, съдържащи се в приложение III, и списъка, съдържащ се в приложение V, като се вземат предвид екологичните цели, определени съгласно член 10.

Програмите за мониторинг са съвместими в рамките на един и същ морски регион или подрегион и надграждат и са съвместими със съответните разпоредби за оценка и мониторинг, предвидени от законодателството на Общността, в това число директивата за птиците и директивата за местообитанията, или от международни споразумения.

2.В съответствие с параграф 1 държавите-членки, които имат общ морски регион или подрегион, разработват програми за мониторинг и с оглед на последователността и координираността на действията полагат необходимите усилия да гарантират:

а)последователност в методите за наблюдение на държавите-членки от един и същ регион или подрегион, за да се улесни съпоставимостта на резултатите;

б)отчитане на съответните трансгранични въздействия и характеристики.

3.Държавите-членки нотифицират програмите за мониторинг на Комисията до три месеца след като бъдат разработени.

4.Спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, които отчитат съществуващите ангажименти и осигуряват сравнимост между резултатите от мониторинга и оценката и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива чрез допълването ѝ, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 25, параграф 3.

Член 12

Нотификации и оценка на Комисията

Въз основа на всички нотификации съгласно член 9, параграф 2, член 10, параграф 2 и член 11, параграф 3 за всеки морски регион или подрегион Комисията оценява дали в конкретния случай на всяка държава-членка нотифицираните елементи съставляват подходяща рамка за удовлетворяване на изискванията на настоящата директива и може да поиска съответната държава-членка да предостави всякаква допълнителна информация, която е налична и необходима.

При съставянето на своите оценки Комисията съобразява последователността на рамковите действия в различните морски региони или подрегиони и на територията на Общността.

В рамките на шест месеца след получаването на тези нотификации Комисията информира съответните държави-членки дали според нея нотифицираните елементи са в съответствие с настоящата директива и осигурява насоки за онези изменения, които смята за необходими.

Член 13

Програми от мерки

1.По отношение на всеки отнасящ се до тях морски регион и подрегион държавите-членки определят мерките, които е необходимо да бъдат предприети, за да се постигне или поддържа добро състояние на околната среда в техните морски води, съгласно определението в член 9, параграф 1.

Тези мерки се разработват въз основа на първоначалната оценка, направена съгласно член 8, параграф 1, като се имат предвид екологичните цели, определени съгласно член 10 параграф 1, както и като се отчитат типовете мерки, изброени в приложение VI.

2.Държавите-членки интегрират мерките, разработени съгласно параграф 1, в програма от мерки, като вземат предвид и други подобни мерки, необходими според изискванията на законодателството на Общността, и по-конкретно на Директива 2000/60/ЕО, Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречистването на градските отпадъчни води и Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане , както и на последващо законодателство относно екологични стандарти за качество в областта на политиката за водите, или според международни споразумения.

3.При изготвянето на програмата от мерки съгласно параграф 2 държавите-членки се съобразяват с изискванията за устойчиво развитие, и по-конкретно със социалното и икономическото въздействие на предвидените мерки. С цел оказването на съдействие на компетентния орган или органи, посочени в член 7, за съвместно осъществяване на техните цели, държавите-членки могат да определят или създадат административни рамки, за да използват предимствата на това взаимодействие.

Държавите-членки гарантират, че мерките са икономически ефективни и технически осъществими и преди въвеждането на всяка нова мярка извършват оценка на въздействието, в това число и анализ на разходите и ползите.

4.Програмите от мерки, разработени съгласно настоящия член, включват мерки за пространствена защита, допринасящи за създаване на последователни и представителни мрежи от защитени морски територии, които в достатъчна степен да отразяват разнообразието на съставляващите ги екосистеми, като например на специални защитени територии, съгласно директивата за местообитанията, на специални защитени територии, съгласно директивата за птиците, както и на морски защитени територии, договорени от Общността или от съответните държави-членки в рамките на международни или регионални споразумения, по които те са страни.

5.Ако държавите-членки преценят, че управлението на човешката дейност на общностно или международно равнище може да има сериозно отражение върху морската среда, по-специално по отношение на териториите, указани в параграф 4, те, индивидуално или съвместно, се обръщат към съответния компетентен орган или международна организация с оглед разглеждането и евентуалното приемане на мерки, необходими за постигане на целите на настоящата директива, така че да се позволи поддържането или, където е целесъобразно, възстановяването на целостта, структурата и функционирането на екосистемите.

6.Най-късно до 2013 г. държавите-членки правят обществено достояние информацията относно териториите, посочени в параграфи 4 и 5, за всеки морски регион или подрегион.

7.В своите програми от мерки държавите-членки посочват как ще бъдат изпълнени тези мерки и как ще спомогнат за постигане на екологичните цели, определени съгласно член 10, параграф 1.

8.Държавите-членки отчитат отраженията на своите програми от мерки за водите извън техните морски води, с цел свеждането до минимум на риска от вреди и, по възможност, оказването на благоприятно въздействие върху тези води.

9.Държавите-членки нотифицират на Комисията и всички останали заинтересовани държави-членки своите програми от мерки в рамките на три месеца след разработването им.

10.При спазване на член 16 държавите-членки гарантират, че програмите са приведени в изпълнение в рамките на една година от тяхното разработване.

Член 14

Изключения

1.Държава-членка може да определи случаи в своите морски води, в които, поради някоя от причините, изброени в букви от а) до г), екологичните цели или доброто състояние на околната среда не могат да бъдат постигнати във всички аспекти чрез мерките, предприети от тази държава-членка, или поради причини, посочени в буква д), не могат да бъдат постигнати в рамките на съответния график:

а)действие или бездействие, за което съответната държава-членка не носи отговорност;

б)естествени причини;

в)непреодолима сила;

г)промени или изменения във физическите характеристики на морските води, предизвикани от действия, предприети поради причини от висш обществен интерес, които превишават по значимост отрицателното въздействие върху околната среда, в това число трансгранични въздействия;

д)природните условия не позволяват своевременно подобряване на състоянието на съответните морски води.

Съответната държава-членка описва такива случаи в своята програма от мерки и предоставя на Комисията аргументи в подкрепа на своята позиция. При определяне на такива случаи държавата-членка отчита последиците за държавите-членки в съответния морски регион или подрегион.

Съответната държава-членка обаче предприема подходящи ad hoc мерки с цел да продължи дейностите за постигане на екологичните цели, да избегне по-нататъшното влошаване на състоянието на засегнатите морски води поради причините, изброени в буква б), в) или г), и да смекчи отрицателното въздействие на равнището на съответния морски регион или подрегион или в морските води на други държави-членки.

2.В случаите, които попадат в обхвата на буква г) от параграф 1, държавите-членки гарантират, че промените и измененията не препятстват трайно и не излагат на риск постигането на добро състояние на околната среда на равнището на съответния морски регион или подрегион или в морските води на други държави-членки.

3.Мерките ad hoc, посочени в параграф 1, трета алинея, се интегрират, доколкото е практически възможно, в програмите от мерки.

4.Държавите-членки разработват и прилагат всички елементи на морските стратегии, посочени в член 5, параграф 2, като при това от тях не се изисква, освен по отношение на първоначалната оценка, посочена в член 8, да предприемат конкретни стъпки, ако не съществува сериозен риск за морската среда или ако разходите биха били непропорционално големи, като се отчитат рисковете за морската среда, както и при условие че не се наблюдава последващо влошаване.

Ако по някоя от тези причини дадена държава-членка не предприеме мерки, тя представя на Комисията необходимите обяснения, за да обоснове това свое решение, като същевременно избягва да подлага на траен риск постигането на добро състояние на околната среда.

Член 15

Препоръки за действие на Общността

1.Когато някоя държава-членка идентифицира проблем, който има въздействие върху състоянието на околната среда на нейните морски води и който не може да бъде решен с мерки, предприети на национално равнище, или който е свързан с друга политика на Общността или с международно споразумение, държавата-членка информира Комисията за това и представя мотиви за своята позиция.

Комисията отговаря в рамките на шест месеца.

2.Когато се налага действие от страна на институциите на Общността, държавите-членки правят съответните препоръки към Комисията и Съвета относно мерките във връзка с проблемите, посочени в параграф 1. Освен когато не е посочено друго в съответното общностно законодателство, Комисията отговаря на всяка такава препоръка в рамките на шест месеца и, когато е уместно, отразява препоръките при представяне на имащи отношение към въпроса предложения пред Европейския парламент и пред Съвета.

Член 16

Нотификации и оценка на Комисията

Въз основа на нотификациите относно програмите от мерки, направени съгласно член 13, параграф 9, Комисията оценява, в конкретния случай на всяка държава-членка, дали посочената програма от мерки съставлява подходяща рамка за удовлетворяване на изискванията на настоящата директива и може да поиска от съответната държава-членка да предостави допълнителна информация, ако такава е налична и необходима.

При съставянето на своите оценки Комисията се съобразява с последователността на програмите от мерки в различните морски региони или подрегиони и в рамките на Общността.

В рамките на шест месеца след получаването на тези нотификации Комисията информира съответните държави-членки дали според нея нотифицираните програми от мерки са в съответствие с настоящата директива и предоставя насоки за измененията, които смята за необходими.

Член 17

Актуализиране

1.Държавите-членки гарантират, че морските стратегии по отношение на всеки морски регион и подрегион се актуализират редовно.

2.За целите на параграф 1 държавите-членки веднъж на всеки шест години след първоначалното им разработване преразглеждат по координирания начин, посочен в член 5, следните елементи на своите морски стратегии:

а)първоначалната оценка и определянето на добро състояние на околната среда, предвидени съответно в член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1;

б)екологичните цели, определени съгласно член 10, параграф 1;

в)програмите за мониторинг, разработени съгласно член 11, параграф 1;

г)програмите от мерки, разработени съгласно член 13, параграф 2.

3.Подробностите по всяко актуализиране, проведено след преразглеждането, предвидено в параграф 2, се представят на Комисията, на органите към регионалните морски конвенции и на всички останали заинтересовани държави-членки в рамките на три месеца след публикуването им съгласно член 19, параграф 2.

4.Членове 12 и 16 се прилагат mutatis mutandis към настоящия член.

Член 18

Междинни доклади

В срок до три години след публикуването или актуализирането на всяка програма от мерки съгласно член 19, параграф 2 държавите-членки представят на Комисията кратък междинен доклад, в който се описва напредъкът в изпълнението на програмата.

Член 19

Обществено обсъждане и информация

1.В съответствие със съответното действащо законодателство на Общността държавите-членки гарантират, че на всички заинтересовани страни своевременно и ефективно е дадена възможност да участват в изпълнението на настоящата директива, по възможност, с участието на действащите органи или структури за управление, включително регионалните морски конвенции, научните консултативни органи и регионалните консултативни съвети.

2.Държавите-членки публикуват и предоставят на обществеността за забележки обобщения на елементи от своите морски стратегии или по свързаните с тях актуализации, както следва:

а)първоначалната оценка и определянето на добро състояние на околната среда, предвидени съответно в член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1;

б)екологичните цели, определени съгласно член 10, параграф 1;

в)програмите за мониторинг, разработени съгласно член 11, параграф 1;

г)програмите от мерки, разработени съгласно член 13, параграф 2.

3.По отношение на достъпа до екологична информация се прилага Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда .

В съответствие с Директива 2007/2/ЕО, във връзка с изпълнението на задачите на Комисията по настоящата директива, държавите-членки ѝ предоставят, по-специално при преразглеждането на състоянието на морската среда в Общността съгласно член 20, параграф 3, буква б), достъп и право на използване на тези данни и информация, получени вследствие на първоначалните оценки, които се изготвят съгласно член 8, както и от програмите за мониторинг, разработени съгласно член 11.

В срок шест месеца след получаването на данните и информацията от първоначалната оценка, изготвена съгласно член 8, както и от програмите за мониторинг, разработени съгласно член 11, тази информация се предоставя на Европейската агенция по околната среда във връзка с изпълнението на нейните задачи.

Член 20

Доклади на Комисията

1.Комисията публикува първия доклад за оценка на изпълнението на настоящата директива в срок до две години след получаване на всички програми от мерки, но не по-късно от 2019 г.

Комисията публикува следващите си доклади на всеки 6 години. Тя представя докладите на Европейския парламент и на Съвета.

2.Не по-късно от 15 юли 2012 г. Комисията публикува доклад, в който оценява приноса на настоящата директива за осъществяването на съществуващите задължения, ангажименти и инициативи на държавите-членки или на Общността на общностно или на международно равнище в областта на защитата на околната среда за морските води.

Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета.

3.Докладите, предвидени в параграф 1, включват:

а)преразглеждане на напредъка в изпълнението на настоящата директива;

б)преразглеждане на състоянието на морската среда в Общността, изготвено съгласувано с Европейската агенция по околната среда и със съответните регионални морски и риболовни организации и конвенции;

в)анализ на морските стратегии заедно с предложения за тяхното подобряване;

г)обобщение на информацията, получена от държавите-членки съгласно членове 12 и 16, и на оценките, направени от Комисията съгласно член 16, във връзка с информацията, получена от държавите-членки съгласно член 15;

д)обобщение на предприетите мерки по всеки един от докладите, изпратени от държавите-членки на Комисията, съгласно член 18;

е)обобщение на отговорите на забележките, отправени от Европейския парламент и от Съвета, по предходни морски стратегии;

ж)обобщение на приноса на други свързани с въпроса общностни политики за постигане на целите на настоящата директива.

Член 21

Доклад за постигнатия напредък по отношение на защитените територии

Въз основа на информацията, предоставена до 2013 г. от държавите-членки, до 2014 г. Комисията докладва за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии по отношение на съществуващите задължения, произтичащи от приложимото законодателство на Общността и международните ангажименти на Общността и държавите-членки.

Докладът се представя на Европейския парламент и на Съвета.

Член 22

Финансиране от страна на Общността

1.Предвид приоритетното значение на установяването на морски стратегии, прилагането на настоящата директива се финансира чрез финансовите инструменти на Общността в съответствие с приложимите правила и условия.

2.Програмите, изготвени от държавите-членки, се финансират съвместно от ЕС в съответствие със съществуващите финансови инструменти.

Член 23

Преразглеждане на настоящата директива

Комисията преразглежда настоящата директива до 15 юли 2023 г. и, ако това се налага, предлага необходимите изменения.

Член 24

Технически адаптации

1.Приложения III, IV и V могат да се изменят в светлината на научния и техническия прогрес, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 25, параграф 3, като се вземат предвид сроковете за преразглеждане и актуализация на морските стратегии, установени в член 17, параграф 2.

2.В съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 25, параграф 2:

а)могат да бъдат приети методологични стандарти за прилагането на приложения I, III, IV и V;

б)могат да бъдат въведени технически формати за нуждите на преноса и обработката на информацията, включително статистически и картографски данни.

Член 25

Регулаторен комитет

1.Комисията се подпомага от комитет.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на член 5a, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 26

Транспониране

1.Държавите-членки въвеждат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 15 юли 2010 г. Те незабавно съобщават на Комисията текстовете на тези разпоредби.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки.

2.Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.Държавите-членки без морски води въвеждат само онези мерки, които са необходими, за да се гарантира изпълнение на изискванията по членове 6 и 7.

Когато в националното законодателство вече съществуват такива мерки, съответните държави-членки представят на Комисията текстовете на тези мерки.

Член 27

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.