Член 14
Изключения
1.Държава-членка може да определи случаи в своите морски води, в които, поради някоя от причините, изброени в букви от а) до г), екологичните цели или доброто състояние на околната среда не могат да бъдат постигнати във всички аспекти чрез мерките, предприети от тази държава-членка, или поради причини, посочени в буква д), не могат да бъдат постигнати в рамките на съответния график:
а)действие или бездействие, за което съответната държава-членка не носи отговорност;
б)естествени причини;
в)непреодолима сила;
г)промени или изменения във физическите характеристики на морските води, предизвикани от действия, предприети поради причини от висш обществен интерес, които превишават по значимост отрицателното въздействие върху околната среда, в това число трансгранични въздействия;
д)природните условия не позволяват своевременно подобряване на състоянието на съответните морски води.
Съответната държава-членка описва такива случаи в своята програма от мерки и предоставя на Комисията аргументи в подкрепа на своята позиция. При определяне на такива случаи държавата-членка отчита последиците за държавите-членки в съответния морски регион или подрегион.
Съответната държава-членка обаче предприема подходящи ad hoc мерки с цел да продължи дейностите за постигане на екологичните цели, да избегне по-нататъшното влошаване на състоянието на засегнатите морски води поради причините, изброени в буква б), в) или г), и да смекчи отрицателното въздействие на равнището на съответния морски регион или подрегион или в морските води на други държави-членки.
2.В случаите, които попадат в обхвата на буква г) от параграф 1, държавите-членки гарантират, че промените и измененията не препятстват трайно и не излагат на риск постигането на добро състояние на околната среда на равнището на съответния морски регион или подрегион или в морските води на други държави-членки.
3.Мерките ad hoc, посочени в параграф 1, трета алинея, се интегрират, доколкото е практически възможно, в програмите от мерки.
4.Държавите-членки разработват и прилагат всички елементи на морските стратегии, посочени в член 5, параграф 2, като при това от тях не се изисква, освен по отношение на първоначалната оценка, посочена в член 8, да предприемат конкретни стъпки, ако не съществува сериозен риск за морската среда или ако разходите биха били непропорционално големи, като се отчитат рисковете за морската среда, както и при условие че не се наблюдава последващо влошаване.
Ако по някоя от тези причини дадена държава-членка не предприеме мерки, тя представя на Комисията необходимите обяснения, за да обоснове това свое решение, като същевременно избягва да подлага на траен риск постигането на добро състояние на околната среда.