Член 3

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.„морски води“ означава: а)водите, морското дъно и геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия, по която се измерва протежението на териториалните води, до най-крайната зона, в която дадена държава-членка има и/или упражнява права на юрисдикция в съответствие с UNCLOS, с изключение на водите, съседни на страните и териториите, посочени в приложение II към Договора, и френските отвъдморски департаменти и територии; и б)крайбрежните води, както са определени в Директива 2000/60/ЕО, тяхното морско дъно и геоложка основа, доколкото определени аспекти от състоянието на морската околна среда вече не са разгледани в посочената директива или в други законодателни актове на Общността;

2.„морски регион“ означава регион от морето съгласно определението от член 4. Морските региони и техните подрегиони се определят с цел да се улесни прилагането на настоящата директива и се определят, като се отчитат хидроложките, океанографските и биогеографските характеристики;

3.„морска стратегия“ означава стратегията, която да бъде разработена и прилагана по отношение на всеки морски регион или подрегион, както е посочено в член 5;

4.„състояние на околната среда“ означава общото състояние на околната среда в морските води, като се отчитат структурата, функциите и процесите в съставляващите я морски екосистеми, заедно с естествените физиографски, географски, биологични, геоложки и климатични фактори, както и физическите, акустичните и химическите условия, включително и условията, произтичащи от човешки дейности във или извън съответната зона;

5.„добро състояние на околната среда“ означава състояние на околната среда в морски води, когато те осигуряват екологично разнообразни и динамични океани и морета, които са чисти, здравословни и продуктивни в рамките на присъщите за тях условия и при които използването на морската среда е на устойчиво ниво, като по този начин се запазва потенциалът за използване и за дейности от сегашните и бъдещите поколения, т.е.: а)структурата, функциите и процесите в съставните морски екосистеми, заедно със съответните физиографски, географски, геоложки и климатични фактори позволяват на екосистемите да функционират пълноценно и да поддържат своето равновесие спрямо причинените от човека промени в околната среда. Морските видове и местообитания са защитени, предотвратено е намаляването на биологичното разнообразие вследствие на човешки дейности, а разнообразните биологични компоненти функционират в равновесие; б)хидроморфологичните, физичните и химичните свойства на екосистемите, включително тези, произтичащи от човешки дейности в съответната зона, поддържат екосистемите във вида, описан по-горе. Веществата и енергията, включително шумът, въведени в морската среда от човека, не причиняват ефекти на замърсяване. Доброто състояние на околната среда се определя на равнището на морския регион или подрегион, посочени в член 4, въз основа на качествените дескриптори, посочени в приложение I. С цел достигане добро състояние на околната среда се използва адаптивно управление въз основа на базиран на екосистемите подход;

6.„критерии“ означава ясно определени технически характеристики, които са тясно свързани с качествените дескриптори;

7.„екологична цел“ означава качествено или количествено описание на желаното състояние на различните компоненти на морските води за всеки морски регион или подрегион, както и натиска и въздействията върху тях. Екологичните цели се дефинират съгласно член 10;

8.„замърсяване“ означава пряко или непряко въвеждане в морската среда, като резултат от човешки дейности, на вещества или енергия, в това число предизвикан от човека морски подводен шум, което причинява или може да причини вредни последствия, като увреждане на живите ресурси и морските екосистеми, включително загуба на биологично разнообразие, опасност за здравето на човека, пречки за извършване на морски дейности, в това число риболов, туризъм и отдих, както и други законосъобразни начини за използване на морето, влошаване на качествата на морската вода и ограничаване на свързаните с това възможности за отдих, или общо казано, влошаване на възможностите за устойчиво използване на морските продукти и услуги;

9.„регионално сътрудничество“ означава сътрудничество и координиране на дейностите на държавите-членки, а когато това е възможно — и на трети държави, които са част от същия морски регион или подрегион, с цел развитие и прилагане на морски стратегии;

10.„регионална морска конвенция“ означава всяка една от международните конвенции или споразумения заедно с техните управляващи органи, създадени с цел опазване на морската среда в морските региони, както е посочено в член 4, като например Конвенцията за защита на морската среда в зоната на Балтийско море, Конвенцията за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан и Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване.