Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А. с адрес – З. [ място] срещу решение № 229 от 05.12.2014 г., постановено по адм. дело № 93/2014 г. на Административен съд – С. З.

В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон.

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд – С. З е бил сезран с искова молба от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в релевантния период в затвора в [населено място], насочена срещу ГД „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на затвора в [населено място], изразяващи се в неправомерно използване на физическа сила и помощни средства...