Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от адвокат А. С. и адвокат С. С. – пълномощници на [фирма], [населено място], срещу решение № 789 от 29.09.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (К.), постановено по преписка № К.-483 от 18.08.2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решението на възложителя за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, а искането му за възлагане на направените разноски е оставено без уважение.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея касаторът моли, да се отмени решението на К. и това на възложителя, а процедурата да се върне от последното законосъобразно действие. Претендира присъждане на направените разноски пред административния орган и пред съда, по представения списък и доказателствата към него. К. не взема становище.

О. [], чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Л., взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на К.. По съображенията изложени в представените писмени бележки моли, касационната жалба да не се уважава и претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че К. е установила фактите по спора и е направила верни правни изводи, относно законосъобразността на решението на възложителя. Прокурорът счита, че при издаване на решение по чл. 39, ал. 2, т. 2 ЗОП възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, за което дължи излагането на мотиви, защо е възприел единият от двата варианта, предоставени му от законодателя. Същевременно счита, че възложителят е изложил аргументирани мотиви при постановяване на решението си, с което не е нарушил принципите на ЗОП, посочени в чл. 2. Прокурорът заключава, че К. не е...