Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В. от [населено място] срещу решение № 4751 от 09.07.2014 г., постановено по адм. дело № 8022/2013 г. на Административен съд – София-град /АССГ/.

В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът - Столична община, чрез юрисконсулт К. К. оспорва жалбата и искат от съда да остави в сила решението на АССГ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение,

след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението е валидно и допустимо и е постановено е в съответствие с материалния закон.

Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Пред АССГ В. И. В. е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Столична община, с искане да му бъде присъдено обезщетение в размер на 26 000 лева, които представляват имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт – Протокол на Държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строеж „Жилищна сграда с ателиета, помещения за абонатни станции, външни ВиК връзки и кабели”. Ищецът претендира вредите от този акт, който е довел до приемането на строеж, който е некачествен,...