Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Митница – Р. чрез процесуалния си представител юриск. Г. Б. срещу решение № 30/11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 193/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място], с което е отменено решение № 32-38739/29.04.2014 г. на началника на същата митница за отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) на [фирма] – [населено място], [община] за получавания от дружеството енергиен продукт природен газ с код по КН 2711 21 00 в обект – обогатителна фабрика В. с цел използване на енергийния продукт за производство на каолин и кварцов пясък. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е разгледал приложените по делото доказателства едностранчиво, не е съобразил основните аргументи на началника на Митница – Р., неправилно е анализирал и разпоредбите на европейското и българското законодателство във връзка с легалния термин „минералогични процеси” и тези пропуски били довели до неправилното решение на административния съд. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издадения административен акт като правилен и законосъобразен.

Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Д. Й. я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор и представените в съдебно заседание писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

С решение № 32-38739/29.04.2014 г. началникът на Митница – Р. е отказал издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) на [фирма] – [населено място], [община] за получавания от дружеството енергиен продукт природен газ с код по КН 2711 21 00 в обект – обогатителна фабрика В. с цел използване на енергийния продукт за производство на каолин и кварцов пясък. Административният орган е приел, че дружеството е посочило в искането си търговското наименование и код по КН на произвежданите стоки, за които ще се използва енергийният продукт природен газ: - каолин с код по КН 2507 00 20; - кварцов пясък с код по КН 2505 10 00; - шамот и калциниран каолин с код по КН 2507 00 80. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е прието, че съгласно чл. 4, т. 33 ЗАДС „минералогични процеси” са тези, класифицирани в Приложение NACE Rev.1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, подраздел ГИ 26 „Производство на продукти от други нерудни минерали” от Регламент (Е.) № 3037/90 на Съвета относно статистическата класификация на икономическите дейности в ЕО.Аистративният орган се е позовал и на Регламент (ЕО) № 1893/2006 г. на Европейския парламенти Съвета за установяване на статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev.1.1, с който е изменен Регламент (Е.) № 3037/90. Според административният орган от направения анализ и извършената проверка е установено, че дружеството изпълнява условията на чл. 4, т. 33 ЗАДС и следва да му бъде издадено УОАКП за получаване на енергийния продукт природен газ по код КН 2711 21 00 при производство на калциниран каолин и шамот на основание чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС, но със същото е отказано да се издаде такова удостоверение за получаване на енергиен продукт природен газ с цел на използване на енергийния продукт каолин и кварцов пясък.

За да отмени оспорения пред него административен акт относно отказа, цитиран по-горе, първоинстанционният съд се е позовал на изслушаната от него съдебно-техническа експертиза, която е установила, че производствените процеси по производство на обогатен каолин и кварцов пясък, извършвани в обогатителната фабрика в [населено място], собственост на [фирма] представляват дейности и процеси по производство на неметални минерални продукти, обособени в съответните технологии. Според тази експертиза произведените продукти като резултат от тези дейности представляват неметални минерални продукти с нови свойства, качествено различни от влаганата в производствения процес суровина. Вещото лице е категорично, че в обогатителната фабрика в [населено място] от природната суровина са произведени нови продукти, различни по качествени показатели от самата суровина, както и че дейностите на дружеството по производство на неметални продукти са обособени технологично, производствено и териториално като самостоятелни дейности от дейността по добив на нерудни минерални изкопаеми (добив на кварц-каолинови пясъци). Съдът е кредитирал тази експертиза, както и констатираното от вещото лице проф. Нишков, че енергийният продукт природен газ във фабриката в [населено място] не се използва като гориво за отопление, а при реализиране на високотемпературни технологични процеси – последен стадий на процеса обезводняване – термично сушене, изпичане на калциниран каолин и изпичане на шамот. Въз основа на тази експертиза първоинстанционният съд е приел, че използваният енергиен продукт природен газ в процесния случай е използван в минералогичен процес съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС. Съдът се е позовал на Регламент № 3037/90, изменен с Регламент № 1893/2006 г., като последният е въвел ревизирана статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev.2 и която съдържа код 23.999, който съответства на код 26.82 от раздел DI 26 „Производство на други неметални минерални продукти”. В този смисъл съдът е приел, че митническият орган се е позовал на национални статистически класификации и кореспондиращите таблици към тях, но според съда те не следва да се прилагат при изясняване на съдържанието на „минералогични процеси”, предвид, че това понятие има строго определена легална дефиниция. Затова съдът е счел, че митническият орган е направил констатациите в решението си въз основа на ирелевантни национални статистически класификации и не е изследвал пряко дали извършваните в дружеството процеси представляват минералогични по смисъла на код 26.82 от раздел DI „Производство на други продукти от нерудни материали”, е постановил решение в нарушение на чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС във връзка с чл. 4, т. 33 ЗАДС. Обжалваното решение е правилно постановено.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 33 ЗАДС „Минералогични процеси" са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГИ 26 "производство на продукти от други нерудни минерали" от Регламент (Е.) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност.

Законосъобразни са изводите на съда, че неправилно митническият орган се е позовал на Класификация на икономическите дейности (К.-2008), като е приел, че националните статистически класификации са неприложими при наличие на Регламент № 3037/90, изменен с Регламент № 1893/2006 г., последният въвел ревизирана статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev.2 и която съдържа код 23.999, който съответства на код 26.82 от раздел DI 26 „Производство на други неметални минерални продукти”, разпоредбите на който са пряко приложими.

Правилно съдът е кредитирал съдебно-техническата експертиза, която категорично е приела, че понятието суровина каолин не съществува, а в каолиновите пясъци се добиват различни минерални продукти с различни свойства и показатели от тези на суровината. Експертът проф. Нишков изрично е посочил в заключението си, че процесният природен газ не е използван като гориво за отопление, а при високотемпературните технологични процеси във фабриката в [населено място], собственост на [фирма] – термично сушене при 105 градуса, изпичане на калциниран каолин и изпичане на шамот. Експертизата не е била оспорена от процесуалния представител на митницата, участваща като ответник пред първоинстанционния съд, поради което неоснователно твърди в касационната жалба, че природният газ, използван от [фирма] в процеса по обогатяване на каолин не представлява енергиен продукт, използван в минералогичните процеси съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС и затова потреблението му не следвало да се освобождава от начисляване на акциз. В този смисъл правилно в писмения отговор на [фирма] по повод на касационната жалба се сочи съдебна практика на ВАС в смисъла, в който е постановено и обжалваното решение на първоинстанционния съд – решения по дела № 11463/2008 г.№ 1461/2009 г. и № 10903/2009 г. на ВАС, І отделение.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на [фирма], на тази страна в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 1 408, 20 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/11.12.2014 г., постановено по адм. дело № 193/2014 г. по описа на Административен съд – [населено място].

ОСЪЖДА Митница – Р. да заплати на [фирма] – [населено място], [община] направените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1 408,20 лв. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: