№ 3703
София, 16.07.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4150/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 20158453/16.07.2021 г. по гр. д. № 66592/2016 г. Софийският районен съд е:
- признал за установено по отношение на Г. И. М., Б. В. Г. - лично и в качеството й на наследник на В. В. Г., И. Л. Ч., „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, М. Ц. Г. - лично и в качеството й на наследник на В. В. Г., че ищецът Г. И. М. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот: западно таванско помещение с площ 45 кв. м., разделено по билото на покрива от източното таванско помещение на двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. К., [улица];
- отхвърлил предявения от Г. И. М. иск по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека между Б. В. Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, обективиран в нотариален акт № 180, том 02, рег. № 4130, дело № 365 от 2008 г., по отношение на частта в него, в която западното таванско помещение с площ 45 кв. м. е предмет на обезпечението в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отпуснат кредит.
С решение № 20051326/02.08.2022 г., постановено по същото дело, е оставено без уважение искането на ищеца Г. И. М. за допълване на решение № 20158453 от 16.07.2021 г. с посочване в диспозитива на началната и крайната дата на давностното владение и добавяне на текста: „вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД“ с правното основание на втория иск.
Въззивни жалби срещу основното решение са подадени от ищеца и от ответниците И. Л. Ч. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД; ищецът е подал въззивна жалба и срещу решението по чл. 250 ГПК.
Въззивният съд е посочил, че с оглед неприсъединяването на ответницата Б. В. Г. към въззивните жалби на съответниците й, предмет на въззивна проверка е основното първоинстанционно решение в частите, с които са уважени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС срещу ответниците „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с правоприемник „Обединена българска банка“ АД) и И. Л. Ч., както и в частта, с която предявеният срещу Б. В. Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (с правоприемник „Обединена българска банка“ АД) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен; предмет на проверка е и постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение. Съдът е посочил, че в необжалваната част решение № 20158453/16.07.2021 г. по гр. д. № 66592/2016 г. на Софийския районен съд е влязло в сила.
С решение № 3776/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 3388/2023 г. Софийският градски съд, след частична отмяна на основното първоинстанционно решение, е отхвърлил иска за собственост на спорното западно таванско помещение като придобито по давностно владение от наследодателката на ищеца В. В. Б. в периода 16.04.1965 г. - 16.04.1975 г. и владяно до смъртта й на 16.06.2015 г., като през 1998 г. било преустроено в жилище заедно с източното таванско помещение и владението на същото продължило от ищеца след смъртта на наследодателката му и до завеждане на исковата молба на 22.11.2016 г.; решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. М. срещу Б. В. Г. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, заличен като търговец в хода на въззивното производство и на негово място по реда на чл. 227 ГПК е конституиран правоприемникът му „Обединена българска банка“ АД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен като противоречащ на закона (чл. 167, ал. 3 ЗЗД) на договора за учредяване на договорна ипотека; потвърдено е и решението, постановено по реда на чл. 250 ГПК.
По делото е установено, че на 16.04.1965 г. по гр. д. № 1007/1965 г. е постигната и одобрена съдебна спогодба, с която в дял на В. В. М. е поставен целият втори етаж от двуетажната жилищна къща, построен на около 91 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и клозет-баня, с избено помещение на около 12 кв. м. в западната част, и източната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, а в дял на В. В. Г. е поставен целият първи етаж от къщата, построен на около 91 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и клозет-баня, с избено помещение на около 12 кв. м. в източната част, и западната част от тавана на около 45 кв. м., разделена по билото на покрива, заедно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място.
В. В. е починала на 16.06.2015 г. и е оставила за наследник по закон ищеца Г. И. М..
С н. а. № 22/10.03.2006 г. В. Г. е дарил на дъщеря си Б. Г. собствената си 1/2 ид. ч. от дворното място, а заедно със съпругата си М. Г. дарили на дъщеря си придобития по време на брака си самостоятелен обект в сграда - жилище, заемащо целия първи етаж, заедно с избено помещение в източната част на около 20 кв. м. и западната част на тавана на около 45 кв. м., и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата.
С н. а. № 180/19.06.2008 г. Б. Г. учредила в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ипотека върху дарения й имот, вкл. върху западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, за обезпечаване вземанията на банката към В. Б. Г..
На 22.05.2014 г. по изп. д. № 20137810400907 е извършен опис на ипотекирания в полза на банката имот, вкл. на тавана, като са направени и фотоснимки. В протокола за оглед е посочено, че имотът е отворен от Б. Г.. След огледа е изготвена оценка от вещо лице, което е констатирало е, таванският етаж на сградата е преустроен в жилищна площ чрез допълнително изправяне на покрива, като към момента на огледа таванът - коридор, две стаи (дневна и стая), тераса, се ползва като жилищна площ.
С постановление от 09.10.2015 г. по изпълнителното дело, влязло в сила на 13.06.2016 г., ипотекираният имот, ведно със западната част от тавана, е възложен на ответника И. Ч..
Въвод на купувача във владение на имота не е извършен, тъй като е представена обезпечителна заповед, съгласно която е допуснато обезпечение на предявени от В. Г. и М. Г. срещу Б. Г. и И. Ч. искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ГПК чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
С влязло в сила на 04.12.2018 г. решение по гр. д. № 10893/2016 г. на Софийския градски съд са отхвърлени искове, предявени на 07.09.2016 г. от В. Г. и М. Г. срещу Б. Г. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за дарение от 10.03.2006 г. поради липса на съгласие, и искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД - срещу Б. Г. и И. Ч., за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение в периода 16.04.1965 г. - 07.09.2016 г. на имота, представляващ първи етаж от жилищната сграда, вкл. на западната част от тавана със застроена площ от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива. В исковата молба са изложени твърдения, че Б. Г. обитавала третия етаж от къщата, който представлявал преустроеното таванско помещение. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.
Като обсъдил заключенията на техническите експертизи - основна, повторна и тричленна, и кредитирал заключението на последната като изготвено от компетентни вещи лица - архитекти, и обосновано, както и показанията на св. Г. К. - братовчед на ищеца и на ответницата Г., които, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, не кредитирал като недостоверни, вътрешно противоречиви, дадени в услуга на ищеца и неподкрепени от други доказателства по делото, въззивният съд е приел, че подпокривното пространство е било обща част по предназначение. Приел е, че ищецът, при възложена му доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, не е доказал пълно и главно до извършеното преустройство на таванския етаж в жилище да са съществували обособени тавански помещения. Такъв извод не може да се направи от протокола за делба от 1965 г. - в него, за разлика от описанието на двете избени помещения, които са индивидуализирани с площ и граници, спорният обект е описан като западна част на тавана от около 45 кв. м., разделен по билото на покрива, без да са посочени граници. И по архитектурен проект не е било предвидено обособяването на две отделни тавански помещения съгласно заключението на тричленната експертиза. Сам по себе си фактът, че още при изграждането на двуетажната сграда покривът е изграден в отклонение от архитектурния проект от 1958 г. - двускатен вместо четирискатен, не може да обоснове извод, че между двете части на тавана е била изградена разделяща стена, която да обособи отделни тавански помещения. Заключението на повторната експертиза, според която по архитектурен проект били предвидени две тавански помещения, съдът не е кредитирал като изготвено от вещо лице без необходимата за това компетентност - геодезист, и противоречащо на заключението на кредитираната тричленна експертиза. Показанията на свидетеля съдът също не е кредитирал по вече изложените съображения, а други доказателства, от които да се направи извод, че преди извършеното преустройство са съществували самостоятелни тавански помещения, не са ангажирани.
Въззивният съд е приел, че преустройството на таванския етаж в жилище е станало със съгласието и/или без противопоставянето на етажните собственици. Посочил е, че дори преустройството да е извършено през 1998 г., каквото е твърдението на ищеца, то е направено без строителни книжа и изграденото не отговаря на изискванията за жилище, доколкото не притежава складово помещение нито вътре, нито извън него. Заключението на първоначалната експертиза в тази част е прието за необосновано и не е кредитирано, не е кредитирано и заключението на повторната експертиза, вещото лице по която е посочило, че складово помещение към жилището на третия етаж било мазето, принадлежащо към жилището на втория етаж.
Ето защо въззивният съд е намерил, че спорната западна част от тавана не е изгубила характера си на обща част по предназначение и не е могла да бъде придобита по давност нито от наследодателката на ищеца, нито от ищеца след смъртта й през 2015 г. Отделно от това ищецът не е доказал пълно и главно нито кой от собствениците е извършил преустройството, нито че наследодателката му, а впоследствие той, са владели спорната част. Твърдението за осъществявано владение от В. Б. е опровергано от установеното по делото, че към 22.05.2014 г. спорната част се е намирала във фактическата власт на ответницата Б. Г., която е осигурила достъп за опис на имота, вкл. до тавана, като ищецът е заявил самостоятелни права върху таванския етаж едва при опита за извършване на въвод на купувача от публичната продан на 18.11.2016 г. По тези съображения въззивният съд е приел, че установителните искове за собственост са недоказани и като такива-неоснователни, и след частична отмяна на първоинстанционното решение ги е отхвърлил срещу ответниците И. Ч. и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. С оглед изхода на спора по тези искове съдът е приел, че на отхвърляне подлежи и обусловеният от тях иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД и е потвърдил в тази част основното първоинстанционно решение.
Въззивният съд е приел, че с основното решение първоинстанционният съдът се е произнесъл по всички предявени искове. Действително, диспозитивът на основното решение е непрецизен, но непосочването на правна квалификация на претенцията и/или непълно посочена такава в диспозитива на същото, както и непосочването на периода, в който ищецът е придобил правото на собственост по давност (по отношение на ответницата Б. Г., доколкото по установителните искове срещу другите ответници въззивният съд е достигнал до други правни изводи), не могат да обусловят извод за непълно съдебно решение. При посочена в мотивите на основното решение правна квалификация на исковете, непосочването й в диспозитива би могло да бъде отстранено по реда на чл. 247 ГПК, но не и по реда за допълване на решението, щом с последното съдът се е произнесъл по всички претенции. Поради това атакуваното допълнително решение е потвърдено.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подал ищецът, който иска същото да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответника И. Л. Ч. е подаден писмен отговор със становище за неоснователност на касационната жалба.
Писмен отговор е подаден и от ответника „Обединена българска банка“ АД със становище да не се допуска касационно обжалване.
Ответницата Б. В. Г. не е подала отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационния контрол и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:
1. Таванското помещение, което не е подпокривно пространство, притежава ли статута на обща част по смисъла на чл. 37 и сл. ЗС - твърди се противоречие с ТР № 81/30.09.1972 г. по гр. д. № 75/1972 г. на ОСГК на ВКС.
2. Обща част ли е таванско помещение/я, които не обслужват единството на сградата или не са общи части и могат да се придобиват на оригинерно основание - касаторът се позовава на същата съдебна практика, която е посочил по първия поставен въпрос.
3. Налице ли е придобиване по давност на самостоятелно обособено таванско помещение, ползвано самостоятелно повече от 10 години като жилище, или владяно и ползвано като самостоятелно обособено помещение - според касатора въззивното решение противоречи на решение № 302/12.07.2019 г. по в. гр. д. № 168/2019 г. на Плевенския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 161/14.04.2020 г. по гр. д. № 4057/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
4. Оборена ли е презумпцията за владение на имота по смисъла на чл. 69 ЗС, след като другата страна не е ангажирала за това оборващи доказателства - твърди се противоречие с решение № 397/24.06.2024 г. по гр. д. № 1369/2023 г. на ВКС, І-во г. о.
5. Длъжен ли е въззивният съд да приложи императивното правило на презумпция по чл. 69 ЗС, след като няма никакви доказателства по делото, които да я оборват - освен че въззивното решение било очевидно неправилно по поставения въпрос, същият бил разрешен и в противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
6. Следва ли въззивният съд да разгледа и се произнесе с мотиви по всички оспорвания, направени във въззивната жалба - въззивното решение противоречи според касатора на решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, ІV-то г. о., тъй като оплакването по т. 3 от въззивната жалба, че решението на първоинстанционния съд е постановено по правна квалификация, различна от възприетата в доклада по делото, е напълно изолирано от въззивния съд и не е разгледано в решението му.
С оглед мотивите към въззивното решение настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения първи правен въпрос с цел проверка за съответствието на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК на ВС (цитатът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК неправилно е посочен като такъв от решение № 81/30.09.1972 г. по гр. д. № 75/72 г. на ОСГК на ВС). По останалите въпроси съдът ще вземе становище при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3776/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 3388/2023 г. на Софийския градски съд.
Указва на касатора Г. И. М. да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 390 (триста и деветдесет лв.) лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: