ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2285

гр. София, 16.07.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 947 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Столична община срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „МТК Гроуп“ ООД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. С последното са частично уважени предявените искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неплатена част от възнаграждение за м. юли 2018 г., заедно с лихва за забава и законната лихва, на основание сключения между страните договор от 02.12.2016 г. за извършване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на Столична община. Въззивното решение е обжалвано по отношение на уважената част от исковете.

По спорните въпроси във връзка с уважените части на исковете съдът е приел, че страните са предвидили в договора възможност за увеличение на размера на възнаграждението с оглед увеличението на цените на гориво-смазочните материали, каквото увеличение е налице според приетото в първоинстанционното производство експертно заключение. По отношение на размера на увеличение на възнаграждението е приел, че е приложим минималният предвиден в договора размер от 2,5 % предвид липсата на постигнато споразумение на страните за определяне на друг размер в рамките на предвидената в договора процедура за това, като, тълкувайки договора, е обосновал извод, че изменението в този минимален размер настъпва автоматично, без да е необходимо споразумение на страните. Намерил е за неоснователен и довода на жалбоподателя, че изменението на цената е изключено с оглед вече извършеното такова изменение поради общата инфлация, като след тълкуване на клаузите на договора е приел, че двете групи обстоятелства (увеличение на цените на ГСМ, респ. общата инфлация) са предвидени като самостоятелни, независими едно от друго основания за изменение на възнаграждението. Отхвърлил е като неоснователни и останалите възражения по въззивната жалба на ответника.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от жалбоподателя доводи не съответстват на съдържанието на обсъжданото основание за достъп до касация, доколкото се поддържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, при които обаче достъпът до касация е в зависимост от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

1) Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл, какъвто не съответства на волята на страните?

2) При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии съдът следва да изясни същия, прилагайки нормата на чл. 20 от ЗЗД?

3) Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора, след като не е направена всеобхватна преценка на предвидените условия и предпоставки за допустимо изменение на основен елемент от договора – цената?

4) Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза или трябва да провери дали се е осъществила само тази предпоставка, на която се е позовал ищецът, въпреки че тя е само част от пълната уговорка?

5) Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция, ако се е позовал само на част от предвидените в договорната клауза условия, без да е установил наличието на останалите предвидени предпоставки?

6) Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза без да отдаде

7) Следва ли да съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да отправи валидно предложение за преговори, когато в предложението липсва конкретен период, за който се претендира увеличение цената на договора, нито същото съдържа необходимата информация за процентното изменение на цената на гориво-смазочните материали, според данните на НСИ, в потвърждение, че са се осъществили предвидените в договора предпоставки?

8) Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

9) Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3, чл. 9 и чл. 10 от ГПК?

По първите три въпроса не е налице специалната предпоставка за допускане на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. По приложението на чл. 20 ЗЗД е установена последователна практика на ВКС, според която при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора при спазване на предвидените в чл. 20 от ЗЗД критерии – да се търси действителната воля на страните, отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга, в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, като съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля, без да подменя нейното съдържание. В конкретния случай въззивният съд е тълкувал относимите към изменението на цената клаузи в съответствие с така установените критерии, поради което не се е отклонил от релевантната практика на ВКС. Изложените в тази насока доводи се свеждат до несъгласие на жалбоподателя с резултата на тълкуването, поради което представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не се обхващат от предмета на настоящата фаза на касационното производство.

Въпросите от четвърти до седми не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са от правно естество и да са обусловили правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка същите са от фактическо естество, изисквайки преценка на доказателствата по делото и установяване на съответните факти и относимостта им към спорните клаузи.

Не отговарят на общото изискване и осмият и деветият въпроси. Значението на първия се обосновава с липсата на мотиви относно нищожност на уговорката по чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, основано на липсата на статистически данни от НСИ, които да могат да послужат за обосновка за изменение на цените на ГСМ и на противоречие с разпоредби на Закона за енергетиката, според които цената на природния газ се определя с решения на КЕВР, релевантни за измененията на цената по процесния договор вместо обобщените статистически данни на НСИ. По втория, относим с дадената формулировка към всяко въззивно производство, извън възпроизвеждането на текста на т. 19 от ТР № 1/2001 на ВКС-ОСГК и цитат от решението по гр. д. № 1060/2014 г. на I г. о. не са изложени каквито и да било доводи за обосноваване на значението му за конкретното дело с посочване на конкретните факти и доказателства, по които въззивният съд не е извършил собствена преценка.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и писмени доказателства жалбоподателят следва да заплати на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 4500 лв.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 7/08.01.2024 г. по т. д. № 459/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

О. С. община, [населено място], [улица], да заплати на „МТК Гроуп“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 4500 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................