Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №592 от 20.09. 2013г по гр. дело № 713/2013г. на Русенски окръжен съд, с което в трудов спор и искове по чл. 344 ал.1 КТ като незаконно е отменено прекратяването на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ по инициатива на служителя, поради неспазване на изискването приемащата страна да уведоми другата страна в законния срок от получаването.

В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, по въпроса прекратено ли е законосъобразно трудовото правоотношение на основание чл. 325 ал.1 т.1 КТ в случаите, в които уведомяването относно приемане на предложението относно прекратяване на трудовото правоотношение е извършено устно в седмодневния срок поради отказ на служителя да получи заповедта, а в последствие и писмено, Според защитата с обжалваното решение са игнорирани част от събраните писмени доказателства - констативен протокол, който макар съставен след седмодневния срок, установява повторен отказ на служителя да получи заповедта за прекратяване на трудовия договор, напълно са игнорирани гласните доказателства – свидетелски показания на прекия ръководител, че служителят е бил уведомен за това, че предложението е прието устно в срок. Изтъква се противоречие с решение №521 от 2004г гр. д № 1898/2002г ІІІ г. о, реш. № 15 от 2007г по гр. д 1069 /2004г ІІІ г. о и реш. №4 от 2012г по гр. д № 278/2011г ІV г. о, последното практика по реда на чл. 290 ГПК, при гореизложената обосновка,

В отговор ответникът по жалбата изтъква, че с оглед фактическата обстановка по делото и приетото въз основа на нея обжалваното решение не противоречи на приложената практика. К. не е доказал нито с писмени, нито с гласни доказателства твърденията си за приемане на отправено предложение в седмодневния срок.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Поставеният правен въпрос за реализиране и доказване на възможността за „устно уведомяване”, че предложението по чл. 325 ал.1 т.1 КТ е прието, не е решаващ за изхода на делото при положение, че работодателят не е установил волеизявлението му за приемане на предложението в изискуемата писмена форма обективно да е осъществено в законния седмодневен срок, което именно обстоятелство е обусловило и решаващите изводи на съда, Цитираният от защитата констативен протокол е бил датиран и съставен след изтичане на седмодневния срок, той не може да удостовери отказ на служителя от получаване на съществуващ писмен документ нито към този момент ( тъй като по това време същият вече е бил в отпуск по болест) нито по - рано, т. е че отказът за получаването бил „повторен”. В документа липсва свидетелство и той не може да удостовери и момента на съставяне на самата заповедта преди датата, на която протоколът е съставен. В. съд не е игнорирал същия като писмено доказателство, а е преценил значението му. Не е игнорирал и задължението си да обсъди гласните доказателства, които са били противоречиви. Посочено е кои от тях съдът кредитира и защо. Предложението по молбата е било за прекратяване по взаимно съгласие, считано от посочената в нея датата, Възможността за работодателя да установи с всички доказателствени средства, включително със свидетели, че е спазил седмодневния срок при уведомяване на страната за писмено прието предложение относно прекратяване на трудовия договор, не му е била отказана в процеса, Съответните доказателства са събрани и обсъдени, оспорва се отрицателният фактически извод на съда въз основа на тях, При положение, че решаващият извод на съда е свързан със срока при самото обективиране на волеизявлението за приемане на предложението в изискуемата

писмена

форма, че отговорите на предложението, ръкописно положен текст в самата молба (писмена форма) не са били датирани, а издадената въз основа на тях заповед е с посочена задна дата и не е била връчена, въпросът за неформалното уведомяване на ищеца за наличието на прието предложение изобщо не може да бъде релевантно повдиган, Ето защо не е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по правен въпрос, В изложението липсва и обосновка в какво се изразява противоречието по същия

Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на

решение №592 от 20.09. 2013г по гр. дело № 713/2013г. на Русенски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.