О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2288

[населено място], 16.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№1358/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Лейди Шуус“ ЕООД срещу определение №1661/29.05.2025г. по т. д.№519/25г. на състав на Върховен касационен съд Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №306/22.11.2024г. по в. гр. д.№164/24г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение №2/12.02.2024 г. по т. д.№16/22г. на Разградски окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Лейди Шуус“ ЕООД искове срещу „Д.-Н“ ЕООД за присъждане на суми в общ размер 22 190,10лв., претендирани като частично неплатено възнаграждение по издадени фактури с №24/07.02.2020г., № 26/04.03.2020г., № 31/06.04.2020г. и №33/04.05.2020г., както и на лихви за забава върху сумите в общ размер 4 536,40 лв.

В частната жалба е наведено оплакване, че съставът на Върховен касационен съд неправилно е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК. Частният жалбоподател счита, че въззивното решение е недопустимо, а за неговата допустимост касационната инстанция следи служебно, поради което е следвало да приеме за разглеждане касационната жалба. И да обезсили обжалвания съдебен акт. Твърди, че недвусмислено в първата инстанция, като ищец по делото, е заявил, че са предявени два иска - за главница и лихва за забава, като главният иск произтича от стойност на доставки по четири фактури в рамките на едно правоотношение с ответника, а съдилищата са приели и са се произнесли именно по такова сезиране. Допълнително навежда като довод,...