Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр. София, 16.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2306 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№28980/11.07.2024г. по описа на Районен съд-Бургас от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], чрез юриск.Н.В. за отмяна на влязло в сила решение №336/11.04.2024г., постановено по гр. д. №34/2024г. по описа на ОС-Варна, с което е потвърдено решение №2145/20.10.2023г., постановено по гр. д. №3531/2023г. по описа на Районен съд - Бургас. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, че „З. Т. АД, [населено място] не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] сумата 19 884.89 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №213430, начислена за периода 28.04.2023г.-30.05.2023г., за която е издадена фактура №[ЕГН]/31.05.2023г.

Молителят твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК - поради наличие на ново писмено доказателство - свидетелство за проверка БП 10-16/25.04.2024г. на процесния водомер от Лаборатория за проверка „Арттест-Б“. Поддържа, че този новосъздаден документ е относим за установяване на твърдяното в процеса обстоятелство, което е било спорно по делото- дали процесният водомер е бил изправен към 30.05.2023г., респ. дали реалната консумация на вода в хотел „Фрегата“ през периода 28.04.2023г.-30.05.2023г. е в отчетения от измервателното средство размер от 4 196 куб. м. Твърди, че се потвърждават както експлоатационната, така и метрологичната годност на водомера, като излага и твърдения, че извършването на метрологична експертиза не е било осъществено в рамките на съдебното дирене, тъй като ищецът „З. Т. АД не е представил процесния водомер за проверка. Заявява, че свидетелството е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не му е било известно при решаване на делото и с което той не е могъл да се снабди своевременно по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Моли да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане. Претендира разноски.

Ответникът „З. Т. АД излага доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Излага подробни аргументи, че не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се представят нови писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които страната да не е могла да представи /тъй като не са й били известни или са й били известни, но не е могла да се снабди с тях/, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Твърди, че при добросъвестно поведение и положена дължима грижа от страна на „Водоснабдяване и канализация“ АД, [населено място] тези документи е могло да бъдат представени по реда на чл.147 ГПК в първата инстанция или пред въззивния съд по реда на чл.260, т.5 или чл.266, ал.2 ГПК. Оспорва представите документи като издадени от некомпетентен орган и антидатирани /с недостоверна дата/, а разменената кореспонденция – с твърдение, че част от писмата са приети като доказателства по делото, а други е могло да бъдат представи като доказателства по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:

Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

По основателността на молбата:

Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна, на обективна невъзможност да бъде разкрита истината по време на висящността на делото. В тази хипотеза решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.

В настоящия случай молителят е ответник по иск, предявен от „З. Т. АД за установяване, че не съществува вземане на ответника срещу ищеца за сумата 16 570.74 лева без ДДС /19 884.89 лева с ДДС/, представляваща цена на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен №213430, начислена за периода 28.04.2023г.-30.05.2023г., за която е издадена фактура №[ЕГН]/31.05.2023г. Основното твърдение на ищеца е, че водата за процесния обект /хотел „Фрегата“/ се е отчитала от водомер №68973899, чийто показания след проведена профилактика и пробно пускане на водата към 27.04.2023г. са били 64 куб. м., след което водоподаването към хотела е било спряно от двата главни крана поради неговото затваряне. На 30.05.2023г., при спрени кранове и неработещ хотел, представители на ответника са засекли водомера и са отчели показание 4 257 куб. м., т. е. разход 4 193 куб. м., който ищецът оспорва, като заявява, че не е ползвана вода, нито е имало установени течове. Твърди, че въпреки разменената кореспонденция, вкл. писма до ответното дружество за извършване на проверка на място на водомера, както и молба вх.№К 1850-1/05.06.2023г. за сваляне на водомера в присъствието на представители на ВиК-Бургас и предаването му за изследване в независима оценителна лаборатория, жалби и възражения, ответното дружество с писмо от 08.06.2023г. отговоря, че процесният водомер е нов и в метрологична годност.

Ответникът по иска „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] оспорва иска, като в отговора на исковата молба твърди, че няма доказателства за неизправност на процесното измервателно средство; че по сигнализация от уреда е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа на ищеца; че не може да бъде удовлетворено искането за предоставяне на водомера за изследване на указана от потребителя лаборатория; че като ВиК оператор са уведомили ищцовото дружество, че може водомерът да бъде свален и изпратен на акредитирана лаборатория, избрана от оператора. Ответникът прави доказателствени искания, включително за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение кога е поставен водомерът, бил ли е пломбиран по време на монтажа и в метрологична годност ли е бил за отчетния период; вида на уреда дава ли сигнал за наличие на теч и имало ли е такъв сигнал.

С определение от 07.09.2023г. на първоинстанционния съд искането е оставено без уважение, като е прието, че с оглед твърденията на страните и представените доказателства не е необходима такава експертиза. В първо открито съдебно заседание от страна на ответника е направено отново искане за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи уточнени в представена молба, които макар и по-подробно формулирани се свеждат до първоначално поставените, както и до въпроси, свързани с начина на отчитане и ценообразуване и спазването на изискванията на Наредба №4/2004г. Съдът оставя без уважение искането, тъй като част от поставените въпроси не са спорни, а по отношение на метрологичната годност на водомера има писмени доказателства.

С първоинстанционното решение искът е уважен, като е прието за установено, че не съществува процесното вземане, тъй като не е доказано потреблението на посоченото количество вода.

С въззивната жалба ответното дружество оспорва изводите на съда, като поддържа, че процесната фактура е издадена след отчитане на реалното потребление на вода с измервателен уред съгласно чл.32, ал.1 от Наредба №4/2004г., като не е доказано, че този уред е неизправен, тъй като не е изготвена метрологична експертиза. Сочи, че е допуснато процесуално нарушение, като не е уважено искането му за допускане на съдебно-техническа експертиза. Прави искане за допускане на съдебно-техническа експертиза със същите задачи, като формулираните в първоинстанционното производство. Окръжният съд допуска поисканата съдебно-техническа експертиза, която е изготвена и приета във въззивното производство.

Въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, като излага мотиви, че „по делото се доказа чрез показанията на водените и от двете страни свидетели, че през периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. хотел „Фрегата“ е бил затворен и не е работел, т. е. в него не би следвало да има потребление на вода, още по - малко в отчетеното количество от 4 196 куб. м. В тази връзка ищецът е оспорил пред „ВиК“ ЕАД изправността на водомера и незабавно е поискал, при това неколкократно, водомерът да бъде демонтиран от служители на „ВиК“ ЕАД и да бъде изпратен за проверка на неговата годност в лицензирана лаборатория, но въпреки това ответникът не е предприел никакви действия в тази насока, а по делото излага твърдения, че водомерът е изправен, основавайки се единствено на срока на метрологичната му годност. С оглед на това и при наведените от ищеца твърдения за неизправност на водомера, в тежест на ответника е било да докаже чрез пълно и главно доказване твърдения от него положителен факт, че измервателното средство е изправно, каквото доказване не е проведено по делото. Според съда при възникнал спор между страните относно метрологичните характеристики на водомера, какъвто е настоящият случай, самият факт, че водомерът е в срок на метрологична годност не е достатъчен, за да докаже твърдението на ответника за изправност на водомера. С оглед на това съдът счита, че по делото остана недоказано твърдението на ответника, че към 30.05.2023г. водомерът, отчитащ потреблението на вода в х-л „Фрегата“, е бил изправен и е отчитал точно преминалите през него количества вода“. Въззивният съд намира, че твърдението на ответника, че установеният разход на вода в процесния обект през периода 28.04.2023г. – 30.05.2023г. се дължи на теч в хотела, не е доказано. Акцентира, че доколкото ищецът твърди неизправност на измервателното средство и при условие, че не се доказва чрез пълно и главно доказване към 30.05.2023г. водомерът да е бил изправен, сигнализацията на самия водомер не може да се приема за достоверна, респективно не доказва по несъмнен начин наличие на теч във водопроводната мрежа на хотела след водопроводното отклонение.

Настоящият състав на ВКС счита, че обстоятелството, което молителят счита за релевантно за спора и което цели да установи с приложения към молбата нов документ, е изправността на процесния водомер към 30.05.2023г. Това обстоятелство не е ново, доколкото ищецът изрично го оспорва с исковата молба, а ответникът го навежда в отговора на исковата молба и го поддържа в течение на делото и пред двете инстанции. Недоказването на това обстоятелство обаче е резултат от процесуалното поведение на самия ответник, а не се дължи на независеща от него невъзможност за снабдяване с процесния документ, който безспорно е нов - съставен е след влизане на решението в сила. Всички поискани от ответното дружество доказателства са допуснати, като въззивният съд е счел за основателно оплакването на ответника за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, допуснал е поисканата съдебно-техническа експертиза, приел е заключението и го е обсъдил в решението. Решаващият съдебен състав е обсъдил и разменената между страните кореспонденция, като е приел, че в периода 02.06.2023г.-26.06.2023г. от страна на „З. Т. АД са правени неколкократни искания до „ВиК“ ЕАД, [населено място] за изпращане на технически лица за проверка на процесния водомер и смяната му с нов водомер, при изрично твърдение, че отчетените на 30.05.2023г. показания са нереални, тъй като в хотела няма потребление, нито течове, както и за уведомяване предварително за датата и часа, на които представител на „ВиК“ ЕАД ще посети хотела за демонтаж на водомера, като е изразено желание след свалянето му водомерът да бъде предаден за проверка и оценка на посочена от „З. Т. АД независима лицензирана лаборатория от публикувания списък от ДАМТН и чл. 24 от ЗИ. Съдът е приел, че с писмо от 06.06.2023г. „ВиК“ ЕАД уведомява ищцовото дружество, че на 18.10.2022г. водомерът е бил сменен с нов ултразвуков водомер, който е в метрологична годност, като въз основа на сигнализациите от този уред е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа и изрично е заявено, че няма да бъдат извършвани корекции по издадените фактури; че на подадената от „З. Т. АД жалба против фактура № [ЕГН]/31.05.2023г. и ново искане за отговор на молбите за демонтаж на водомера и проверка на същия от независима лицензирана лаборатория, ответникът отговаря, че след предварително уведомление от 1 ден служители на експлоатационен район Несебър ще извършат смяна на уреда (процесния водомер) в присъствие на служител на „З. Т. АД, след което уредът ще бъде изпратен в акредитирана лаборатория за издаване на официален документ, като при условие, че той е изправен, всички разходи по монтаж, демонтаж, транспорт и проверка ще се фактурират по клиентския номер на титуляра „З. Т. АД. Въззивният състав подчертава, че по делото липсват твърдения и доказателства след това ответното „ВиК“ ЕАД да е предприело действия за демонтиране на водомера и изпращането му за проверка.

С оглед гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че с демонтажа и предаването на процесния водомер за изследване след края на устните състезания във въззивното производство и искането за приемане като ново доказателство на свидетелство за проверка БП 10-16/25.04.2024г. на водомера от Лаборатория за проверка „Арттест-Б“, изготвено след постановяване и влизане в сила на въззивното решение, ответникът цели да заобиколи законовите последици от своето небрежно поведение при упражняване на процесуалните си права. Ответното дружество е имало възможността да демонтира водомера и да го предаде за изследване в акредитирана лаборатория съгласно действащото законодателство /Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Закона за измерванията/ и договора между страните, сключен при общи условия, както преди подаване на исковата молба, така и преди края на устните състезания, респективно да представи доказателство за твърдяната изправност на водомера в хода на производството.

Неоснователни са доводите на молителя, че въпреки положените усилия не е могъл да се снабди своевременно с новото писмено доказателство поради независещи от дружеството причини, обосновани с твърдения за изпратени в периода 20.06.2023г.-05.12.2023г. четири писма до „З. Т. АД с изразена готовност за демонтаж на процесния водомер и монтаж на нов уред и изпращане на демонтирания за проверка в акредитирана лаборатория - фирма „Арттест-Б“, както и в двукратното искане пред първата инстанция за назначаване на СТЕ. Представените писма не доказват конкретна дата, на която да е насрочена процедура по демонтаж на процесния водомер и отказ на ищцовото дружество да съдейства. Следва да се има предвид, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] в продължение на периода от 06.06.2023г.-08.12.2023г. отказва предаването на водомера на независима акредитирана лаборатория, посочена от потребителя, като едва след подадена от „З. Т. АД жалба до КЕВР и изрично писмо от БИМ, операторът заявява готовност за изпълнение на посочената от БИМ процедура по демонтаж и проверка на измервателния уред – отново без конкретна дата. Предвид изложеното, съдът счита, че не се установява твърдението за добросъвестно положени усилия от молителя за извършване на проверка на измервателния уред и отказ на ответната страна да съдейства. По отношение на искането на допускане на съдебно-техническа експертиза, следва да се отбележи, че същата е допусната от въззивния съд по задачите, посочени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], изготвено е заключение, което е прието и обсъдено във въззивното решение. Правилността и обосноваността на въззивното решение не са предмет на контрол в настоящото производство.

Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна.

С оглед изхода на делото на ответника по молбата следва да се присъди сумата 2 200 лева съдебни разноски, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на молителя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна, като счита, че същото е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и процесуалните действия на страните.

Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т. о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№28980/11.07.2024г. по описа на Районен съд-Бургас, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №2145/20.10.2023г., постановено по гр. д. №3531/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, потвърдено с решение №336/11.04.2024г., постановено по гр. д. №34/2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] да плати на „З. Т. АД, [населено място] сумата 2 200 лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: