Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. Х. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 4191 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез юрк. И. Т., против решение № 1302/01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2253/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което Агенцията е осъдена да заплати на "Архистудио" ЕООД обезщетение в размер на 1007,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 201908191330102/23.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, както и разноски в размер на 300 лева. Излагат се твърдения за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е уважил исковата претенция поради това, че е налице друг специален ред за присъждане на обезщетение, поради и което ЗОДОВ в конкретния случай е неприложим. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - "Архистудио" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Ц. Т., чрез адв. Т. Т., с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Архистудио" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Ц. Т., обезщетение в размер на общо 1007,50 лева за претърпени имуществени вреди от отменен по съдебен ред Отказ № 201908191330102/23.08.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията и са присъдени разноските в производството пред административния съд. АССГ приел за установено, че ищецът е извършил разход за заплащане на възнаграждение на адвокат и държавна такса по повод обжалване на отказ на агенцията и той представлява вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, като е приел, че отказът от вписване в търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър. Установено е и наличие на причинно-следствена връзка между причинената вреда и отменения административен акт.

Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Съдебният акт е постановен след обсъждане на относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е приложен законът.

Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ.

Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за търговския регистър, в сила от 01.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момента и се провеждаше пред окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган - Агенция по вписванията, която е администрация към министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1/ и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на 1 т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон.

В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията.

Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото.

Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното пранво, независимо дали са защитени от Конвенцията /В този смисъл Харис, ОБойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, С. Н. АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право.

В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Отделен въпрос е дали тя е съобразена с чл. ГПК.

Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право.

Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право.

Искът правилно е приет за доказан по своето основание и размер. Налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията - отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Заплащането на адвокатското възнаграждение и държавната такса са доказани, посредством представените документи - договор и разписка, които са били депозирани още по търговското дело, както и документ за заплатена държавна такса по гражданското дело.

Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК.

С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен на акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Софийски градски съд.

Освен това съдът намира, че се доказва и другата кумулативна предпоставка - причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен.

За пълнота следва да се посочи, че по т. 2 от Тълкувателно решение № 5/14.07.2022 г., постановено по тълкувателно дело 4/2020 г. – „Дължи ли се обезщетение за вреди по изплатените адвокатски възнаграждения и държавни такси в производствата пред административните съдилища за искове по чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията и представляват ли те пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ?“ е посочено, че съгласно 14 от ПЗР на ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС -ДВ бр.105 от 11.12.2020 г. – в сила от 15.12.2020г./ в чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ се създава нова ал 6 със следното съдържание :„В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК“, поради което необходимостта от тълкуване занапред по какъв ред следва да се претендират платените в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ разходи за адвокатски възнаграждения и държавни такси отпада. Посочено е още, че в ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г.) е приета нова ал. 6 на чл. 25, съгласно която "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", която нова алинея също урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение и съответно възможността тези разноски да бъдат претендирани по исков ред по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вече е изключена. Посоченият текст обаче показва, че с тълкувателното решение на ВАС е разяснено какво ще се случва занапред при претендиране на разноски от страна на страните в тези производства, но не е решен въпросът по отношение на заварените производства. За страните по тях остава възможността да претендират заплатените адвокатско възнаграждение и държавна такса именно по реда на чл. 1 ЗОДОВ, още повече, когато въпросът за разноските по дадено дело вече е бил разгледан от гражданския съд.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва касаторът да заплати на ответника и направените пред касационната инстанция разноски, които са поискани с молба от 08.11.2022 г. Същите са заявени в размер на 1000 лева, съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 31.03.2021 г., като сумата е заплатена в брой.

От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание по делото е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Възражението за прекомерност е основателно, поради което, и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя адвокатско възнаграждение в полза на "Архистудио" ЕООД в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1302/01.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2253/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на "Архистудио" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от управителя Ц. Т., съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв./триста лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА

Особено мнение на съдия Ж. П. О. мнение на съдията Ж. П.

По мое мнение решение № 1302/1.03.2021 г. по адм. дело № 2253/2020 г. по описа на Административния съд-град София е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Длъжностните лица по регистрацията при Агенцията по вписванията не са административни органи или длъжностни лица по смисъла на Закона за администрацията, поради което исковете за вреди от тяхната дейност се разглеждат от гражданските съдилища. Извършваната от тях дейност, при изпълнението на която се извършва вписване в търговския регистър или регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на предвидени за оповестяване обстоятелства, не е административна. Съгласно чл. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНСЦ в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването, а обявяването на подлежащите на обявяване актове дава публичност на обявения акт. Вписването, заличаването и обявяването на обстоятелства и актове се извършва в хода на регистърно производство, охранително по своя характер, от длъжностни лица по регистрацията. Длъжностните лица по регистрацията не са част от администрацията на изпълнителната власт, чиято функция е да подпомага органите на изпълнителната власт при осъществяване на правомощията й. Длъжностните лица по регистрацията като част от състава на Агенцията по вписванията не подпомагат министъра на правосъдието при осъществяване на възложените му правомощия. Те извършват единствена по рода си дейност и имат особен статут, различен от този на държавните служители или на лицата по трудово правоотношение, които изпълняват длъжности в администрацията. Със закон им е възложено да се разглеждат самостоятелно заявленията за вписване, заличаване и обявяване на определени обстоятелства и актове. При изпълнение на дейността те не са подчинени на председателя на Агенцията по вписванията или на министъра на правосъдието-задължителни указания, свързани с изпълнението на възложените им функции, може да дава само съдът в производството по чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНСЦ.

Отказите на длъжностните лица по регистрацията да извършат поисканото вписване не са индивидуални административни актове, тъй като не са издадени при изпълнението на административни правомощия. Волеизявлението, с които отказват да се извърши вписване на определени обстоятелства или да се обявят актове, не въздейства върху правната сфера на заявителите, засягайки техни права или законни интереси, нито им създава задължения. Вписването има за цел да даде публичност на вписаните обстоятелства и обявените актове, което изключва определянето на отказите на длъжностните лица по регистрацията като индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Именно поради същността на постановените откази те се обжалват пред гражданския, а не пред административния съд. Независимо че Агенцията по вписванията е учредена при министъра на правосъдието, тя не е нито държавна агенция по смисъла на чл. 47 от Закона за администрацията, нито изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията. Извеждането на регистърната дейност от органите на съдебната власт с приемането на Закона за търговския регистър (ДВ, бр. 34 от 25 април 2006 г.) и възлагането й на Агенцията по вписванията като особена институция към министъра на правосъдието не променя нейния правен характер.

Що се отнася до разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), тя разширява обхвата на отговорността на Агенцията по вписванията като държавна институция за вреди, причинени на граждани и организации. С приемането на тази разпоредба имуществената отговорност на агенцията от виновна отговорност за непозволено увреждане се урежда като обективна отговорност, при която вината за увреждането не се доказва. Трябва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ не посочва компетентния да разглежда споровете относно отговорността на агенцията съд, от което следва, че изводът следва да се направи в зависимост от вида на спорното правоотношение. Дейността на длъжностните лица по регистрацията остава такава, каквато е била и преди приемането на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, поради което няма основание за различна преценка относно подсъдността на споровете за обезщетяване на вреди от дейността на длъжностните лица по регистрацията. Без оглед на останалите аргументи, заключението, че дейността на длъжностните лица по регистрацията се превръща в административна, щом се променят параметрите на имуществената отговорност за вреди на Агенцията по вписванията като юридическо лице, е лишено от логика.

Въпросът за подсъдността на делата с предмет отговорността на Агенцията по вписванията за вреди, причинени от актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрацията, е разрешен с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд и съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, като е прието, че споровете са подсъдни на гражданските съдилища. Тълкувателното постановление не е отменено и е задължително за съдилищата (чл. 130, ал. 2 ЗСВ).

Обстоятелството, че претендираните от ищеца разноски не са присъдени по т. д.№32/2020 г. по описа на Окръжния съд - Плевен, не е основание за предявяване на иск пред административния съд, който разглежда дела за обезщетения за вреди, причинени от незаконна административна дейност на държавата и общините. В решение №28/17.02.2020 г. по т. д. № 32/2020 г. по описа на Окръжния съд-Плевен са изложени мотиви, че разноски на молителя не се дължат, тъй като производството е охранително, а съгласно чл. 541 ГПК разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. Предявяването на искове с такъв предмет пред административните съдилища, които са съдилища със специализирана компетентност, е опит да се заобиколи предписанието на чл.541 ГПК.

Съдия: