Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на И. А. К. от [населено място], против Решение № 686 от 17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 562/2014 г. по описа на Административен съд Перник. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът по жалбата - Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез пълномощника си по делото, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. К. против Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/363 от 28.06.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни (Наредба №2/2011 г.) за кампания 2013 г., с което се отказва финансово подпомагане по схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производството (НДКМ2) и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3 960. 14 лв..

От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателката е уведомена за факта, че на 19 бр. говеда липсват ушни марки (необходимо условие за финансиране на земеделския производител по Наредба № 2), тъй като тя собственоръчно се е подписала, че разпоредбите на Наредба № 2 са й известни.

Приел е още, че за констатираните несъответствия при извършената на място проверка К. е получила уведомително писмо с ясни указания за неговото обжалване, същото не е обжалвано и е влязло в сила. При извършената проверка за 19 бр. животни не са били установени ушни маркери, което е довело до отхвърлянето й от окончателните списъци за целево финансиране. Безспорно е получила ушни марки за заявените животни, но те не са били поставени, което е установено от проверката на място. Тъй като и пред съда не е представила доказателства, оборващи констатациите на административния орган оспорването е прието за неоснователно и недоказано.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания.

Административното производство е образувано по подадено от И. К. заявление за регистрация от 14.05.2013 г. и заявление за подпомагане от 21.05.2013 г., като е кандидатствала за подпомагане по СЕПП – Схема за единно плащане на площ; НР1 – Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя и НДКМ2 – Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производството, като за последната е попълнила таблица на отглежданите 37 бр. животни.

С оспореното писмо е отказано финансово подпомагане по НДКМ2 и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3 960. 14 лв. на осн. чл. 65 от Регламент 1122/2009 г., като е прието че посочени в таблица животни, чрез ушните им марки, не са били открити в стопанството при извършените проверки на място или при проверки в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ към съответната референта дата или период на задържане; не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент /ЕО/ № 21/2010 във връзка с изискването на чл. 63 от Регламент 1122/2009.

Право на подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони, обвързана с производството имат производителите на краве мляко, притежаващи индивидуална млечна квота и стопанисващи ферма, която отговаря на изискванията на чл. 9 от Наредба № 2/2011 г. на министъра на земеделието и храните. В случая административния орган е приел че не са налице изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2/2011 г., а именно, при извършена проверка на място е установено, че в заявения от касационната жалбоподателка животински обект 19 от заявените за подпомагане животни не са открити в стопанството, при липса на ушни марки, позволяващи идентифицирането им. Установен е процент на задържане от заявените животни 51.35, съставляващи 94.74 процента на несъответствие, което е обосновало отказ от подпомагане по схемата за национално доплащане.

В хода на производството административния орган е представил доказателства, установяващи по надлежния ред изложените в оспорвания административен акт факти, а жалбоподателката не е представила доказателства, оборващи тези констатации.

При това положение твърденията в жалбата са останали недоказани, както правилно е приел решаващия съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 2/2011 г. (в относимата редакция за кампания 2013 г. – ДВ, бр. 23/2013 г.) подпомагане по схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми се изплаща, когато млекопроизводителите продължат да отглеждат най-малко 80% от млечните крави най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, и притежават индивидуална млечна квота на годината на кандидатстване. При безспорно установеното, че процента на задържане на заявените животни е 51.35, тоест под 80%, изводът на първоинстанционния съд, че правилно с оспореното уведомително писмо е отказано подпомагане по НДКМ2 е законосъобразен. Следва да се отбележи, че жалбоподателката изрично е декларирала, че е запозната с нормативните разпоредби, което означава, че е била длъжна да продължи да отглежда най-малко 80% от заявените крави по схемата НДКМ2 в срок най-малко 100 дни от деня следващ последния ден за подаване на заявления.

Решението на съда е правилно, не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания за отмяната му и следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 686 от 17.10.2014 г., постановено по адм. дело № 562/2014 г. по описа на Административен съд Перник. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: