Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - С. срещу Решение № 5499 от 18.08.2014г. постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 12185 по описа на същия съд за 2013г., с което е отменен Ревизионен акт №[ЕИК] от 25.04.2013г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП -С., потвърден с Решение № 2016/22.11.2013г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - [населено място].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи за неправилност на извода на съда за материална незаконосъобразност на РА в съответните му части. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът – [фирма], със седалище в [населено място] село, общ.Б. дол, обл. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на направените за касационната инстанция разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1...