Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение № 4487/02.07.2014 г., постановено по адм. д. №1003 по описа за 2014 година на Административен съд - С.-град, Първо отделение 15 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/ 08.07.2013 г., издаден от началник сектор Ревизии и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 16/ 06.01.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отмени обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции.
Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" [населено място],при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. И. излага доводи за правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на обжалване пред АС е бил РА/ № [ЕГН]/ 08.07.2013 г., издаден от началник сектор Ревизии и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 16/ 06.01.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП в частта относно установени задължения на [фирма], за данъчен период м. 02.2008 г. в размер на 18 293,43 лв., заедно с лихви за забава,
За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
По същество на спора за установено съдът е приел, че процесното задължение представлява начислен ДДС като последица от корекция на ползван от дружеството данъчен кредит по пет фактури, издадени от [фирма] за доставка на компютърни конфигурации, софтуер, разработка на система за дистанционно обучение.Процесните доставки са част от изпълнение на договор за доставка на външни дейности на Европейската общност от 28.05.2007 г. и договор за услуги и специални условия за външна помощ на ЕО от 05.10.2007 г. и по повод изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ външни проекти на Европейската общност, сключен между жалбоподателят и министерството на труда и социалната политика – възложител и координиращ орган с предмет „Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни”. Извършена е предходна ревизия на дружеството с обхват ЗДДС от 13.08.2004 г. до 31.01.2008 г.
При тези безспорно факти съдът е приел, че спорът е свързан с наличието на правно основание за извършената от органите по приходите корекция на ползвания данъчен кредит след приключването на проекта, по повод на който дружеството е имало право на данъчен кредит и е ползвало същия по получените доставки, кой е данъчният период, за който възниква задължението за корекция, респ. за който възниква задължението за ДДС.
Относно първият спорен момент съдът е приел, че съгласно приемо-предавателен протокол от 30.11.2007 г. за предаване на система за дистанционно обучение и следователно изпълнението на проекта е приключило и тъй като след приключване на договора от 30.11.2006 г., съгласно предмета на дейност на дружеството дейностите са идентични с тези, извършвани във връзка с изпълнение на проекта, финансиран по програма ФАР – обучение на персонал, т. е. освободена доставка по чл. 41 ЗДДС, то съгласно чл. 79 ЗДДС и чл. 185 и сл. от Директива 112/2006 корекция на ползвания данъчен кредит е била дължима.
Относно вторият спорен момент съдът е приел, че правото на приходната администрация да извърши корекция, дължима през данъчен период м. декември 2007 г. не се е преклудирало, респективно не е било необходимо извършване на ревизия по реда на чл.133 и сл. от ДЗОПКи законосъобразно е извършено през процесния данъчен период-м.02.2008г.Позовал се е на правилото на чл. 79, ал. 9 ЗДДС, че корекцията се осъществява еднократно
Решението е неправилно, като постановено в противоречие с матеиралния закон. По делото няма спор по фактите.
Безспорно установено е, че по доставки на стоки и услуги по 5 броя фактури издадени от [фирма] за доставка на компютърни конфигурации, софтуер, разработка на система за дистанционно обучение. касаещи договор за доставка на външни дейности на ЕС от 30.11.2006 г., сключен между жалбоподателя и Министерството на труда и социалната политика и съгласно уведомление № 645/ 21.02.2007 г. е приложен режимът на чл. 173 ЗДДС и от касаторае упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Съгласно приемо-предавателен протокол от 30.11.2007 г. за предаване на система за дистанционно обучение, изпълнението на проекта е приключило.
След приключване на договора от 30.11.2006 г., дейността на дружеството и доставките са идентични с тези, извършвани във връзка с изпълнение на проекта, финансиран по програма ФАР – обучение на персонал, които са освободени доставки по чл. 41 ЗДДС, поради което и съгласно чл. 79 ЗДДС и чл. 185 и сл. от Директива 112/ 2006 е следвало да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит. Това обстоятелство се установява и от заключението на ССЕ, съгласно което, ревизираното лице е започнало да осъществява единствено освободени доставки през данъчен период м. 12.2007г. и през същия период е възникнало основание за извършване на корекция по чл. 79 ЗДДС в ползвания данъчен кредит. Такава корекция от касатора не е извършена съгласно чл.79, ал.1 ЗДДС, а именно в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, в разглеждания случай това е използването на доставките за извършване на освободени доставки или за дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит – чл. 79, ал. 4 ЗДДС, а именно м.12.2007г., както и към момента на ревизията.
В хода на процесната ревизия корекцията на ползвания данъчен кредит е извършена на основание чл.79, ал.6, т.2 ЗДДС вр. ал.1 по цитираните доставки по формулата на чл.79, ал.6, т.2 ЗДДС за данъчен период м.02.2008г.
По делото няма спор, че данъчни периоди м.12 2007г. и м.01.2008г. са били ревизирани и с влязъл в сила РА не е констатирана промяна на декларираните от дружеството резултати.
Настоящият състав не споделя извода на АС, че правилото на чл. 79, ал. 9 ЗДДС, че корекцията се осъществява еднократно, подкрепя тезата на приходната администрация за допустимост същата да се извърши в данъчен период м февруари 2008 г. независимо че м. декември 2007 г. и януари 2008 г., са включени в обхвата на ревизия, приключила без да е констатирано спорното обстоятелство и съответства на установения в директивата принцип на неутралност на данъка, намерил израз в разпоредбата на в чл. 192 от Директивата.
Фактическите констатации установени в хода на настоящата данъчна ревизия са били известни на органа по приходите при извършване на предходната данъчна ревизия, включваща данъчни периоди м.12 2007г. и м.01.2008г. Бил е известен както факта на приключване на договора от 30.11.2006 г. - предаване на система за дистанционно обучение, съгласно приемо-предавателен протокол от 30.11.2007 г., така и извършваните освободени доставки от дружеството през ревизираните м.12 2007г. и м.01.2008г., идентични с тези, извършвани във връзка с изпълнение на проекта, финансиран по програмата.
При безспорната установеност на получени за целите на дейност извършвана по силата на договор с МТСП доставки, по които е приспаднат данък по силата на чл. 173, ал.3 ДЗДДС, че изпълнението на договора е приключило, а след м.11.2007г. получателят по доставките извършва освободени доставки чрез придобитите по реда на чл. 173, ал. 2 ЗДДС стоки/услуги, корекция на правото на данъчен кредит е била дължима, и то именно към момента на настъпване на това изменение в обстоятелствата, а именно м.12.2007г. Процесната корекция на данъка не е дължима за данъчен период м. февруари 2008 г., защото изпълнението на проекта е приключило на 30.11.2007 г. и след цитираната дата дружеството е продължило да извършва единствено освободени доставки. Това означава, че задължението за корекция възниква за 2007 г. – този период първо, е извън обхвата на настоящата ревизия, и второ, е бил предмет на ревизия.
С оглед принципа на правна сигурност и на неутралитет на данъка, въпреки законосъобразния извод на съда за еднократност на корекцията, то не може да се възприеме за правилен извода му, че тази еднократност на корекцията може да бъде извършена в данъчен период избран по неустановени в материално правна норма критерии и извън законоустановения данъчен период-м.12.2007г., по причина на влязъл в сила РА за този данъчен период.
При така установеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени процесния РА.
С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на касатора, Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП, следва да заплати сумата от 2757 лева, направени разноски по представен списък.
Предвид на изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, О. отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4487/02.07.2014 г., постановено по адм. д. №1003 по описа за 2014 година на Административен съд - С.-град, Първо отделение 15 състав и В. Н. П.:
ОТМЕНЯ по жалба на [фирма], Ревизионен акт № [ЕГН]/ 08.07.2013 г., издаден от началник сектор Ревизии и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 16/ 06.01.2014 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], сумата от 2757 лева, направени разноски по делото.
Решението е окончателно.
Особено мнение: