Производство по чл.208 и сл. АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], общ.П., обл.В.Т., [улица], представлявано от управителя И. И. Д., чрез адв. И. И., против Решение №331 от 25.07.2014г. на Административен съд В. Т по адм. д.№7 по описа за 2014г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ №04251300039/19.09.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП В.Т., Дирекция "СДО", потвърден с Решение №582/16.12.2013г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В.Т. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното дружество за данъчни периоди през 2008, 2009,2010,2011 и 2012г. поради отказано право на данъчен кредит и начислен ДДС по непризнати ВОД са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер общо на 523 123,15лв. главница и 249 437,91лв. лихви и е установен допълнитело корпоративен данък за внасяне за 2008 и 2009г. в размер на 11 191,48лв. главница и 5 734,27лв. лихви / в това число и лихви за невнесени в срок авансови вноски/.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл.209, т.3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на доводите на жалбоподателя и несъобразяване от страна на съда, че в ревизионния доклад има съвсем пестеливи мотиви относно фактическите и правни основания за непризнаване на вътреобщнностни доставки от ревизираното дружество. Обратно на становището на органите по приходите, ревизираното дружество е представило всички необходими документи за признаване на ВОД и не е имало основание за начисляваен на ДДС по тези доставки. Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Д"ОДОП" В.Т. при ЦУ на НАП, чрез юрк.. Ц, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрсконсултско възнаграждение.
Представителят на...