Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП против решение № 1480/20.06.2014 г. на административен съд – В., постановено по адм. д. № 3967/2013г., с което е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК]/31.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 598/18.10.2013г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора съдът прави тълкуване на волята на териториалния директор в смисъл, в който той не е вложил в издадената от него заповед, което се подкрепя от изричното му изявление. Цитираните заповеди са издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗНАП и представляват вътрешнослужебни актове. С тях териториалният директор определя орган по възлагане на ревизии /в случая И. Б. Д./, чието работно място е изнесено работно място /И./ Д. и заема длъжността Началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В.. В противоречие с нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК е изводът на съда, че И. има териториален обхват и компетентност. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Т. Х. Х., действащ като [фирма] [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд,...