Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 1799 от 30.07.2014 г., по адм. дело № 756/2014 г. по описа на Административния съд – П., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Т. А. Г., е отменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 28.11.2013 г., на орган по приходите в Териториалната дирекция (ТД) на НАП – П., потвърден с Решение № 175 от 20.02.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – П. при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период месец май 2009 г. са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС на стойност 2 028 лв. ведно с лихви в размер на 945.24 лв.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за осъществена вътреобщностна доставка (ВОД) при събраните от първоинстанционния съд доказателства. Представеното писмено потвърждение и ЧМР, притежават единствено формална доказателствен сила, защото са частни свидетелстващи документи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли алтернативно, ако съдът потвърди решението на първоинстанционния съд, да се присъдят разноски изцяло в тежест на дружеството, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. Г., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Спорно пред първоинстанционния съд е извършването на ВОД на стоки към [фирма], Гърция, с VIN № EL[ЕИК], по издадената от ревизираното лице фактура № 208 от 19.05.2009 г. на стойност 10 140 лв., с предмет на доставка „600 кашона носни кърпи“. По спорната фактура не е начислен ДДС, тъй като същата е издадена на държава членка на ЕС, съобразно чл. 22, ал. 2 ЗДДС.
С РА №[ЕИК] от 28.11.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП – П., потвърден с Решение № 175 от 20.02.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – П. при ЦУ на НАП, на ревизираното лице е начислен допълнително ДДС в размер на 19 196.79 лв. и лихви в размер на 6 201.28 лв. Пред първоинстанционният съд е обжалван РА, в частта, с която на ревизираното лице за данъчния период м.05.2009 г. са устаниовени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 2 028 лв. и лихви върху тях в размер на 945.24 лв. За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че дружеството не е имало право да прилага нулева ставка по чл. 53 ЗДДС, във връзка с чл. 7 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС по фактура № 208 от 19.05.2009 г. и е начислил косвен данък в посочения размер.
Още по време на ревизията от са представени спорната фактура и международна товарителница (ЧМР), съдържаща всички изисквани реквизити и с попълнени коректно полета за изпращач, превозвач и получател, както и техните подписи и печати на фирмите. Пред първоинстанционния съд е представено писмено потвърждение от получателя на стоката; извлечение от счетоводството на получателя – „Обобщена таблица за ВОД за периода 01.04.2009 г. – 30.06.2009 г.“ на гръцки език и заверен превод на български език; декларация № 1909 от 25.07.2009 г., подадена от гръцкото дружество до компетентната данъчна служба в Р. Г – на гръцки език и в заверен превод на български език. Органите по приходите са приели, че „А. П“ е с валиден номер, а за осъществената ВОД, [фирма] е подало VIES-декларация в законоустановения срок. Органът по приходите е приел, че от представеното ЧМР не се установява, че ВОД е реално извършена, а от страна на ревизираното лице не е представено и потвърждение за получаване на стоките от гръцкия контрагент. Тези фактически изводи са направени на базата на проверка на вписания в товарителницата превозвач, от резултатите от която се установява, че той не е осчетоводил фактура за превоз от България за Гърция по процесната фактура.
За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че е доказана ВОД на стоки, по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Доказано е както прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, така и транспортирането й до Гърция.
Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД – доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС реглламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД – транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава – членка. По делото е безспорно, че по отношение на спорната доставка са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. „а“ ППЗДДС, като е издадена фактура, в която е вписан идентификационния номер на получателя. Съгласно постоянната съдебна практика на С., освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на С. от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т.31 от решение на С. от 06.09.2012 г. по дело №С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС.
Правилно съдът е приел, че са представени всички документи, изискващи се по чл. 45 ППЗДДС, удостоверяващи извършения ВОД, а в същото време, органът по приходите не е извършил проверка на получателя посредством обмен на информация с гръцката приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г., поради което констатациите в РА, че ВОД не е извършен са необосновани. Първоинстанционният съд е взел предвид установеното, че гръцкото дружество е декларирало ВОД, но е допуснало техническа грешка, като в „ЕИК“ на ревизираното лице погрешно е изписана една допълнителна цифра „6“. Доказателствата за транспортиране на стоката, са представени още по време на ревизията, а с подаването на жалбата до първоинстанционния съд е представено и потвърждение за получаване на стоката от гръцкото дружество. Обстоятелството, че при фирмата превозвач не е осчетоводена фактура за извършения превоз, не може да се противопостави на неоспорената товарителница, представена в ревизионното производство и съдържаща подписа на същия превозвач, преценена в съвкупност със събраните гласни доказателства и с доказаното деклариране на доставката от гръцкия получател, като последният, при съмнения относно това деклариране, е следвало да бъде проверен по реда на административното сътрудничество. От целите на преходния режим на облагане на вътреобщностната търговия следва, че е недопустимо двойно данъчно облагане - при доставчика и получателя, което би се получило, ако РА остане в сила.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба против решението в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, на която се позовава касаторът, урежда процесуална санкция за ревизираното лице, по вина на което ревизионната преписка не е била попълнена с относимите за случая доказателства и те са представени едва при оспорването на РА по съдебен ред като в същото време са станали основание за отмяна на акта. В случая такова виновно поведение от страна на ревизираното лице не е било налице, защото, още по време на ревизията е представено ЧМР от превозвача, а органа по приходите е обосновал твърденията си, че не е налице ВОД по спорната фактура, само с обстоятелството, че не е установен редовно извършен транспорт на стоката до Гърция, без да е извършил проверка на получателя посредством обмен на информация с гръцката приходна администрация по реда на чл. 5 от Регламент № 1798/2003 г. В разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС, законодателят е предвидил две алтернативни възможности за доказване на транспортирането на стоката – транспортни документи или писмено потвърждение от получателя, поради което е достатъчно наличието на едно от тях, за да се приеме, че транспорта е доказан. В случая транспортните документи са представени още по време на ревизията, а РА не е отменен само въз основа на представеното пред съда потвърждение за получаване на стоката от гръцкото дружество.
Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.
Ответникът по касацията не е претендирал разноски по настоящото делото, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1799 от 30.07.2014 г., по адм. дело № 756/2014 г. по описа на Административния съд – П.. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: