Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Е. С., като едноличен търговец с фирма [фирма], представена от адв. М. Ч., срещу решение № 2094/15.10.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1281 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт №[ЕИК]/02.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място]. Оплакванията на касатора са за трите категории основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя упрек към извършената от съда преценка на заключението на ССЕ и на писмените и гласните доказателствени средства за установяване на различен от този по РД паричен поток по отчетни периоди. Изразява несъгласие с размера на разходите за издръжка на семейството, като с позоваване на данни от НСИ, обосновава различен размер. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - П. отрича основателността на оспорването.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата само в частта й по спора за съществуването на допълнително определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на С. С. задължения за подоходен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер 6 190.72 лева с лихви за забава в общ размер 1 309.76 лева. Данъчната основа е определена по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК като сбор от доходите от трудово правоотношение /само за 2008 г./ и разделената на две отрицателна разлика между приходите и...