Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Т. срещу решение № 437/10.11.2014 г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 897 по описа за 2013 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/08.05.2013.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Т. относно непризнатото преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. и съответните лихви. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, но конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на данъчното предимство за преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността за приравняване на земеделските производители на еднолични търговци с позоваване на чл. 29а, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като това приравняване е само за определяне на облагаемия доход, а не и за целите на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА, а евентуална връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация В. С. Ф., чрез повереника си адв. Т., отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АСВТ е оспорен ревизионен акт №[ЕИК]/08.05.2013.2013 г. в частта относно установените в тежест на В. С. Ф. допълнителни задължения за за ДДС в данъчни периоди м. 02 и 05.2011 г. и за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г....