Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу Решение № 3630 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 7626 по описа за 2014 на Административен съд - София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № [ЕГН] от 13.05.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - С., потвърден в обжалваната му част с Решение № 1828 от 29.11.2010 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”– [населено място] относно определените задължения за корпоративен данък по ЗКПО (ЗАКОН ЗЗД КОРП. П. О) (ЗКПО, отм. ) за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и по ЗКПО за 2007 г., ведно със съответните лихви за забава, както и относно определените задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) за данъчни периоди (д. п.) м. юли 2007г.- м. септември 2008 г., ведно със съответните лихви за забава.

Касаторът поддържа, че атакуваното съдебно решение е частично недопустимо, а в останалата си част неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209,т. 3 АПК. Сочи, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по отношение на сумата от 156 965.05 лв., представляваща разликата между размера на лихвите за забава за 2006г., установен с РА и размера на лихвите, посочени от решаващия състав. Намира, че при постановяването на атакувания акт недопустимо и необосновано са игнорирани всички доказателства и са изменени факти, установени по безспорен начин с влезли в сила административни актове. Счита, че формираните изводи са обосновани с неприложими правни норми и с произволни, вътрешно противоречиви съждения. Спрямо частта относно определения корпоративен данък...