Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу Решение № 7600 от 05.12.2013г., постановено по адм. дело № 516/2013г. по описа на Административния съд С.-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № [ЕГН] от 30.05.2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – С.-град, потвърден с Решение № 2596 от 02.11.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – [населено място] при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди 16.09.2011г. – 30.11.2011г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като недопустимо, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът не отчел процедурни нарушения, извършени в административното производство, не се съобразил със заключението на назначената експертиза и неправилно приложил чл. 74, ал.3 ЗДДС. Касаторът твърди, че правото му на приспадане на данъчен кредит по фактура № 11 от 01.09.2011г. възниква на общо основание, а не по специалния ред на чл. 74 ЗДДС, което не е било обсъдено от съда. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на Административен съд София–град изцяло или частично, а с него и оспореният РА. Претендира разноски.
Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП” – С. оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – О. отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на...