Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 35, ал. 2 от ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) (ЗЕС).
Образувано е по жалба на [фирма] срещу мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се произнесе по заявление на дружеството за ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, в обхват 1800 МНz, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа, с вх. № 18-00-92/08.08.2014 г. Жалбоподателят твърди, че отказът е постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЕС и моли да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на регулаторния орган за произнасяне по заявлението.
Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията е изразила становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че мълчалив отказ не е налице, тъй като предвид засиления интерес към радиочестотен обхват 1800 МНz, с Решение №645/23.09.2014г. на КРС е открита процедура за обществени консултации относно перспективите за ползване на свободния ресурс в този обхват.
След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред настоящия съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Със заявление вх. № 18-00-92/08.08.2014 г. [фирма] е сезирало КРС с искане за допълнение на разрешение № 01757/15.12.2011г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 МНz за осъществяване на електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа.
Заявлението съдържа данните по чл. 113, ал.1 ЗЕС и приложенията по чл. 113, ал. 3 ЗЕС.
В срока по чл. 113, ал. 6 ЗЕС Комисията не се е произнесла по подаденото заявление.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЕС - предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и/или номера, може да заяви ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. По безспорен начин по делото е установено, че [фирма] притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа. Следователно, жалбоподателят е предприятие по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЕС, притежаващо разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, поради което може да заяви ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. По делото е установено, че дружеството е подало заявление с данни и приложения, съобразно изискванията на чл. 113, ал. 1 вр. чл. 83 и чл. 113, ал. 3 ЗЕС.
Нормата на чл. 113, ал. 4 ЗЕС регламентира условията, при наличието на които КРС предоставя на предприятието заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, а съгласно ал. 6 на чл. 113 от ЗЕС ако условията по ал. 4 са налице, комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя, в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението.
КРС е приела искането на [фирма] за редовно от формална гледна точка, но не се е произнесла в определения от закона срок.
Обстоятелството, че впоследствие регулаторният орган с Решение № 645/23.09.2014 г., е открил процедура по обществени консултации по реда на чл. 37 от ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) – л.83 по делото, не е равнозначно на постановяване на решение по смисъла на чл. 113, ал. 6 ЗЕС.
Жалбоподателят е подал заявление, по което няма произнасяне от компетентния орган.
Следователно налице е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, като административният орган не се е произнесъл в законоустановения срок по искането на жалбоподателя за издаване на разрешение за предоставяне на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.
По характер и последици този отказ е приравнен на изричния такъв. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане.
Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като е не само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с регламентираното от закона съдържание.
Като индивидуален административен акт, същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност (т. 5 от ППВС 4/1976 г.).
Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност.
В настоящия случай, регулаторният орган не се е произнесъл по искането на жалбоподателя, направено по реда на чл. 113, ал. 1 ЗЕС, въпреки задължението му за това в 42-дневен срок от постъпване на заявлението и не е постановил писмено решение. Оспореният отказ на КРС е в противоречие с императивното изискване на чл. 35, ал. 1 вр. чл. 30 ЗЕС, което задължава Комисията при осъществяване на своите правомощия да се произнася с мотивирани решения.
Заявлението на [фирма] отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 1 и ал.3 ЗЕС, поради което Комисията е била длъжна да се произнесе с мотивирано решение.
С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и чл. 113, ал. 6 ЗЕ задължават КРС да се произнесе с мотивирано решение, Комисията е била длъжна изрично да постанови решение в законоустановения срок по заявлението, с което е била сезирана.
Налице е нарушение на материалноправната норма на чл. 35, ал. 1 ЗЕС. Липсва писмено решение на административния орган и съответно и мотиви, обосноваващи отказа, поради което е нарушено и изискването за форма на административния акт.
Обстоятелството, че са били налице няколко заявления за предоставяне ползването на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, не обоснова оспорения отказ и не сочи на липса на условията по чл. 113, ал. 4 ЗЕС.
Посочените пороци водят до незаконосъобразност на оспорения акт.
В случая мълчалив отказ е недопустим, поради което само на това основание същият следва да бъде отменен.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на КРС е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЕС и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне, като Комисията след преценка за наличие на условията по чл. 113, ал. 4 ЗЕС следва да постанови решение по заявлението на жалбоподателя.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски при приложение на чл. 143, ал.1 АПК. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагрждение, заплатено от жалбоподателя в размер на 3600лв., което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и като съобрази фактическата и правна сложност на спора, съдът намира за основателно. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), във връзка с параграф 2 от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъденото възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено на двукратния размер на минималното такова за административни дела с нематериален интерес в размер на 600лв. На жалбоподателя се дължи и заплатената държавна такса в размер на 50лв.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията по заявление вх. № 18-00-92/08.08.2014 г. на [фирма] [населено място].
ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА Комисията за регулиране на съобщенията да заплати на [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.14, ЕИК[ЕИК], разноски по делото в размер на 650лв., от които 50лв. заплатена държавна такса и 600лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Особено мнение: