Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от управителя Е. З., срещу решение № 2194/23.10.2014 г. по адм. дело № 1090 по описа за 2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружествот опротив ревизионен акт №[ЕИК]/06.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П. и определящ в тежест на [фирма] допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04 и 05.2008 г. в общ размелр 13 549.99 лева с лихви за забава 8 619.72 лева. Оплакванията на касатора са за противоречащ на съдопроизводствените правила отказ на първостепенния съд да допусне поискани от него доказателства. Навежда доводи е за неправилно прилагане от съда на правилата за разпределяне на доказателствената тежест. Според него липсата на транспорт по декларираните вътреобщностни доставки към румънския му съконтрахент следвало да се докаже от органите по приходите. Иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по касация ДДОДОП – П. отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт №[ЕИК]/06.01.2014 г. са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за внасяне на ДДС в общ размер 13 549.99 лева в д. п.м. 04 и 05.2008 г. и за лихви за забава върху главничното задължение. Основание за определяне на публичните задължения е начисляването на ДДС по декларирани ВОД. Получател по доставките е румънското дружество CRICOM S.R.L., а предмет – краставици. Прието е, че не е доказано транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, поради което не са осъществени...