Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 4206/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 7526 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 12746/ 2018 г. на Административен съд София–град, с което е отменено решение № 544 по протокол № 58 от 26.07.2018 г. на същия административен орган, с което е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. „Дружба 2-II- част“, район „Искър“, при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна“, бул. „Крайречен“, бул. „Проф. Ц. Л. по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1580, попадащ в УПИ VII -1580, кв. 7 и УПИ I-1580, кв. 14б, улица – тупик по о. т. 335-о. т.336, кв. 7 и улична регулация по о. т.335- о. т.269- о. т.249 между кв. 7 и кв. 14б. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 ЗУТ, на които съдът се позовава, за да отмени административния акт, са неотносими, както и че при издаването на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради липса на мотиви. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Ответниците: „Йорг“ ЕООД, гр. София, З. Д., С. С., Й. Й. и А. С. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски.

О. С. община не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Решението на Административен съд София – град е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до противоречие на съдебния акт с материални закон.

За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че са налице основания за отмяна на решение на Столичния общински съвет № 544 по протокол № 58 от 26.07.2018 г., с което на основание §124 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, чл. 115, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и ал. 2 т. 2 ЗУТ, чл. 22 ЗУТ, чл. 31, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 ЗУТ, чл. 32, чл. 33, чл. 35 и чл. 79 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. „Дружба 2-II- част“, район „Искър“, при граници: бул. „Копенхаген“, ул. „Обиколна“, бул. „Крайречен“, бул. „Проф. Ц. Л. по отношение на поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1580, попадащ в УПИ VII -1580, кв. 7 и УПИ I-1580, кв. 14б, улица – тупик по о. т. 335-о. т.336 , кв. 7 и улична регулация по о. т.335- о. т.269- о. т.249 между кв. 7 и кв. 14б. Решаващият съдебен състав стига до извода, че решението в оспорената част е постановено при съществени противоречия с изискванията за форма, тъй като не са посочени пълно фактическите и и правни основания за издаване на акта и волята на органа не е изразена ясно и непротиворечиво. Изложени са съображения, че в текстовата част на решението на общинския съвет не са посочени конкретното предназначение и устройството на имота на жалбоподателите, поради което не може да се прецени съответствието с графичната част. Посочено е също, че решението не съдържа правни и фактически основания относно одобрената улична регулация и показателите на тези улици съгласно приложението по чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. По същество съдът стига до извода, че одобреният ПУП - ПРЗ в частта относно характера на застрояването противоречи на градоустройствените параметри на ОУП, за съответните устройствени зони. Направено е заключение, че одобреният проект е в противоречие с чл. 16, ал. 1 ЗУТ, чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ и чл. 17, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, както и с чл. 108, ал. 5 ЗУТ, тъй като не е извършена преценка за целесъобразност и икономичност на плана.

Тези изводи на първоинстанционния съд са направени в нарушение на съдопроизводствените правила.

Разпоредбите на чл. 170, на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК, които задължават съда да разпредели тежестта на доказване в процеса, да събере нови доказателства по искане на страните или служебно и да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, са изпълнени формално и на страните не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства и не е установен статуса на имот с идентификатор 68134.1505.1580 по КККР, одобрена през 2012 г. по плана за регулация и застрояване на жилищния комплекс, одобрен със заповед № РД-50-09-718/30.12.1986 г. на главния архитект на Столична община. Не е изяснено дали имотът на жалбоподателите е бил урегулиран с предходния план и не е установено в какво се изразяват промените в регулацията и застрояването по одобрения с оспореното решение ПУП-ПРЗ. От фактическа страна не е установено и дали е възможна промяната в характера на предвиденото в УПИ VII -1580, кв. 7 и УПИ I-1580, кв. 14б застрояване от средно във високо, в какъвто смисъл са доводите на оспорващите акта на общинския съвет, без това да се отрази на показателя за интензивност на застрояването, предвиден с ОУП за съответните устройствени зони. Допуснатата от съда съдебно - техническа експертиза не изяснява посочените факти, тъй като задачи на вещото лице в този смисъл не са поставени.

Не са ангажирани доказателства за съответствие на заповедта в обжалваната част с изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, според която предвижданията на плана трябва да са икономически осъществими и да позволяват целесъобразно устройство на урегулирания имот. Допусната и изслушана съдебно - техническа експертиза не дава отговор на този въпрос, въпреки че преценката за спазване изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е част от поставените задачи (т. 9 от заключението).

В нарушение на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК в съдебния си акт, съдът излага противоречиви съображения, което води до липса на мотиви. За да отмени решението на общинския съвет, съдебният състав се позовава на нарушения на чл. 16, чл. 15 и чл. 17 ЗУТ, без да отчете, че територията на жилищния комплекс е вече урегулирана с предходен план и чл. 16 ЗУТ е неприложим, както и че изброените разпоредби се отнасят за имоти с различен статус и позоваването на някоя от тях изключва приложението на останалите, тъй като с плана по чл. 16 ЗУТ се урегулират територии и поземлени имоти с неприложена регулация, с плана по чл. 17 ЗУТ се урегулират поземлени имоти, които не са урегулирани с предходен план, а разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ се отнасят за промяна на регулационните граници на вече урегулирани имоти. Същевременно не е съобразено, че с решението на Столичния общински съвет се одобрява изменение на ПУП – ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс - план, който намира своята специална регламентация в чл. 22 ЗУТ. В случая специалният текст не е обсъден от съда и не са изложени съображения за съответствието на одобрения ПУП - ПРЗ за преструктуриране на ж. к. „Дружба 2-II- част“, район „Искър“ със специфичните изисквания на плана по чл. 22 ЗУТ.

Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като крайният извод за незаконосъобразност на административния акт е направен, без да са събрани релевантните доказателства и без да са установени релевантните за спора факти, а липсата на мотиви е пречка да се провери правилността на съдебното решение.

При тези процесуални нарушения, съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като изводите на съда за незаконосъобразност на решенето на общинския съвет в оспорената част са направени без да са установени приложимите материалноправни норми, а също и несъответствието на одобрения ПУП-ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс с изискванията на чл. 22 ЗУТ.

Изводите за съществени нарушения във формата на административния акт в оспорената част също са незаконосъобразни, тъй като не е отчетена спецификата на плана за преструктуриране, който предвижда промяна на структурата и застрояването, образуване на урегулирани поземлени имоти за съществуващи и нови сгради, а също и за обществено озеленяване и друго обществено предназначение.

Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София – град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да изясни делото от фактическа страна, като разпредели тежестта на доказване в процеса съгласно чл. 170, ал 3 АПК и събере доказателства по искане на страните или служебно съгласно чл. 171, ал. 2 АПК за установане на посочените по - горе обстоятелства. След събиране на доказателствата и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като съобрази, че одобреният ПУП - ПР е определящ за плана за застрояване и изложи съображения в подкрепа на направените изводи.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал.3 АПК.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7526 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 12746/2018 г. на Административен съд София – град и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева