Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”-С. моли да бъде отменено решение № 5561/25.08.2014г. по адм. д.№ 6948/2012г. на АССГ, с което е отменен РА № 1110323/31.01.2012г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл.161, ал.1 и 3 от ДОПК.

Ответникът по касационната жалба [фирма] по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 1110323/31.01.2012г. на ТД на НАП-С. в частта, с която за м.3, 5 и 12.2010г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 2929,14лв с лихви по фактури на [фирма] и [фирма] и в частта за начислен ДДС общо 1474,11лв с лихви за периода м.12.2010г. и м.5.2011г. по фактура за извършени вътреобщностни доставки на „Лавента”-Гърция. В РА не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1 т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по фактурите на двамата доставчици, тъй като доставките не са осъществени. В касационната жалба са изложени съображения за недобросъвестност на ревизираното лице, поради осчетоводяване на покупните фактури в нарушение на принципа текущо начисляване.

Съдът е приел, че доставките по спорните фактури на [фирма] и [фирма] са осъществени, като предаването на стоките – козметични продукти е установено с фактурите, подписани за получател. Осчетоводяването на стоките по сметка 304 и последващата им реализация, установена от трите счетоводни експертизи, с изключение на два артикула съдът е приел, като потвърждаващо осъществяване на доставките. Във фактура № 758/30.03.2010г. на [фирма] е посочен предмет – козметични продукти по спецификация 1бр. на стойност 2000лв с начислен ДДС 400лв. В приложената спецификация няма единични цени на описаните в спецификацията стоки. Вещото лице е дало заключение, че спецификацията в този вид не отговаря на изискванията на чл.7 от ЗСч за първичен счетоводен документ, а осчетоводяването на стоките по тази фактура не позволява да се извърши изписването на стоките по средно-претеглена цена в нарушение на счетоводните стандарти. За тази фактура счетоводството не е водено редовно и от счетоводното отразяване на фактурата не може да се направи извод, че отразява вярно стопанската операция. Грешките в счетоводното отразяване на фактурата биха имали значение при определяне на данъчните задължения по ЗКПО, но не съставляват основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. В този смисъл е решението по съединени дела С-95/02 и С-96/07 на С.. Съдът е обсъдил относимата практика на С. и правилно е приел, че липсата на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците не съставлява основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставките, които са осъществени. Доводите в жалбата за знание за ревизираното лице, че се извършва данъчна измама не могат да се правят и обсъждат за пръв път в касационното производство. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане и решаване на делото. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Относно двете фактури за осъществени вътреобщностни доставки съдът е приел, че представените товарителници за извършен транспорт за сметка на гръцката фирма получател и потвърждения от управителката на получателя установяват извършване на транспорт на стоките от страната до територията на друга държава членка и осъществяване на вътреобщностни доставки по двете фактури, издадени от ревизираното лице без начислен ДДС. Потвърждението за получаване на стоките по едната фактура чрез самолетна компания спедитор с приложена товарителница правилно са приети от съда като достатъчни, за да установят извършването на транспорта на стоките от страната до друга държава членка. По втората фактура №78/18.11.2010г. е представена само фактура за транспортна услуга и потвърждение от управителя на гръцката фирма за получаване на стоките, в което не е посочен номерът на превозното средство, с което е извършен транспортът, както изисква чл.45, т.2 б.”а” от ППЗДДС в приложимата редакция от ДВ, бр.6/2010г., поради което изводът на съда, че е доказано осъществяване вътреобщностната доставка по тази фактура е необоснован и незаконосъобразен. В РА по тази фактура е доначислен ДДС 484,94лв на основание чл.86, ал.1 и 2 от ЗДДС, при деклариран ДДС за възстановяване от 1025,43лв е определен ДДС за внасяне 218,31лв със 132,59лв при извършена корекция на правото на приспадане на данъчен кредит в размер 758лв по обсъжданите по-горе фактури за доставка от [фирма]. При неправилност на корекцията на данъчния кредит и правилно доначислен данък по едната фактура резултатът за периода е ДДС за възстановяване в размер 540,49лв.

Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за м.12.2010г. е доначислен ДДС 484,94лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. Основателен е доводът на касатора, че са налице основанията на чл.161, ал.1 и 3 от ДОПК, тъй като в производството пред съда се представят писмени доказателства и преводи, които е могло да бъдат представени в ревизионното производство. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора 450,32лв юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5561/25.08.2014г. по адм. д.№ 6948/2012г. на Административен съд – София град в частта, с което е отменен РА № 1110323/31.01.2012г. на ТД на НАП-С. в частта, с която за м.12.2010г. е доначислен ДДС 484,94лв, а също и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против РА № 1110323/31.01.2012г. на ТД на НАП-С. в частта, с която за м.12.2010г. е доначислен ДДС 484,94лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-С. 450,32лв юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: