Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. срещу решение № 2295/13.10.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3633 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт №[ЕИК]/01.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В.. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, но конкретни са оплакванията му за противоречие на решението с материалния закон. Обосновава теза за неприложимост на данъчното предимство за преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за физически лица земеделски производители, които не са регистрирани като еднолични търговци. Отрича възможността за приравняване на земеделските производители на еднолични търговци с позоваване на чл. 29а, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като това приравняване е само за определяне на облагаемия доход, а не и за целите на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Според касатора правото на преотстъпване на данъка не следва и от цитираното от първостепенния съд Решението на Европейската комисия (С (2011)863 от 11.02.2011 г.). Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация И. П. Й. отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на И. П. Й. допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер 34 760.11 лева и за 2011 г. в размер 27 020.50 лева с лихви за забава съответно 7 776.24 лева и 3 245.03 лева,...