Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 1019/23.07.2020 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 2551/2019 г.

С обжалваното решение по жалба на „БГ А. З компания“ ЕООД е отменено Уведомително писмо изх. № 02-030-2600/1003 от 06.08.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изплащане на финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г. по заявление за подпомагане с УИН 03/080616/69421 относно санкция в размер на 119 108,68 лева за неспазване на изискванията за управление и санкция в размер на 53 598,90 лева за системност на неизпълнението и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението по съображения, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и е необосновано – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че актът е немотивиран. Твърди, че в уведомителното писмо са посочени конкретните обстоятелства и се съдържат мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице сочените нарушения, като неразделна част от писмото са и приложените таблици. Сочи, че извода на съда, че в писмото не са посочени базови изисквания, които не са спазени от кандидата, не кореспондира с представените материали по делото. Писмото препраща към методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания утвърдена съгласно заповед на министъра на земеделието и храните. Оспорва извода, че едва в писмените бележки от 03.10.2019 г. и в становище от 25.02.2020 г., представени в хода на съдебния процес, са посочени факти и обстоятелства относно отказа, докато същите не са изложени в обжалвания акт. Сочи, че съдът...