Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Боната“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Г.Х, против Решение № 1497 от 10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2225/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (PA) № Р-16001618005427-091-001/18.04.2019 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - гр. П., потвърден с Решение № 423/08.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ („ОДОП“) - гр. П. при Централно управление на (ЦУ) на НАП, в частта относно допълнително начислените задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за периода м.06 и м.07.2018 г. в размер на 18 307,87 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 373,57 лева, и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1091,00 лева.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се доводи, които са идентични с тези изложени пир обжалване на РА по административен и съдебен ред, включително и срещу РА, в частта с която е бил отменен от директора на „ОДОП“ – Пловдив и не е бил предмет на проверка от първоинстанционния съд. По отношение на допълнително начислените задължения за ДДС за периода м.06 и м.07.2018 г. в размер на 18 307,87 лева и лихви, основаните доводи в касационната жалба са, че доставките на недвижими имоти не са възмездни, доколкото прехвърлянето е във връзка с влязло в сила съдебно решение и между доставчика и получателя не съществува правоотношение, в рамките на които да се правят взаимни престации. Твърди се също, че ДДС не се дължи върху цялата сума на имота, посочена в нотариалните актове, с доводи, че имотите са прехвърлени не само срещу платените авансово суми, но и срещу задължения за лихви и неустойки, за които плащания ДДС не се дължи. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Пловдив, и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА като незаконосъобразен.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП, чрез главен юрисконсулт Ц.Д, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение по съображения, изложени в писмена защита. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1091,00 лева. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред АС – Пловдив е бил РА № Р-16001618005427-091-001/18.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 423/08.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. ЦУ на НАП, в частта, с която на „Боната“ ЕООД допълнително е начислен ДДС за периода м.06 и м.07.2018 г. в размер на 18 307,87 лева, ведно с прилежащите лихви от в размер на 373,57 лева.

С обжалваното решение АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на „Боната" ЕООД и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция „ОДОП“ - гр. П. при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1091,00 лева.

За да постанови този резултат, АС – Пловдив на първо место е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения.

При преценка законосъобразността и обосноваността на РА, съдът е приел и подробно описал установената в хода на ревизията фактическа обстановка, която не е била спорна по делото.

По делото не е било спорно, че през 2007г. „Боната“ ЕООД е сключило предварителни договори с физически лица за продажба на апартаменти на посочени в договорите цени. „Боната“ ЕООД е получило авансово част от стойността на недвижимите имоти, за които плащания е издало фактури и начислило ДДС. Поради неизпълнение на условията по предварителните договори от „Боната“ ЕООД, същите са били развалени от купувачите и с влезли в сила решения на СГС, „Боната“ ЕООД е осъдена да заплати на купувачите обезщетения за неизпълнение на предварителни договори, включващи авансово платените суми, лихви и неустойка. За присъдените с решенията суми са образувани изпълнителни дела срещу „Боната“ ЕООД. С нотариални актове за прехвърляне на недвижим имоти, вместо изпълнение на парично задължение, „Боната“ ЕООД прехвърля собствеността на върху недвижими имоти на физическите лица, вместо изпълнение на парични задължения, произтичащи от развалени предварителни договори по образувани изпълнителни дела, възлищи на стойността на целия размер на паричните задължения по образуваните изпълнителни дела, конкретно посочена в нотариалните актове.

При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че продадените апартаменти и гаражи са облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, като ДДС се дължи върху цялата сума на имота, посочена в нотариалните актове, които е следвало да послужат като основа за облагане с ДДС, а не само направените авансови плащания в предходни периоди. Посочил е, че с приетата и допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) не се опровергават констатациите на органите по приходите, тъй като установеното и изложено от експерта кореспондира с установеното в хода на ревизията.

В резултат е направен извод, че правилно е доначислен ДДС в размер на 18 307,87 лева за периода м.6.2018 г. и м.7.2018 г., представляващ разликата до достигане на крайната продажна цена по нотариален акт на имоти, за което не са били издадени фактури, както следва: за периода м.06.2018 г. на В.С с размер на ДДС - 7 770,05 лева и Д.Д с размер на ДДС - 3 198,35 лева - за периода м.07.2018 г. на Х.Л с размер на ДДС - 7 339,47 лева. Решението е правилно.

На първо място, неотносими са доводите в касационната жалба срещу РА, в частта с която е бил отменен от директора на „ОДОП“ – Пловдив и не е бил предмет на проверка от първоинстанционния съд.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на оспореното решение.

По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени.

Бзспорно, през 2007г. „Боната“ ЕООД сключва предварителни договори с физически лица за продажба на апартаменти на посочени в договорите цени. „Боната“ ЕООД е получава авансово част от стойността на недвижимите имоти, за които плащания издава фактури и начислява ДДС. Поради неизпълнение на условията по предварителните договори от „Боната“ ЕООД, същите са развалени от купувачите и с влезли в сила решения на СГС, „Боната“ ЕООД е осъдена да заплати на купувачите обезщетения за неизпълнение на предварителни договори, включващи авансово платените суми, лихви и неустойка. За присъдените с решенията суми са образувани изпълнителни дела срещу „Боната“ ЕООД. С нотариални актове за прехвърляне на недвижим имоти, вместо изпълнение на парично задължение, „Боната“ ЕООД прехвърля собствеността на върху недвижими имоти на физическите лица, вместо изпълнение на парични задължения, произтичащи от развалени предварителни договори по образувани изпълнителни дела, възлищи на стойността на целия размер на паричните задължения по образуваните изпълнителни дела, конкретно посочена в нотариалните актове.

При тези факти, спорни пред настоящата инстанция са отново въпросите облагаеми ли са доставките на недвижими имоти, обективирани в нотариални актове за прехвърляне на недвижим имоти, вместо изпълнение на парично задължение и каква е данъчната основа на доставките.

Доводите в касационната жалба, че доставките на недвижими имоти по нот. актове са безвъзмездни, доколкото прехвърлянето е във връзка с влязло в сила съдебно решение и между доставчика и получателя не съществува правоотношение, в рамките на които да се правят взаимни престации, са неоснователни.

Данъкът върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчно задължено лице по този закон.

Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставката е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършва срещу насрещна престация на основание сключена сделка или с цел такава да се сключи. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, с изключение на парите в обръщение като законно платежно средство. Следователно продадените от дружеството недвижими имоти, за което свидетелстват съставените през м. 06 и м. 07/2018 г. нотариални актове, представляват стока по смисъла на ЗДДС, а процесът на нейната реализация -доставка, съгласно чл. 6 от същия закон.

Наличието на правоотношение, в рамките на които „Боната“ ЕООД и физически лица си правят взаимни престации е установено с нотариални актове за прехвърляне на недвижими имоти, вместо изпълнение на парични задължения, по силата на които „Боната“ ЕООД прехвърля собствеността на върху недвижими имоти на физическите лица, вместо изпълнение на парични задължения, произтичащи от развалени предварителни договори по образувани изпълнителни дела, възлищи на конкретно посочени стойности в нотариалните актове. Факт е, че на съответната дата на издаване на нотариалните актове е налице прехвърлянето на собственост върху стока, чиято цена е определена съгласно НА и съответства на целия размер на паричните задължения на „Боната“ ЕООД по образуваните изпълнителни дела. Към този момент „Боната“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, а извършените от дружеството продажби на недвижими имоти са облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната. Факт е също така, че за така извършените продажби на недвижими имоти част от съответната престация ревизираното лице е получило авансово в периоди, предхождащи разглежданите, а останалата част чрез прихващане на дължимо от него парично задължение към лицата купувачи, съгласно изпълнителни листове, което обаче не прави тази част от доставката освободена.

Касаторът неправилно счита, че ДДС не се дължи върху цялата сума на имота, посочена в нотариалните актове, с доводи, че имотите са прехвърлени не само срещу платените авансово суми, но и срещу задължения за лихви и неустойки, за които ДДС не се дължи.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.

В случая имотите са прехвърлени вместо изпълнение на парични задължения, възлищи на стойността на целия размер на паричните задължения по образуваните изпълнителни дела, конкретно посочена в нотариалните актове. Данъчната основа на тези доставки са сумите посочени в нотариалните актове, като възнаграждение за доставката, а не само направените авансови плащания в предходни периоди, както счита касатора.

Вярно е, че съгласно чл.26, ал.2 на ЗДДС, не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. Но в случая, не се установяват извършени плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер по доставката – продажба на недвижим имот, а само възнаграждение по доставката, посочено като стойност в нотариалните актове. След като „Боната“ ЕООД прехвърля собствеността върху недвижими имоти на физическите лица, вместо изпълнение на парични задължения, произтичащи от развалени предварителни договори по образувани изпълнителни дела, възлищи на стойността на целия размер на паричните задължения по образуваните изпълнителни дела, конкретно посочена в нотариалните актове, то данъчната основа включва целия размер на възнаграждението, което Боната“ ЕООД получава, посочена в нотариалните актове.

С оглед изложеното, правилно АС - Пловдив е приел, че по облагаемите доставки – продажби на недвижими имоти, продавача „Боната“ ЕООД, като доставчик на стоки е следвало да издаде фактура и да начисли ДДС върху продажната стойност на недвижимите имоти, посочена в нотариалните актове. А като е издал фактури и начислил ДДС само за получени авансови плащания, то законосъобразно с издадения РА е доначислен ДДС върху разликата между продажната цена по нотариални актове и плащанията, за които са издадени фактури.

Като е стигнал до краен извод за неоснователност на жалбата на „Боната“ ЕООД против издадения РА, в потвърдената му част, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, „Боната“ ЕООД следва да заплати на Национална агенция по приходите – гр. С. юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1091,00 лева, определени на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1497 от 10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2225/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Боната“ ЕООД, с :[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. П., [адрес], представлявано от управителя И.Ф, да заплати на Национална агенция по приходите – гр. С. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 091,00 (хиляда и деветдесет и един) лева.

Решението не подлежи на обжалване.