Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 486 от 26.10.2020г., постановено по адм. д. № 526/20г. Административен съд – Перник е отхвърлил жалбата на „Р. Р“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Р., пл.“Свобода“ № 6, представлявано от управителя Г.В, против акт за установяване на публично държавно вземане № 59/3/3121568/3/01/04/02, издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 86 804,38лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя „Р. Р“ ЕООД да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 3 760,96лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „Р. Р“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Р., пл.“Свобода“ № 6, представлявано от управителя Г.В, чрез пълномощника му адв. М.Я. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, чрез неговия процесуален представител адв. М.А взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски по списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадени в...