Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 3263/19.12.2013 г., постановено по адм. дело № 2050/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което се отхвърля жалбата на дружеството против РА №[ЕИК]/01.02.0213 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 168/30.04.2013 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП за определени задължения за ДДС поради непризнат данъчен кредит в размер на 38 031,23 лв. по доставки от [фирма], [фирма] и [фирма] за данъчни периоди през 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и лихви 19 348,72 лв. и корпоративен данък за 2007 г. в размер на 17 472,65 лв. и лихви - 7 652,73 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е направил неправилна преценка относно валидността на ревизионния акт и счита, че същият е нищожен, тъй като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентен орган, който да издаде ревизионния акт е издаден от некомпетентен орган. Излага довод, че Р. С. е имала правомощие да възлага ревизия и да определя компетентен орган за издаване на ревизионен акт, само относно данъчно-задължени лица в териториалния обхват на И. – [населено място]. В условията на евентуалност [фирма] иска отмяна на ревизионния акт поради неговата незаконосъобразност, като твърди, че фактурираните геодезически услуги са действително осъществени. Позовава се на практика на С. - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според която не може да се...