Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП и 2. [фирма],гр.С.,чрез юрк.П. против решение № 269/16.01.2015 г., постановено по адм. д. № 9757/2013 г. на Административен съд – София град.

С първата касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" – С. се обжалва решението изцяло, като не се излагат касационни основания по чл.209 АПК,както в жалбата, така и в съдебно заседание.Претендира се отмяна на решението със законните последици.

С втората касационна жалба на [фирма] се обжалва решението в частта за разноските, като се твърди, че неправилно е определен размера при условията на чл.161,ал.3 ДОПК.Иска се отмяна на решението и присъждане на пълния размер на направените пред първата инстанция разноски, със законните последици.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна.Касационната жалба на [фирма] е недопустима, тъй като съставлява искане за изменение на решението в частта за разноските, което подлежи на разглеждане в производство по чл.248 ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, което е от компетентност на първоинстанционния съд, на който следва да бъде изпратена за произнасяне.

Разгледана по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП се явява неоснователна.

С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № К [ЕГН]/ 19.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр.С., изменен с решение № 1507/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С. при ЦУ на НАП за начислен допълнително...