Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/ срещу въззивно решение №224 от 02.08.2013г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. гр. д.№ 18/2013год. С това решение е потвърдено решение №346 от 07.11.2012г., постановено по Гр. д. № 114/2010г., на Габровския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлено мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД отм., предявено от К. – сега КОНПИ, против ответниците - съпрузите А. С. А. и З. Х. А., и [фирма], за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 125750 лева, както следва: на основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД от А. С. А. от [населено място] на дружествени дяла от [фирма] /с променено наименование [фирма]/ в размер на 2500 лева; на основание чл.4 ал.2 във връзка с чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД от А. С. А. от [населено място] сумата от 56250 лева, получена от продажбата на идеална част от недвижим имот, оформена с нотариален акт №106 от 18.11.2009г. на нотариус от района на Габровския районен съд; на основание чл.7 т.2 от ЗОПДИППД да се обяви за недействителна по отношение на Държавата на сделката, с която А. С. А. и съпругата му З. Х. А. лично и като [фирма] са отчуждили чрез договор за продажба оформен с нотариален акт №48 от 10.05.2002г. на нотариус от района на Габровския районен съд с [фирма] /сега [фирма]/ следния недвижим имот: два дюкяна-първи и втори, броени от юг към север, в партерния етаж на жилищната сграда в [населено място], на [улица], с обща квадратура 68 кв. м., заедно с всички подобрения в имота, със съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място с обща квадратура 597 кв. м., съставляващо дворище пл. № 5116 в кв.168 по плана на [населено място] и 2/4 идеални части от общите за всички дюкяни маза и тоалетна, а съгласно схема №2065 от 22.04.2010г. и №2064 от 22.04.2010г. на С. [населено място] самостоятелен обект в сграда, с идентификатори № 14218.505.631.15.12 и № 14218.505.631.15.11 и искането по реда на чл.7 т.2 във връзка с чл.4 ал.1 във връзка с чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД да бъде отнет този имот в полза на Държавата. Със същото решение ГОС е отхвърлил и предявеното при условията на евентуалност искане по чл.4 ал.2 във връзка с чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД да бъде отнета в полза на Държавата от съпрузите сумата от 47600 лева, представляваща пазарната стойност на отчуждения недвижим имот с договора за покупко продажба, оформен с нотариален акт №48 от 10.05.2002г. на нотариус от района на Габровския районен съд; отменил е допуснатото обезпечение с определение №13 от 28.04.2010г. по Ч.гр. д. №4/2010г. на Габровския окръжен съд; осъдил е КОНПИ да заплати на А. С. А. и съпругата му З. Х. А. сумите съответно по 15730 лева и 733лв. - направени разноски по делото.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, се поддържа, че въпросите: какви са критериите за формиране на обосновано предположение за връзка (пряка и/или косвена) между имуществото и престъпната дейност; може ли да се изведе такова предположение, доколкото не е установен законен източник на средства за придобиването му; законен източник ли е кредитът и каква е доказателствената стойност на заключение на съдебно -икономическа експертиза, основано на доказателства, които не са приети по делото или не са предоставени от вещото лице, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се явяват от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Ответната страна А. С. А. в представен писмен отговор чрез адв.Б. взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски.

Ответниците З. Х. А. и [фирма] не вземат становище.

Контролиращата страна също не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК

За да се произнесе по въпроса налице ли са сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното:

За да обоснове решаващите си изводи въззивният съд е приел, че придобитото през проверявания период от ответниците имущество е на значителна стойност по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД, а именно - над 60000 лева или 400 М.; че с оглед на доказателствата по делото не може да се приеме, че имуществото чието отнемане се иска, е придобито от престъпна дейност, а напротив налага се извод за наличие на законен източник за придобиването му; че не може да се направи както пряка, така и косвена връзка между престъплението, за което ответникът е осъден и придобитото имущество - няма данни по делото как от фалшивите акцизни бандероли, предмет на престъплението, за което ответникът А. е осъден с влязла в сила присъда, същият е реализирал доходи, в какъв размер и как с тях е придобил процесното имущество; че приходите на ответниците от законен източник от развиваната стопанска дейност с достатъчни приходи, както и тези от заеми, са значителни и не може да бъде направено обосновано предположение, че придобитото имущество е със средства от престъпна дейност. Прието е, че липсва наличие на пряка или косвена връзка между придобитото имущество и установената с присъда престъпна дейност на ответника.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси относно необходимостта от наличие на връзка между конкретна престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД отм. и придобитото от осъденото лице имущество, чието отнемане се претендира от Комисията, са предмет на Тълкувателно дело № 7 от 2013 г. на ОСГК на ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по т. д. № 7/2013 г.

С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА

производството по гр. д. № 7186/2013 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: