Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК вр. Чл. 160, ал.6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против решение № 110/24.03.2015г. по адм. дело № 859/2014г. по описа на Административен съд-В. Т, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт №[ЕИК]/28.10.2011г. на ТД на НАП-В.Т., потвърден с решение № 120/02.03.2012г. на директора на Дирекция «О.»-В.Т..

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на РА.

Подадена е и втора касационна жалба от директора на Дирекция ОДОП-В.Т. срещу същото решение, в частта за присъдените разноски, като се твърди че такива следва да се присъдят не само за една инстанция, а да се съобрази процесуалното представителство и при предходното разглеждане на делото на две съдебни инстанции.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбана на [фирма] Л. и за основателност на втората жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които обжалваните части се явяват неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. 1. По жалбата на [фирма] [населено място]

С оспорения РА на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит, извършено е увеличение на финансовия резултат, като са определени данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, както и лихви. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото и с него е отхвърлена жалбата срещу РА, който е приет за законосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Изводите по същество на спора са основани на изключително подробно и самостоятелно обсъждане и преценка на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства по делото. Решаващият състав е издирил, тълкувал и приложил правните норми, относими за правилното определяне на данъчните задължения на касатора. Стриктно са спазени и задължителните указания на касационната инстанция с решението по адм. дело № 158/2014г. по описа на ВАС. Съдът е обсъдил изчерпателно, систематизирано и ясно всички събрани доказателства, техния вид и характер, доказателствената стойност или липсата на такива, като е разгледал и се е произнесъл по всички възражения на оспорващия, направени с жалбата и в хода на съдебното производство. По инициатива на съда е изслущан и доклад на вещото лице, изготвило ССЕ при първото разглеждане на спора пред АСВТ.

Обстойни съображения са изложени и относно представените от [фирма] с първата касационна жалба документи. По отношение на спорната доставка по фактура № 152/05.03.2008г., издадена от [фирма], съдът е направил обосновано заключение, че представените Договор за реклама от 04.02.2008г. и Приложение № 1 към същия не са достатъчни да установят реално получаване на рекламни материали-облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. По отношение на товарителниците, в които касаторът не фигурира и уведомителните писма от [фирма], съдът правилно приема, че не може фактически да се установи взаимовръзка между същите и извършен превоз към касационния жалбоподател от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Правилно за недоказана е приета е реалността на доставката по фактура № 1623/27.06.2008г., издадена от [фирма] с предмет «ремонт на автомобил».

С оглед събраните доказателства, решаващият съд правилно е приел, че липсват реално извършени доставки. Движението на стоката и извършването на услугите в случая е установявано изключително и само от фактурите и взетите въз основа на тях счетоводни записвания при дружеството-касатор, които не са достатъчни да обосноват реалност на доставките.

Правилни са изводите на решаващия съд за неотносимост на представените по делото влезли в сила ревизионни актове на доставчиците [фирма], [фирма] и [фирма], в които са обхванати данъчни периоди, в които са издадени фактури, по които е отречено правото на приспадане на данъчен креди. Безспорно е, че в тези случай рискът от загуби на приходи е отстранен, тъй като пред хазната данака е отчетен като дължим и е участвал във формирането на рекапитулационната сума за съответния период, декларирана с подадените справки-декларации. Тези обстоятелства обаче не водят до извод, че приспадането е извършено съобразно предвидения в Директива 2006/112/ЕО на Съвета на ЕС и ЗДДС механизъм - след осъществяване на облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 24, §1 от Директивата, респ. По смисъла на чл. 9 ЗДДС. В определение на С. по повод на образуваното дело С-572/11г. е посочено, че разпоредбата на чл. 168, б.»а» и чл. 203 от Директивата, както и принципите на неутралитет и на защита на оправданите очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя на фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък, когато доставките, за които се отнася последната, не са действително осъществени, дори и ако рискът от данъчни загуби е отстранен с мотива, че издателят на фактурата е платил посочения в нея ДДС.

Съобразно разпоредбата на чл. 1, т.2, изрч. Второ от Директивата, за всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадане на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността. Тези елементи на себестойността представляват необходимите разходи на оператора, въплащаващи крайната себестойност / икономическата оценка/ и на услугата и на съответния актив. При пълната липса на доказателства по делото как е формирана себестойността на фактурираните транспортни услуги, печат на рекламни материали и ремонт на автомобил, решаващият съд правилно приема, че не е налице реално извършване на тези услуги и правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е отказано законосъобразно.

В частта по ЗКПО решаващият съд правилно и обосновано е приема, че финансовият резултат на дружеството за процесните периоди е преобразуван правилно в посока увеличение с основите по издадените от горепосочените дружества фактури и е начислен допълнителен корпоративен данък. Предвид липсата на реално извършени услуги /доставки на стоки, [фирма] е отчело разходи, с които неоснователно е намалило финансовия си резултат, с което е осъществен фактическия състав на чл. 16, ал.2,т.4 ЗКПО.

Обжалваното решение, в частта за отхвърляне на оспорването на РА, не страда от релевираните от касатора [фирма] пороци и следва да остане в сила. 2. По жалбата на директора на Дирекция ОДОП-В.Т.

Обжалваното решение в частта му за разноските е правилно и съответно на материалния закон. Въпреки че делото е разглеждано два пъти пред АСВТ след отмяна от ВАС на първоначално постановеното решение, няма материалноправно основание разноските да се присъждат според броя на заседанията и за различните съдебни инстанции. Разноските се дължат с оглед крайния резултат по оспорването на акта (чл. 161, ал.1, изр. последно ДОПК) и в размера по чл. 8, ал.1,т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При неоснователност на второта касационна жалба, решението следва да остане в сила и частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/24.03.2015г. по адм. дело № 859/2014г. по описа на Административен съд-В. Т. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: