Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от И. И. Я. със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу решение постановено по адм. дело № 733/2014 г. на АСВТ (Административен съд В. Т), с което е отхвърлено оспорването на Уведомително писмо, с което му е отказано плащане по подадено заявление. Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалния закон. На първо място твърди, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в производството пред съда. Заявява, че не му е известно да е извършвана физическа проверка на имотите, поради което намира за недоказан извода за липса на стопанисване на същите. Според него в представената пред съда административна преписка липсва анализ относно неизпълнение на стандарта за добро земеделско състояние на заявените през 2013 година имоти, поради което счита, че отказът е постановен без мотиви. По тези съображения моли съдебното решение да бъде отменено, както и оспорения от него административен акт.

Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” [населено място], не заявява становище по жалбата.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдът е изяснил правнозначимите факти и обстоятелства, като при произнасянето си се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Обжалваният съдебен акт не страда от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от същия кодекс следва да остане в сила.

С оглед датата на пощенското клеймо – 23.03.15., настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 25.03.2015 г. касационна жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1...