Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията”-С. против решение № 114/23.10.2014 г., постановено по адм. д. №178/2014 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано, но навежда и доводи за незаконосъобразност на съдебния акт – касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено съдебното решение и бъде потвърдена отменената с него заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – К. Г. С. оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение № 114/23.10.2014 г., постановено по адм. д. №178/2014 г. по описа на АС-Сливен е отменена заповед № Л-171/23.05.2014 г. на началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията” [населено място], с която на К. Г. С. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в противоречие на материалния закон, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР отм. , но изложените фактически основания не сочат на небрежност в служебната дейност, поради което неправилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. във връзка с чл. 226, ал. 1, т.3, предл. първо и т. 4 от ППЗМВР отм. ,

Изводът на съда, че наказаната служителка като пробационен служител при изпълнение на наказанието „пробация“ не длъжна да изчислява и приспада времето, през което осъденото лице е било с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в съотношението по чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, е правилен и в съответствие с нормите на наказателното право.

Законосъобразен е изводът на съда, че К. С. не е осъществила описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, защото задължение за определяне на наказанието, включително по продължителност е на съда, а неговото изтърпяване се осигурява от прокуратурата. К. С. като пробационен служител само извършва действия по изпълнение на наказанието „пробация“ така както е наложено в присъдата. Доводите в касационната жалба, че органите на съдебната власт не са длъжни да указват математически израз на извършеното от тях приспадане и да посочват конкретно определяне на приспаднатата част при определяне на размера на наложеното наказание, не кореспондират с принципите на Наказателен процес. С. чл. 417 от НПК когато чл. 59 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление. Следователно не следва да се изисква от пробационния служител да прилага сам разпоредбата на чл. 59 от НК, когато това не е извършено от съдът, наложил наказанието. В случая съдът е възпроизвел теста на чл. 59 от НК, но нито е посочил правното основание, нито фактически го е приложил, поради което този пропуск не може да бъде вменен в отговорност на К. С. при изпълнение на наказанието „пробация“. Указанието на В. от 29.03.2010 г. не може да замести правилата на НПК, като допълнителен аргумент в тази посока е и Заповед № 5306/24.11.2014 г. на главния прокурор и утвърдените с нея указания. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Фактическата обстановка по спора е установена въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, които не са оспорвани от страните по делото. На практика страните не са спорили относно фактите, а по приложението на закона, който спор е разрешен по правилен начин от първоинстанционният съд с изложени подробни и задълбочени мотиви.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 300 лв., които с оглед изхода на спора, липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-С..

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 114/23.10.2014 г., постановено по адм. д. №178/2014 г. по описа на Административен съд-Сливен ОСЪЖДА

Областна служба „Изпълнение на наказанията”-С., [населено място], [улица] да заплати на К. Г. С., [населено място], [улица], ет. 5, ап. 29 сумата 300 (триста) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: