Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], представлявано от инж. Г. И. Ш., ЕИК[ЕИК], срещу Решение № 5343 от 27.07.2015 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 10622 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № [ЕГН] от 11.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1451 от 13.08.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП сумата от 4697,09 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски.

Ответникът - Дирекция „ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП моли чрез юрк. М. да бъде отхвърлена жалбата. Счита, че в същата не са посочени касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Решението е законосъобразно и обосновано на първата инстанция. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу...