Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], [община] срещу Решение № 2605/13.11.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2652/2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт №[ЕИК]/22.04.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение № 334/16.07.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008, 2010, 2011 и 2012год. в общ размер от 43 536.35лв. и лихви за забава - 19513,44лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК

. Намира, че съдът изцяло е преповторил мотивите на решаващия орган без да съобрази доводите на дружеството за неправилно тълкуване и прилагане на ЗКПО и ДОПК. Счита за неправилен изводът, че преотстъпеният корпоративен данък е инвестиран в актив, използван в дейност, свързана с износ за държава-членка на ЕС, с оглед на което сочи, че не е налице изключението по чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО за ползване на данъчно облекчение. Твърди, че незаконосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2008, 2010, 2011 и 2012 г., тъй като непризнатите разходи са документално обосновани. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, на РА и присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на...