Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби:
Първата е подадена от директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“)-гр. В. Т. срещу решение №234 от 02.06.2014 г., постановено по адм. д. № 93/2015 г. на Административен съд – В. Т в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК]/19.06.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Т., потвърден с Решение № 405/16.10.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Т. при ЦУ на НАП, с който по КСО и 330 са установени задължения за довнасяне за ДОО за самоосигуряващи се лица в размер на 468,60 лв. и лихва в размер на 633,87 лв.; ДОО годишна изравнителна вноска в размер на 2109,53 лв. и лихви в размер на 2451,53 лв.; вноски за ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 158,40 лв. и лихви върху тях в размер на 126,83 лв.; годишна изравнителна вноска за ЗО в размер на 713,08 лв. и лихва 491,15 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица в размер на 132,00лв и лихва в размер на 178,38 лв. и годишна изравнителна вноска за ДЗПО-УПФ в размер на 594,23 лв. и лихва в размер на 690,57 лв. Наведени са доводи, че решението в атакуваната част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Претендира се отмяна както в оспорената част, така и в частта с която Дирекция „ОДОП“ - [населено място] при ЦУ на НАП е осъдена за заплати разноски на РЛ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът...