Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Н., от [населено място] против решение № 9 / 10.02.2015 г. по адм. дело № 520 / 2014 г. на Административен съд – [населено място]. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 40, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – [населено място] не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Намира за правилни изводите на административния съд, че предвид нормата на чл. 10, ал.2 КСО за времето от 04.09.2012 г. до 17.06.2014 г. осигуряването на жалбоподателката е прекъснато, поради което не са налице основания за покриване на претърпените от нея социални рискове, свързани с настъпила временна неработоспособност. За жалбоподателката за процесния период не е налице качеството на „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР КСО вр. с чл. 4, чл.4а, чл.9 и чл. 10 КСО. Законосъобразно е отказано да се признае времето на отстраняване от работа по чл. 100, ал.1, т.2 ЗДСл за осигурителен стаж.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 9 / 10.02.2015 г. по адм. дело № 520 / 2014 г....