Образувано е по жалба на Г. П. Т., прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу решение по т.3 от Протокол № 37 от заседанието на Висшия съдебен съвет проведено на 25.06.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца” за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на В. по смисъла на чл. 146, т. 3 , т. 4 и т. 5 от АПК

- съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, като се иска неговата отмяна. Поддържа се, че при работата по цитираните дела не е допуснато бездействие, което да е довело до неоправдано забавяне на производството. Твърди се, че е проведено разследване с оглед оперативната самостоятелност на прокурор, като всички действия са били съгласувани с градския прокурор. Излагат се доводи, че е нарушена разпоредбата на чл.310,ал.1 от ЗСВ.

Ответникът - Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. З., в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Заинтересованата страна - административния ръководител на Софийска градска прокуратура не е изразил становище по основателността на оспорването.

Жалбата на Г. Т. е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ

, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт.

Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Дисциплинарното производство е образувано с решение на В. по протокол № 25 заседанието на Висшия съдебен съвет проведено на 27.06.2013 г. по предложение на и. ф. административен ръководител на Софийска градска прокуратура/СГП/ с изх.№ 4060/20.06.2013 г. В него е посочено, че със заповед № 1169/31.05.2013 г. е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Г. Т. на основание чл.310,ал.1 вр. с чл.307,ал.3 и ал.4,т.2 от ЗСВ поради това виновно неизпълнение на служебните задължения на служебните задължения по три досъдебни производства-ДП № 4-5134/2009 г.,ДП-4-5044/2010 г. и ДП-4-5287/2010 г. по описа на СГП, по които са констатирани груби нарушения при провеждане на разследването, непровеждане на разследване, изготвяне на необосновани постановления за спиране и прекратяване на досъдебните производства, незаконосъобразно образуване на досъдебно производство срещу магистрат при наличието на вече образувано друго досъдебно производство по друг текст от НК, прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на едно и също лице по две досъдебни производства за един и същи период. Посочено е, че по ДП № 4-5134/2009 г. Т. е спрял наказателното производство. По ДП-4-5044/2010 г. с постановление е разпоредил разследване срещу същия магистрат с нови обвинения и с отделяне материали без разпределение на случаен принцип е образувал третото на свой доклад ДП-4-5287/2010 г. срещу неизвестен извършител. При второто ДП с едно постановление е прекратил досъдебното производство срещу магистрата и спрял ДП срещу неизвестен извършител. По третото ДП е постановил спиране срещу неизвестен извършигел. На 19.04.2013 г. АП-С. е отменила трите постановления за спиране, като неправилни и незаконосъобразни. В предложението е посочено, че по трите ДП са констатирани груби нарушения по разследването и според вносителя налице е виновно неизпълнение на служебни задължения, квалифицирани като дисциплинарни нарушения.

След изясняване на фактите и обстоятелствата дисциплинарният състав по реда на чл.319 от ЗСВ № 10-00-038/29.09.2014 г. е приел решение, с което е направил предложение до В. да отхвърли предложението на и. ф. административен ръководител на Софийска градска прокуратура за налагане дисциплинарно наказание по чл.308,ал.1 т.4 или т.6 от ЗСВ и да прекрати образуваното дисциплинарно производство по дисциплинарно дело № 16/2013 г. поради изтекла давност. Решението е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав с мотива, че не са налице основания за прекратяване на дисциплинарното производство, тъй като същото е образувано в законоустановения шестмесечен срок. Решението заедно с преписката са внесени за разглеждане в заседание на В., проведено на 09.10.2014 г. От приложеният протокол № 44/09.10.2014 г. на В. е видно, че при проведеното гласуване предложенията на дисциплинарният състав не са приети, като са отхвърлени и двете предложения за налагане на дисциплинарно наказание. Прието е решение делото да се върне на дисциплинарния състав за излагане на подробни мотиви по същество относно твърдяните дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4,т.2 от ЗСВ, като е направен извод, че дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл.310,ал.1 от ЗСВ.

Д. състав с допълнително решение № 10-00-026/17.06.2015 г. е предложил на В. да наложи на Г. Т. дисциплинарно наказание „намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от 6 месеца” за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ-действие или бездействие, неоправдано забавящи производството. В мотивите на решението е посочено, че по трите наблюдавани и разследвани от прокурор Т. досъдебни производства/ ДП № 4-5134/2009 г.,ДП-4-5044/2010 г. и ДП-4-5287/2010 г. - по описа на СГП/ не са извършени необходимите процесуално-следствени действия. Прието е, че бездействията на прокурор Т. за довели до безвъзвратно пропускане възможността за своевременно събиране на относими към предмета на доказване по всяко от ДП доказателства, че извършените действия по разследването са крайно недостатъчни за наличието ли не на извършено престъпление, след като не са разпитани свидетели, не са осъществени разрешенията за претърсвания. Действия по разследванията на практика не са извършвани с изключение на разпитания свидетел по ДП № 4-5134/2009 г. В нарушение на чл.13 от НПК Т. не е взел мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, като не е изпълнил задълженията си по чл.203,ал.1 и ал.2 от НПК във вр. с чл.46,ал.2,т.1 и т.2 от НПК своевременно и успешно да извърши разследването и в най-кратък срок да събере необходимите доказателства. В исканията за удължаване на срока на разследванията по две от трите ДП е посочил неистински обстоятелства, според които са били разпитани свидетели, предстоящ разпит на нови и събиране на други доказателства, довели до неоправдано забавяне на производствата. Прието е също, че констатираните пропуски в надзора по разследването по трите ДП и невъзможността те да бъдат отстранени се дължат на виновно неизпълнение на служебните задължения от прокурор Т.. Решението е подписано с особено мнение от член на дисциплинарния състав с мотиви: предложението, въз основа на което е образувано дисциплинарното производство е недопустимо като подадено след изтичане на краткия шестмесечен срок по чл.310, ал.1 от ЗСВ; в хода на разследването не е било допуснато бездействие.

В проведеното на 25.06.2015 г. заседание В. е обсъдил решението на дисциплинарния състав, както и особеното мнение на члена на състава. При последвалото тайно гласуване предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание е прието с 13 гласа „за”, 7 „против” и 3 „въздържали се”.

От приложените в административната преписка доказателства се установява, че процесните досъдебни производства-ДП № 4-5134/2009 г.,ДП-4-5044/2010 г. и ДП-4-5287/2010 г. по описа на СГП - са били секретни, като по-късно материалите са декласифицирани. Досъдебно производство № 4-5134/2009 г. е образувано на 11.09.2009 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.302, т.1 и т.2 във вр. с чл.301,ал.1 НК въз основа на сигнал и писмо от В.. От деловодната справка по ДП е видно, че за периода 26.11.2009г.-24.02.2010 г. е налице ритмично движение на класифицираните материали. На 24.02.2010 г. СГП е поискала от С. удължаване срока на разследване, разрешено на 08.03.2010 г. с 4 месеца, считано от 20.01.2010 г. На В. са изпратени копия от постановленията от 19.11.2009 г. и 20.11.2009 г. За периода 08.03.2010 г.- 06.07.2010 г. е приложена справка за движението на класифицираните материали. С постановление от 07.07.2010 г. Т. е спрял наказателното производство поради неразкриване на извършителя. С постановление от 20.07.2010 г. е възложил на Д. извършване на ОИМ за установяване на извършителя. По искане на отдел „Инспекторат” на В. Т. ежегодно е представял справки за хода на разследването - на 15.06.2010 г. и на 25.01.2011 г., както и препис от постановлението за спиране. От справките е видно, че по това дело прокурор Т. е изготвил общо 25 прокурорски акта/постановления, справки, искания за използване на СРС, искания във връзка със сроковете, разпити на свидетели и др./. В. е поискала наблюдателните материали и материалите по ДП, изпратени от СГС на 25.03.2013 г. С писмо от 19.04.2013 г. В. е препратила материалите от ДП на Апелативна прокуратура-С. с указание за осъществяване служебен инстанционен контрол. На 19.04.2013 г. АП-С. е отменила постановлението за спиране като неправилно и незаконосъобразно, приемайки, че не е извършено разследване, не са събрани доказателства със средствата на НПК, вкл. разпит на свидетели и не са провеждани други действия, а са приложени само СРС. С постановление от 27.06.2013 г. на СГП наказателното производство по ДП № 4-5134/2010 г. по описа на СГП е прекратено.

Досъдебно производство № 4-5044/2010 г. образувано от дежурен прокурор от СГП на 15.10.2010 г. срещу магистрат-прокурор в ОП В. за престъпление по чл.277а, ал.2 от НК, въз основа писмо със справка от Д.. На 21.10.2010 г. Т. е поискал експлоатация на СРС по отношение на 4 лица по способа чл.6 ЗСРС и способите чл.5,6 и 7 ЗСРС за период от 60 дни, удължен впоследствие с още 120 дни. С постановление от 02.11.2010 г. възложил на Д. извършване ОИМ. Направил искания за претърсване и изземване на 15 жилища, в които по обосновано предположение се държат нумизматични предмети. От дадените 15 разрешения нито едно не било реализирано. В приложената деловодна справка е отразено движението на изготвените от Т. и получените по преписката квалифицирани материали. Изискано е от Д. за изготви обобщени справки за наличната информация относно магистрата, която постъпвайки в СГП е послужила за отделяне материали заведени в ДП под № 4-5287/2010 г. На 01.11.2010 г. с постановление Т. е отделил материалите и разпоредил разследване на същия магистрат, но вече за престъпление по чл.286 и чл.301 НК, на свой доклад. За извършване процесуално следствени действия във В. са били командировани следователите С. И. и С. С., на които Т. е възложил разследването. По искане на следователя И. и на прокурор Т., на основание чл.234,ал.3 НПК СГП е удължила срока на разследването по ДП 4-5044/2010 г. с 4 месеца, считано от 15.12.2010 г. По нови искания на следователя С. и на прокурор Т., на основание чл.234,ал.3 НПК СГП е удължила срока на разследването по ДП 4-5044/2010 г. с 4 месеца, считано от 15.04.2011 г. С постановление от 10.06.2011 г. следователят С. е изпратил делото с мнение за спиране на СГП. С постановление от 04.07.2011 г. на Т. ДП срещу магистрата е било прекратено и спряно срещу неизвестен извършител, и възложено на Д. извършване на ОИМ. С постановление на градския прокурор от 28.03.2012 г. постановлението от 04.07.2011 г. е декласифицирано. За периода 06.07.2011 г.-23.07.2012 г. в деловодната справка е отразено движението на класифицираните документи, включително изготвяне на докладни записки до зам. градския прокурор. От справките е видно, че по това дело прокурор Т. е изготвил общо 34 прокурорски акта/постановления, писма, справки, искания за използване на СРС, планове за провеждане на разследването, искания във връзка със сроковете и др./. На 18.03.2013 г. СГП е изпратила на В. материалите от ДП и наблюдателните материали, която ги е препратила на С. за осъществяване на инстанционен контрол На 19.04.2013 г. Апелативна прокуратура-С. е отменила постановлението от 04.07.2011 г. и в частта му за прекратяване ДП, и в частта за спиране на ДП с указание за воденето му срещу неизвестен извършител като незаконосъобразно, приемайки, че органа по разследването и наблюдаващия прокурор не са взели всички необходими мерки за осигуряване разкриването на обективната истина по реда и средствата предвидени в НПК. В постановлението не са дадени писмени указания за допълнително разследване. Това е отразено и в последващо постановление на СГП от 04.07.2013 г., с което наказателното производство по ДП № 4-5044/2010 г. по описа на СГП е прекратено. Последното е потвърдено с постановление на АП от 19.08.2013 г.

Досъдебно производство № 4-5287/2010 г. е образувано с постановление на прокурор Т. от 02.11.2010 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.302,ал.1, т1 и 2 във вр. с чл.301 от НК и разследването е възложено на следовател от СО-СГП. Като законен повод и достатъчно данни е послужила отделената справка от Д. за наличната информация относно магистрата в ДП № 4-5044/2010 г. С постановление от 02.11.2010 г. е възложено на Д. извършването на ОИМ. Използвани са СРС по отношение на едно лице по способа чл.6 ЗСРС и способите чл.5,6 и 7 ЗСРС за период от 60 дни, удължен впоследствие с още 120 дни. Искането на наблюдаващия прокурор с четири месеца е било уважено, считано от 02.01.2011 г. от зам. градския прокурор. За периода 02.11.2010 г.-07.07.2011 г. в деловодната справка е отразено движението на изготвените документи по С. и кореспонденцията по тяхното прилагане. От справките е видно, че по това дело прокурор Т. е изготвил общо 9 прокурорски акта/постановления, справки, искания за използване на СРС, искания във връзка със сроковете и др./. С постановление от 03.06.2011 г. производството е спряно с мотив, че извършените ОИМ не са дали резултат. С постановление от 15.04.2013 г. АП по искане на В. за извършване служебна проверка е отменила постановлението от 03.06.2011 г., приемайки че не е проведено всестранно и пълно разследване по делото.

От приложената справка за натовареност на прокурор Т. за периода 2009-2011 г./ л.157-160 т.1/ е видно, че същият е решил през 2009 г. 778 бр. ДП, преписки и съдебни заседания при средна натовареност на прокурор в СГП-205,53 бр., през 2010 г.-882 бр. при средна натовареност на прокурор в СГП-293,31 бр. и през 2011 г.-886 бр. при средна натовареност на прокурор в СГП- 399,67 бр. Направен е извод за висока натовареност на прокурор Т., което се потвърждава и от приложения атестационнен формуляр, като за периода 01.02.2009-011.02.2013 г. натовареността му е била 2,3 пъти по-голяма от тази на останалите прокурори в СГП - решил е 760,5 бр. при средна натовареност на прокурор в СГП-319,43 бр. и от общия брой 2616 преписки е приключил в срок до 1 месец 2611. Изхождайки от общата натовареност на СГП с най-много и най-сложни дела от всички прокурори в страната, е направен извод за прекомерна натовареност на прокурор Т..

От събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели И. М., С. И. и С. С. се установяват обстоятелства свързани с работата по процесните три досъдебни производства, по които Т. е бил наблюдаващ прокурор. Свидетелят М., който е работил по досъдебните производства с прокурор Т. уточнява, че във връзка със спецификата на ДП водено срещу магистрат, са извършени необходимите действия във връзка с разследването. По процесните три ДП са работили съобразно плановете, одобрени от главния прокурор, инспектората на В., председателя на Д. и министъра на вътрешните работи. За всяко едно предстоящо действие екипите са получавали постановление, като са изготвяли справка за извършените оперативни мероприятия. Свидетелите И. и С., следователи към СГП, разследващи по ДП № 4-5287/2010 г. и ДП № 4-5044/2010 г. уточняват, че работата по тези дела е извършвана от екипи, чиято дейност била координирана от прокурор Т.. На многобройни срещи, провеждани в СГП, се обсъждали и планирали всички действията, които е следвало да бъдат извършени. При командироването на следователите в [населено място] координацията на разследването е била извършвана и по телефона.

С оглед на така събраните по делото доказателства възражението на жалбоподателя, че дисциплинарното производство е образувано след изтичане на посочения в чл.310,ал.1 от ЗСВ 6 месечен срок, е неоснователно на основание чл.310, ал.3, изр.1 от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 1169/31.05.2013 г. на и. ф. административен ръководител на СГП въз основа на доклад от В.-отдел „Инспекторат”, съдържащ резултатите от извършена проверка по преписка № 3-171/2013 г., касаеща работата на прокурор Т. по трите ДП. В случая се твърди за допуснато нарушение чрез бездействие. Шест месечния срок е започнал да тече от момента, в който наказващият орган е установил фактите и обстоятелствата изразяващи се в твърдяното бездействие на магистрата, което представлява виновно неизпълнение на служебните му задължения и се квалифицират от наказващият орган като дисциплинарно нарушение. В ЗСВ не е регламентирано п о какъв начин може и следва да бъде открито извършеното нарушение, което налага извода, че откриването на нарушението може да бъде осъществено по всички възможни начини. Откриването на нарушението може да се осъществи и след обобщаване на данните от нарочно възложена проверка. В конкретния случай това е цитираният по-горе доклад.

От друга страна при така установената фактическа обстановка, съдът, като извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваното решение, счете, че същото е постановено при противоречие с материалноправните разпоредби на

чл. 307, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от ЗСВ

. С оглед на събраните по делото доказателства незаконосъобразен е извода, че е налице допуснато от прокурор Т. бездействие във връзка с ръководството и разследването по цитираните три досъдебни производства, което е довело до неоправдано забавяне на производството. Събраните по делото доказателства налагат обратния извод: в изпълнение на задълженията си по чл.46 от НПК, чл.203 от НПК и чл.196 ал.1 и ал.2 от НПК като наблюдаващ прокурор, прокурор Т. е осъществявал постоянно ръководство на разследването по трите ДП, осъществявал е постоянен контрол и надзор за законосъобразното им и своевременното им провеждане. Били са изготвени планове за разследването, съгласувани по съответния ред. Всички действия по разследването са били обсъждани на среща с екипите и с горестоящи прокурори, като при тези срещи са давани указания или са били съгласувани предстоящите действия. Хода на разследването периодично е бил докладван на прокурори от В.. Ето защо не може да се приеме, че прокурор Т. е допуснал бездействие. Такова би било налице ако не бяха предприети каквито и да са действия във връзка с разследването.

По трите досъдебни производства са извършвани действия по разследването чрез средствата и способите за събиране и проверка на доказателствата по НПК. Преценката на наблюдаващия прокурор е кой от способите да използва и какви доказателства да събере в рамките на закона и вътрешното си убеждение. В конкретния случай при разследването са събрани и проверени относими доказателства, като са изградени различни версии, част от които са проверени чрез допълнително събрани доказателства. Обстоятелството, че извършената по-късно инстанционна проверка от АП е приела, че някои от изградените версии са останали непроверени и не са събирани от разследващите органи други, необходими според горестоящия прокурор доказателства за проверка на тези версии, не води до извода, че прокурор Т. е действал виновно и е извършил нарушение на служебните си задължения. Предвиденият инстанционен контрол е за законъсобразност на актовете на прокурора от долустоящата прокуратура.

С оглед на събраните по делото доказателства незаконосъобразен е и извода за наличието на останалите фактически основания за ангажиране отговорността на прокурор Т., формулирани като: „изготвяне на необосновани постановления за спиране и прекратяване на досъдебните производства, незаконоъсобразно образуване на досъдебно производство срещу магистрат, при наличието на вече образувано друго досъдебно производство по друг текст от НК, прилагането на специални разузнавателни средства по отношение на едно и също лице по две досъдебни производства за един и същи период”. Тези процесуални действия са извършени от прокурор Т. в рамките на оперативната му самостоятелност и в съответствие с чл.14 от НПК. Да се провери обосноваността на съответния процесуален акт означава да се подложи на проверка вътрешното убеждение на решаващия орган във връзка с обстоятелствата по делото.

Дейността на магистратите, изразяваща се в упражняване на предоставени от закона правомощия за вземане на решение в резултат на оценка на доказателствата и приложение на закона не може да бъде обект на дисциплинарно преследване, т. к. не се явява като следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение и следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на

чл. 307 ЗСВ

. Ето защо случаите на постановяване на актове от органите на съдебната власт, при които се извършва свободна преценка на фактите и обстоятелствата и се тълкува и прилага закона, се изключват от обсега на дисциплинарната отговорност. Постановяването на необосновани или неправилни актове, ако това се установи при инстанционният контрол, следва да се отчита в процеса на атестиране на магистратите, но не може да служи като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност.

Видно от изложеното не са налице два от елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение – виновно неизпълнение, чл. 307, ал. 3 от ЗСВ и действие или бездействие, което неоправдано е забавило производството - чл. 307, ал.4, т. 2 от ЗСВ. С оглед на това неправилен е изводът на Висшия съдебен съвет, че с действията си прокурор Т. виновно не е изпълнил служебните си задължения като е допуснал неопрадано забавяне на производството по ДП № 4-5134/2009 г.,ДП-4-5044/2010 г. и ДП-4-5287/2010 г. по описа на СГП. Като не е съобразил изложеното Висшият съдебен съвет е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.323, ал.3 от ЗСВ и чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение по т.3 от Протокол № 37 от заседанието на Висшия съдебен съвет проведено на 25.06.2015 г., с което на Г. П. Т., прокурор в Софийска градска прокуратура, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - „намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца” за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.4, т.2 от ЗСВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.