Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Е. Л. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител срещу решение № 4146 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12834/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение, в частта, с която отхвърлена жалбата му срещу Решение № 624 от 3 септември 2014 година на Министерски съвет на Р.Б.К твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено. Развива подробни доводи в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира се присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът – Министерски съвет на Р. Б, в представена писмена защита и в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалбата като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. С
решение № 4146 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12834/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на Е. Л. Б. срещу Решение № 624 от 3 септември 2014 година на Министерски съвет на Р. Б, прекратено е производството по адм. дело № 12834/2014 г. по описа на Върховния административен съд в частта му по жалбата срещу Заповед № КВ - 332 от 3 септември 2014 г. на Министър-председателя на Р. Б и е изпратено делото в тази част по подсъдност на Софийски районен съд. В настоящето производство касационният жалбоподател оспорва решението в частта му, с която е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 624 от 3 септември 2014 година на Министерски съвет на Р. Б.
Съдът е приел, че оспореното пред него решение на Министерски съвет е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган – централен орган на изпълнителната власт. Обсъдил е приложението на чл. 22, т. 2 от АПК, като е направил извод, че в процесното решение на Министерския съвет е допустимо да не се съдържа реквизита пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва. Същото се отнася и за фактически и правни основания за издаване на акта. Колективният орган - МС не е бил длъжен да мотивира своето решение, но в конкретния случай това е сторено, Решението съдържа правни основания – чл. 12, ал. 3, т. 2 от ЗЕ и фактическите основания – в цитирания в решението Доклад на министър-председателя на Р. Б, който е с вх. № 102.01-51 от 03.09.2014 г. В него именно е посочено, че Е. Л. Б. е член на управителния съвет на Сдружение с дейност в частна полза с наименование Национален съюз на независимите енергопроизводители „Екоенергия” видно от удостоверение за актуално състояние № 13688 от 2 септември 2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, търговско отделение. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 19, ал. 6, т. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗЗД), където се съдържа забрана, приложима и за членовете на ДКЕВР, а именно, че те не могат да „са членове на орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация”, като е приел, че формално същата е нарушена.
Съдът е приел, че обстоятелството дали има или няма конфликт на интереси, за което са приложени многобройни доказателства от страна на жалбоподателя, както и фактът на извършената от Главния инспекторат към Министерския съвет проверка за осъществен контрол за спазване разпоредбите на Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, са без правно значение за спора, тъй като Е. Л. Б. не е освободен на основание чл. 12, ал. 3, т. 5 от ЗЕ. Обсъдено е и е прието за неоснователно оплакването,
че решението на Министерския съвет не било съгласувано с отделните министерства, с министрите, с ДКЕВР, съгласно У. правилник на Министерския съвет.
Във връзка с така установеното съдът е преценил оплакванията в жалбата като неоснователни и е отхвърлил същата. Решението е правилно.
Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съдебният акт е обоснован.
Т. съдебен състав подробно е изложил, въз основа на доказателствата по преписка, обосновани правни изводи. Правилно е съобразена от съда разпоредбата на чл. 22, т. 2 от АПК, съгласно която правилата на раздел I от АПК не се прилагат за индивидуалните административни актове на Министерски съвет, в която връзка настоящият състав преценява за неоснователни изложените от касатора оплаквания относно формата и реквизитите на обжалваното решение. Още повече оспореното решение съдържа, както правни – чл. 12, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, така и фактически основания – цитираният в самото решение доклад на министър – председателя. Безспорно мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, като е възможно е те да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта.
Жалбоподателят обосновава неправилност на съдебното решение, като посочва, че е предприел всички законови действия, зависещи от волята и компетентността му, за което прилага и доказателства, по прекратяване членството му в управлението и ръководството на сдружения с нестопанска цел. Посочва още и че, съдът неправилно се е позовал единствено на приложеното удостоверение за актуално състояние, от което се установява, че Е. Б. е член на управителния съвет на Сдружение с дейност в частна полза с наименование Национален съюз на независимите енергопроизводители „Екоенергия”. Тези твърдения съдът приема за неоснователни. Съгласно чл. 12, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, приложима към момента на постановяване на решението на Министерски съвет, членовете на комисията се освобождават предсрочно при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността, а съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗЕ членовете на комисията не могат да заемат длъжност или да извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА). Нормата на чл. 12, ал. 3, т. 2 от ЗЕ е императивна и се прилага при формалното наличие на несъвместимост, каквато в случая безспорно е налице, видно от приложеното удостоверение за актуално състояние от 2 септември 2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, търговско отделение, тъй като в разпоредбата на чл. 19, ал. 6, т. 3 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) се съдържа забрана за членуване в орган на управление или контрол на юридическо лице с нестопанска цел, търговско дружество или кооперация. В случая Министерски съвет не е следвало да преценява поведението на лицето, това не следва да се преценява и от съда при проверката за законосъобразност на решението на Министерски съвет.
По отношение на останалите доводи изложени в касационната жалба, който са били обсъдени в първоинстанционното производство, съдът намира, че също са неоснователни и изцяло споделя мотивите на тричленния състав.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че изводите на тричленния състав на съда са правилни и решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждането на такива.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4146 от 15.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12834/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно . Особено мнение: