Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Ч., от [населено място], чрез адвокат Ф. от САК против решение № 203 / 13.01.2015 г. по адм. дело № 10446 / 2014 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 1, чл. 7, ал.1 и §1, т.1 от Закон за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва се, че спрямо жалбоподателката е упражнена пряка дискриминация с оглед на имуществено състояние и непряка дискриминация с оглед на образование по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.). Н. дискриминационен критерии „образование” е предпоставил приложеният пряко дискриминационен критерии „имуществено състояние”. Жалбоподателката посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената пред него заповед не ограничава права и не създава привилегии, по признак „имуществено състояние”, поради което е недискриминационна. Различните имуществени възможности на лицата, които получават семейни помощи на основание чл. 4 и чл. 7 от ЗСПД са обусловени от различното им имуществено състояние – „доход”. Причината за конкретното имуществено положение може да е свързана с различни икономически, социални, лични и др. фактори, в това число образование. В този смисъл различното положение на лицата спрямо които се прилага едно и също правило е основано на защитения признак „имуществено състояние” и непряка дискриминация по признак „образование”. Диференцираният подход на определяне на семейните помощи, дефиниран по реда на чл. 4 и чл. 7 ЗСПД дава преимущество на група лица с по-ограничени имуществени възможности и поставя в неравностойно положение група лица с по-добри имуществени възможности.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – В., [населено място] чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че не е налице твърдяната...