Производството е по реда на

чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) , във вр. с

чл. 46 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) .

Образувано е по жалба подадена Н. П., гражданин на Република С., чрез процесуалния му представител, срещу заповед № ЗДС-865 от 11.06.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която по отношение на лицето са приложени принудителни административни мерки (ПАМ) „експулсиране” и „забрана за влизане в Р. Б за срок от пет години”.

Жалбоподателят навежда подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта. Излага, че тя е издадена преди повече от една година и до момента не са предприети мерки за изпълнението й, поради което е погасена по давност. Пребивава в Р. Б повече от 17 години. Има сключен брак с българска гражданка от 18.05.1999 г. и две деца – Зинет Н. П., [дата на раждане] и А. Н. П., [дата на раждане] Живее заедно със съпругата си и двете си непълнолетни деца в жилище собственост на съпругата му. Не са налице изискванията на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ за издаване на заповедта. При наличието на посочените обстоятелства, насилственото му отделяне от семейството му е в противоречие с всички морални норми, включително с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Прави искане заповедта да бъде отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прави искане същата да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което процесната заповед да бъде потвърдена, като законосъобразна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната заповед № ЗДС-865 от 11.06.2014...