Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Т. Н. М., чрез процесуалния си предстравител адв. К. К., против решение № 660 от 19.04.2017 г. на Административен съд, гр. В., по адм. д. № 312/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000816003082-091-001/21.10.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 472/10.01.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП.

В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон – според касатора съдът неправилно е приел, че в случай на неподаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31.01.2014 г. облагането на лицата не може да се извърши по реда на едноличните търговци. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по касация – Директорът на дирекция „Данъчно – осигурителна практика“ Варна, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Бургас е бил Ревизионен акт № Р-03000816003082-091-001/21.10.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 472/10.01.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на...