Р Е Ш Е Н И Е

№ 447

София, 14.07.2025 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

при участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 344 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на Р. С. И. за отмяна на влязло в сила решение от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 165/2023 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение от 11.01.2023 г. по гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от Г. П. И. / починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник Р. С. И./ против И. М. П. искове, както следва: главен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Б. А., съставено на 26.03.2014 г. в полза на ответника поради липса на предмет и евентуален иск по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаемост на същото завещание и е прекратено като недопустимо производството по останалите предявени от ищцата искове против И. П. и М. М., против И. П. и С. Д. и против И. П. и К. П. за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани съответно в нот. акт №170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010 г., нот. № 70, том 4, рег. № 7755, дело № 665/2010 г. и нот. акт № 151, том 3, рег. № 5253, дело № 532/2002 г. за по ј ид. ч. от имотите спрямо всеки от купувачите, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона, изразяващо се неплащане на посочената в нот. актове цена и евентуални искове по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави –нееквивалентност на престациите и по чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие от страна на продавачката, тъй като същата е страдала трайно от душевна болест, която й е пречила да формира воля и да разбира и ръководи действията си разумно.

Като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК се сочи новооткрито писмено доказателство – саморъчно завещание, съставено от Б. А. с дата 11.04.2014 г., обявено с протокол от 08.01.2024 г. на нотариус П. П., с район на действие РС В., с рег.№224 на НК, с което е завещала на Р. С. И. притежаваното от нея имущество. Въпросното саморъчно завещание е открито след постановяване на въззивното решение от Апелативен съд В., в хода на производството по реда на чл.288 ГПК пред ВКС и е представено с молба от 29.01.2024 г. по гр. д. № 568/2024 г. по описа на ВКС. С определение от 8.10.2024 г., постановено по гр. д. № 568/2024 г. съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 109 от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 165/2023 г. на Апелативен съд В..

В открито съдебно заседание, молителят, чрез своя пълномощник адв. П. поддържа молбата за отмяна на посоченото основание и моли влязлото в сила решение на Апелативен съд В. да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при съобразяване на новооткритото доказателство – последващо саморъчно завещание от 11.04.2014 г., оставено от Б. А., което отменя предходното такова от нея с дата 26.03.2014 г. в полза на И. М. П..

Ответниците по молбата - И. М. П., М. И. М., С. Д. Д. и К. Й. П., чрез адв. А. са депозирали отговор, в който заявяват становище, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като за молителя липсвал правен интерес от отмяна на влязлото в сила въззивно решение, с което са отхвърлени искове за нищожност и унищожаемост на предходно саморъчно завещание, оставено от Б. А., съставено на 26.03.2014 г. в полза на ответника И. М. П.. Отделно от това са изложени и доводи за неоснователност на молбата по същество – новооткритото завещание е неотносимо към предмета на делото, разгледано от Апелативен съд В., съответно към влязлото в сила решение по него, чиято отмяна се иска; това новооткрито доказателство представлява евентуално /ако същото е автентично/ основание за предявяване на иск /установителен или ревандикационен/ от молителя за защита на правото си на собственост върху имотите, предмет на завещанието. В открито съдебно заседание, ответниците по молбата не се явяват и не се представляват.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи и като се запозна с данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение /имащо характер на определение/, с което е прекратено като недопустимо производството по предявените искове за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани съответно в нот. акт №170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010 г., нот. № 70, том 4, рег. № 7755, дело № 665/2010 г. и нот. акт № 151, том 3, рег. № 5253, дело № 532/2002 г. за по 1/2 ид. ч. от имотите спрямо всеки от купувачите по договорите. Отмяната е процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основание. Предметът на молбата по чл.306, ал.1 ГПК е съдебен акт /влязло в сила решение/, резултат на приключил спор, а целта на отмяната е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора. Съгласно т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС преграждащите определения, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иск, не се включват в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. С влизане в сила на прекратителните определения, с изключение на тези по чл.233 ГПК, не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита, т. е. последният отново може да заяви с иск същото спорно право. Ето защо, в тази част молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

В останалата част, молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу което решението е постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства /съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение, т. е. новото обстоятелство, съответно новото доказателство за отмяна, освен че трябва да е ново, то трябва да е от съществено значение за делото, да може да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. В конкретния случай, саморъчното завещание от 11.04.2014 г., с което Б. А. е завещала на молителя /неин племенник/ четири недвижими имота, след като преди това е оставила друго такова от 26.03.2014 г. в полза на И. М. П., с различно съдържание, безспорно има характер на ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд не са съществували данни за новото завещание. Това доказателство обаче, не е от значение за предмета на делото, приключило с влязло в сила решение, с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове за нищожност поради липса на предмет и за унищожаемост на основание чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН, на предходно съставеното от Б. А. в полза на И. П., завещание от 26.03.2014 г., тъй като то не би могло да доведе до промяна в съдържанието на решението, дори и да бъде взето предвид от съда. Новото завещание, ако се установи, че е написано и подписано от същия наследодател, при съобразяване на нормата на чл.39 ЗН, представлява основание за предявяване на искове за защита на правото на собственост на молителя по отношение на имотите, предмет на същото, но няма значение на юридически или доказателствен факт спрямо спорното правоотношение, разрешено с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, а именно дали предходното завещание е нищожно поради липса на предмет или е унищожаемо поради това, че лицето, по време на съставянето му, не е било способно да завещава.

Ето защо, искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], в частта, с която се иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 165/2023 г. на Апелативен съд В., с което е прекратено като недопустимо производството по предявените искове за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани съответно в нот. акт №170, том 2, рег.№ 6184, дело № 303/2010 г., нот. № 70, том 4, рег. № 7755, дело № 665/2010 г. и нот. акт № 151, том 3, рег. № 5253, дело № 532/2002 г. за по ј ид. ч. от имотите спрямо всеки от купувачите, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона и евентуални искове по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави и по чл.26, ал.2 ЗЗД – липса на съгласие, като процесуално недопустима.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, на влязло в сила решение от 06.06.2023 г. по в. гр. д. № 165/2023 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решение от 11.01.2023 г. по гр. д. № 577/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от Г. П. И. / починала в хода на процеса и заместена от законния й наследник Р. С. И./ против И. М. П. искове, както следва: главен иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Б. А., съставено на 26.03.2014 г. в полза на ответника поради липса на предмет и евентуален иск по чл.43, ал.1, б.“а“ ЗН за унищожаемост на същото завещание.

Решението е в частта, с която молбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис на молителя.

В останалата част решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: