5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3679
София, 14.07.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.
ЧЛЕНОВЕ: В. П.
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 860 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], чрез юрк. М. В.-И., против въззивно решение № 603 от 15 ноември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1011/2023 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 580 от 31 август 2023 г., постановено по гр. д. № 1291/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград, с което са уважени предявените от М. Й. Т. срещу [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Т., извършено със заповед № 133-ЧР-Д/28.04.2023 г. на кмета на общината и за възстановяване на Т. на заеманата преди уволнението работа – специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ в [община].
В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Решението било противоречиво и взето, без да се обсъдят всички необходими доказателства. Съдът приел, че не е налице реално съкращаване на щата, а фиктивно такова, тъй като на място на закритото звено „Общинска охрана и обществен ред“ било създадено звено „Инспекторат“ със сходни функции. Не взел предвид обаче, че след уволнението на ищцата не бил назначен нов служител на заеманата от нея длъжност, нито такъв, изпълняващ същите трудови функции, но с друго наименование на длъжността. Изводите на съда, че не била премахната значителна и съществена част от трудовите функции на закритото звено, се обосновавали на неправилна преценка на фактическата обстановка. Според касатора съкращаването на щата би било фиктивно, когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, без да са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови задължения. Такова фиктивно съкращаване обаче в случая нямало. Сочи се, че работодателят не е имал задължение да извърши подбор между служителите, тъй като звено „Обществен ред и сигурност“ било изцяло закрито. За да е задължително извършването на подбор, следвало да се съкращават една или повече щатни бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители. От друга страна, извършването на подбор с лице, заемащо длъжност, която не се съкращава, било право на работодателя, а не негово задължение. Нямало и злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като той поканил ищцата да бъде преназначена на същата длъжност в новосъздаденото звено. В изложението към касационната жалба се сочат основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Ответницата М. Й. Т., чрез адв. Е. А., в отговор представя становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба.
Между страните не се спори, че по силата на трудов договор № 336-ЧР-Д/24.04.2020 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1. т. 1 КТ с [община], представлявана от кмета на общината, ищцата заемала длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ в [община]. На 28.04.2023 г. е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с изх. № 132-ЧР/ 28.04.2023 г. на кмета на [община]. На 28.04.2023 г. е връчена заповед № 133-ЧР-Д/28.04.2023 г. на кмета на [община], с която поради съкращаване на щата трудовият договор се прекратява, считано от 28.04.2023 г. По делото не е спорно и че ищцата е била уволнена поради закриване на част от предприятието, като с влязло в сила съдебно решение е възстановена на работа. След получаване на съобщението за възстановяването на работа, в законоустановения срок Т. се е явила за изпълнение на трудовите функции от преди уволнението, и на 12.04.2023 г. получила заповед за възстановяване на длъжност специалист „Обществен ред и сигурност“ в [община].
Установява се, че длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ към момента на възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност вече не съществува в [община] поради закриването на звеното с решение № 313 по протокол № 10 от 30.07.2021 г. на Общински съвет - Б.. Въпреки това, след получаването на 29.03.2023 г. на съобщение от Районен съд Благоевград в деловодството на [община], с което се съобщава, че ищеца е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност специалист „Обществен ред и сигурност“ в [община] и същата следва в двуседмичен срок от получаването на съобщението да се яви на работа, на същата дата кметът на общината в изпълнение на решението е утвърдил длъжностно разписание на звено „Общинска охрана и обществен ред“ в [община], като с длъжностното разписание се разкрива една щатна бройка за длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“. Утвърдено е и поименно разписание на длъжностите, където разкритата щатна бройка фигурира като незаета. На 11.04.2023 г. в деловодството на [община] е депозирано заявление от Т., с което изявява желание на 12.04.2023 г. да се яви в [община] и да започне да изпълнява трудовите си задължения, като след явяването й на работа на 12.04.2023 г. и получаването на заповед № 123-ЧР-Д/11.04.2023 г. на кмета на [община], работодателят е утвърдил поименно разписание на длъжностите. На 28.04.2020 г. на ищцата е връчена длъжностна характеристика, утвърдена от кмета на [община] на 11.03.2020 г., удостоверено с подписа й на последната страница. Установява се още, че на 13.04.2023 г. на основание чл. 119 КТ работодателят е отправил писмено предложение с изх. № 124-ЧР-Д/13.04.2023 г. до Т. същата да бъде преназначена от звено „Общинска охрана и обществен ред“ в звено „Инспекторат“, като длъжността и всички останали клаузи на трудовото правоотношение остават непроменени. На 20.04.2023 г. Т. отговорила на предложението с писмо, с което заявила, че не приема предложението, тъй като с решение № 313 по протокол № 10 от 30.07.2021 г. на Общински съвет – Б., длъжността специалист „Обществен ред и сигурност“ в звено „Общинска охрана и обществен ред“ към момента на възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност вече не съществува в [община] поради закриването на звеното. С решение № 313 по протокол № 10 от 30.07.2021 г. Общински съвет - Б. на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 и 4 чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА е одобрил общата численост и структурата на делегирана държавна дейност Общинска администрация - Б. общо 171 броя. С решението общинският съвет е утвърдил и структурата и числеността на персонала в Общинска администрация - Б., дофинансирана с местни приходи общо 39 броя. С т. 2 от това решение и на основание чл. 122, ал. 2 от Закона за публичните финанси, Общински съвет - Б. е закрил звено „Общинска охрана и обществен ред“, местна дейност „Други дейности по вътрешна сигурност“. С т. 3 от решението е прието трудовите правоотношения на персонала в звено „Общинска охрана и обществен ред“ да се прекратят на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.
За да се произнесе по спорния въпрос налице ли е реално съкращаване на щата, съдът е изследвал въпроса има ли закриване на предприятието, или е налице вътрешно преустройство. Съгласно ТР № 5/2021 г., ОСГК, ВКС, в хипотезата на закриване на част от предприятие решаващото е дали е преустановена за в бъдеще изцяло съответната дейност на организационно обособеното звено, или тя продължава да се осъществява в останалите структури на работодателя. Съдът следва да прецени дали се касае за закриване на част от предприятието, или за вътрешноорганизационно преустройство, при което съответните дейности не се закриват, а е променено наименованието на отдела, службата или съответното звено, или дейността му е разпределена, слята или влята в дейността на други поделения и звена на предприятието. Според въззивния съд от събраните по делото писмени доказателства и логичните показания на св. Ч., която е незаинтересована от изхода на делото, се прави извод за припокриване на част от трудовите функции на новооткритото звено „Инспекторат“ с това на закритото вече звено „Общинска охрана и обществен ред“. Съдът е приел, че при установената по делото организационна структура, при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ съществува задължение за подбор, когато за една и съща длъжност по щат съществуват няколко бройки, от които се съкращават няколко/една. Т.е., когато съкращаването засяга една от няколко еднородни длъжности, работодателят задължително следва да упражни правото си на подбор по чл. 329 КТ. Цитирано е ТР № 3/2012 г., ОСГК, ВКС, според което съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре; при съкращаване на щата следва да се приложи чл. 329 КТ, и то в определена технологична последователност – първо служители, придобили право на пенсия, после по другите посочени в закона критерии – икономически, социални и т. н. Решението, с което щатна длъжност се съкращава, не подлежи на съдебен контрол, защото е въпрос на управленска целесъобразност, но на съдебен контрол подлежи уволнението, извършено на това основание. Съдът е посочил, че когато извършването на подбор е задължително, но не се извърши, както и ако се извърши, но не по законоустановените критерии, уволнението е незаконно. Извършването на подбор е въпрос на приложение на закона, поради което подлежи на съдебен контрол. Съгласно цитираното ТР, самият подбор следва да се провежда съобразно изискванията на закона, като работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ (арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията). След като в случая не са спазени изискванията на закона, съдът е стигнал до извода, че наложеното уволнение се явява незаконно и е потвърдил първоинстанционното решение.
Касационният съд приема, че не се обосновава допускането на касационното обжалване.
Съгласно възприетото в ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касационното обжалване се допуска при наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
В случая касаторът не поставя правни въпроси, а единствено прави анализ на постановеното въззивно решение и излага твърдения за неговата неправилност. Макар да е цитирана практика на ВКС, на която се твърди, че обжалваното решение противоречи, във връзка с нея не е формулиран нито един въпрос. Липсата на правен въпрос прави невъзможна съпоставката на дадените от въззивния съд разрешения с тези в представената съдебна практика и води до недопускане на касационното обжалване.
Касаторът твърди и че решението страда от очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като оплакванията му в тази насока са свързани с изводите на съда за фиктивното съкращаване на щата. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност е тежък порок, който е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Въззивното решение е очевидно неправилно, когато мотивите му са вътрешнопротиворечиви, изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. Очевидна неправилност на съдебния акт, във формата на очевидна необоснованост, е налице, когато се констатира логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на решението и направения въз основа на тях фактически извод (в този смисъл решение № 194 по гр. д. № 877/2023 г. на ВКС, III г. о. и решение № 158 по гр. д. № 4138/2022 г. на ВКС, III г. о.). В случая този порок не се констатира. Оплакванията на касатора обаче налагат преценка на събраните по делото доказателства и прилагане на относимите правни норми, следователно касаят неправилността на решението по смисъла на чл. 281 ГПК, която не може да се установи единствено от съдържанието на самия акт.
При този изход на спора на ответницата по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № 603 от 15 ноември 2023 г., постановено по в. гр. д. № 1011/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [община] да заплати на М. Й. Т., ЕГН [ЕГН], сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева за оказана правна помощ и съдействие в производството пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: