Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ).
Образувано е по касационна жалба на К. А. С. срещу Решение № 1359 / 02. 03. 2017 г. по адм. д. № 667 / 2017 г. по описа на Административен съд София – град – 37 състав.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение, е неправилно поради нарушение на материално-правни норми, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обстановката в Ирак може да се характеризира, като въоръжен конфликт. Излага доводи за продължаващото насилие в страната му на произход. Моли да се отмени решението на АССГ, както и решението на председателят на ДАБ и делото се върне, като преписка на административния орган, за ново произнасяне.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя медицинска документация за здравословното си състояние.
Ответникът – председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССГ. Представя актуална справка за положението в Ирак.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалбата на К. А. С., гражданин на И., срещу Решение № 11383 / 06. 12. 2016 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила.
Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Съдът е посочил, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Р.България. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил член на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо К. А. С. не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № МД-1020 от 01. 09. 2016 г. на дирекция "Международна дейност" в ДАБ.
Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд.
Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на К. А. С. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ.
Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателят е посочил, че е напуснал Ирак, тъй като в страната няма работа, а има голяма безработица. Получавал 500 долара заплата, с които трябвало да плаща наем от 350 долара, а консумативите били около 150 долара и не оставало нищо за прехрана. Н. И със семейството си, за да осигури прехрана на съпругата и децата си. Посочил е също така, че ако се върне в Ирак, няма да може да си плаща наема и децата му ще гладуват.
Така изложените обаче основания за напускане на страната му на произход сочи за причини от икономически и социален характер, т. е. за икономически мигрант, което е извън приложното поле на ЗУБ.
Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на посоченото в нея актуално положение в Ирак. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение.
Правилен е изводът на АССГ за това, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила.
Анализът на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К съдържаща се в справка вх. № МД-1020/01.09.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода на административния орган и настоящия състав, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец. От представената справка за актуалното положение в Ирак, за районите, които се контролират от Ислямска държава и за възможностите за вътрешно разселване, не може да се направи извод, че степента на насилие е в степените масово и безогледно. Административният орган правилно е анализирал положението в Ирак и въз основа на приложените по делото справки, като правилно е приел, че групировката Ислямска държава няма влияние и не контролира столицата Багдад, нито Ю. И, а в още по-малка степен И. К. В подкрепа на това е и информацията, че основните потоци на вътрешно разселените хора са насочени именно към И. К, както и към Ю. И и столицата Багдад. Видно от изложеното, сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила.
В случая, следва да се има предвид и нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Тълкувателното Решение на Съда в Люксембург от 2009 г.
Изхождайки от положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт.
Видно и от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в Ирак, обстановката продължава да е напрегната, но едно от най-сигурните места е именно И. К. От материалите по делото, е безспорно установено, че С. е кюрд по народност, поради което за него не би следвало да има проблем да се установи в тази сравнително безопасна област.
В същото време, представените от страна на жалбоподателя медицински документи, не сочат за някакво сериозно заболяване, което да е пречка за връщането на жалбоподателя в страната му на произход. Видно от представената епикриза и кардиограми, К. С. страда от артериална хипертония и захарен диабет, които са хронични заболявания, но се повлияват от предписаното му медикаментозно лечение.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1359 / 02. 03. 2017 г. по адм. д. № 667 / 2017 г. по описа на Административен съд София – град – 37 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.